Ша ля ля

Цял ден разпитвам колегите какво е подходящото мезе за вино. Мнението им напълно съвпадаше – месо. Двама обаче много ме зарадваха – предложиха панирано сирене. Сега, няма да се хвана да нося сирене чак в Стара Загора, но си беше идейно. Веднага щом се прибрах, отворих хладилника и извадих всички запаси от сирене Крема и месо. Знаех си, че ще изскочи повод да се науча да правя пелмени :)

Исках да имам поне два вида, само че запасите ми бяха лимитирани. Разбих едно яйце и го смесих със сиренето. Готово. Щеше да се получи нещо като супер-калорична супер-вкусна баничка. Втората плънка обаче се получи специално. Наситних червен лук за сладост, кисели краставички (за киселост :)) и пушени гърди за всичко останало. Няма да съм аз, ако не сложа и някоя подправка, но тоя път се ограничих с манатарки на прах.

Оказа се, че тестото за пелмени се прави много лесно, пък и лесно се работи. А сухата плънка докара по-хубав външен вид. Варенето на пелмените е нещо страшно пипкаво, само оформянето им е по-гадно. Освен това после ги пържих, а аз не обичам да пържа. Аз обичам да спя.

Има-няма 3 часа и готово. На масата жълтеят и ухаят няколко десетки мидички с яйца, сирене, месце :) Страшно вкусно се получи, ако и да не съм сигурна, че оригиналният вкус е такъв. Пелмени само на картинка съм виждала. Чакам мазнината да се отцеди и утре рано-рано ги нареждам в кутия и право към влака. Надявам се 1-2 да останат до Стара Загора :)

Другото, което свърших днес, е да си прегледам Лексикона и да премисля на кого искам да го дам. Остават ми още десет дни във фирмата, не е лошо да довърша започнатите игри. Което може и да не е толкова лесно, днес бяхме атакувани от хакер пет минути след като шефът замина в отпуска. Посмях се на любимата поза на С., както и на един колега, който най си харесва ушите и който обича да слуша ето този певец:) Щателно проучих песните, само една ми хареса :)

Събирам сили да седна да напиша и две писма. Всъщност три. Всичките на английски. Не мога да разбера защо ми е по-лесно да пиша с непознати. Отговарям им много редовно и изобщо… страшно мил кореспондент съм. В същото време просто не знам как да започна писмо до Клаудио. От сигурно месец не можем да се засечем онлайн, а той пък от няколко месеца не  може да си позволи дори смс-и да ми пише. Ще се наложи да се стегна и да ги напиша, иначе ще останат за февруари.

Пък и е хубаво да се поупражня. Скоро ще трябва да си пиша прощалното писмо. Досега съм виждала заядливи, скучни, информиращи, шеговити, даже няколко сантиментални. Няма да изпадам в откровения и да обличам в думи огромната си любов (?) към някои колеги, обаче ми се ще да съм сигурна, че който спре да поддържа връзка с мен, ще си е сам виновен. Освен това още не съм сигурна на какъв език искам да е писъмцето.

И така. Готвя се за много пътувания, сбогувания, посрещания. И за новия семестър. По който повод утре щял да падне сняг. Да ми е честито!

ПС: Щях да правя изненада на Яна по случай новото бебе, но ако се роди след 9 сутринта утре, няма да стане. Аз съм леля с принципи!

---