Take my love, take my land
Публикувано: 31, януари 2011 Filed under: лиготии 10 Comments »Много обичам приключенски сериали. Като Стар Гейт и Firefly. Когато не се срещаш с героите, а ги събираш парченце по парченце някъде между престрелките, любопитните открития и сини извънземни. И когато може да пропуснеш три серии и пак да ти е интересно. Или да повториш две. И пак да ти е интересно. Разбира се, след някое време нещата се развалят, разводняват… убиват някой герой, всички отиват на друга планета, всеки е целувал всеки и поне половината герои имат ангели-хранители или самите те са се възнесли. Съответно аз най-обичам първите десетина сезона на сериалите. Още ми е любопитно кой кой е, още си пея интрото и все още засадите и експлозиите са повече от интригите и диалозите.
И точно затова излапах всички 14 серии на Firefly за 3 дни. Хак да ми сега! Следващият сезон още не е произведен. Curiousity killed the cat, i guess :)
Навремето така прегазих и Карл Май, Майн Рид, Луи Жаколио и каквото изобщо имаше в детската библиотека. И все още са ми по-любими от Агата Кристи, Арчибалд Кронин и сър Артър Конан Дойл. Хак да им е на тия от библиотеката за възрастни :) Добре че бяха любовните романи да ме задържат там, иначе щях да си се върна към Малка къща в прерията и Калила и Димна.
Не че не изчетох един милион истории с Еркюл Поаро и доктор Уотсън, просто… друга ми е голямата любов. Ако можех да си избирам, щях да си избера мъж, който… да е подходящ по темперамент за Момиченцето от Земята. Само че не мога да си избирам, защото такива няма вече. Всичкото мъж, което би гледало с мен Blood ties или Убежището, или е син на Яна или е баща на някой мой набор. Мининмум.
Работата е там, че от филмите очаквам да са развлекателни. Клаудио ги предпочита дълбоки, някои ги обичат смешни. Аз търся да са ми интересни и да ме държат на тръни поне десетина минути (докато гадая кой ще бъде гръмнат пръв и коя кого ще целува). Признавам, че вампирчето от Blood ties много добре се справи с тръните :)
А както сто пъти обясних тая седмица, от рекламните клипчета очаквам да рекламират идеята, а не продукта, очаквам да показват повече от това, което ще получа, очаквам да не са произведение на изкуството. Ако видя клип, в който казват, че техните овце са най-черни, ще съм сигурна, че поне три са сиви и поне две са овни. А ако имам три кокошки и обявя, че раздавам три кокошки, всички ще очакват, че поне едната има херпес, а другата – гребенче и шпори.
Да не се разсейваме…
Струва ми се, че ще се лекувам обаче. Примерно с това.







Ако си падаш по Stargate, дръпни си Battlestar Galactica. Спомням си с умиление и за Dick Turpin (приключенско а ла Карл Май), но не знам дали са го пускали на DVD.
А, ще дърпам :) Въртят го по единия AXN, а аз си имам чисто нов LG LCD 26“ :) Може би само ще трябва да проверя първите серии, че без тях е сложно.
[...] Много обичам приключенски сериали. Като Стар Гейт и Firefly. Когато не се срещаш с героите, а ги събираш парченце по парченце някъде между [...] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts [...]
Да се отбележи, че Яж, моли се и обичай е най-глупавият и скучен филм, който съм гледала през 2011. Дори Хубавата жена не можа да ми спре прозявките.
Въпреки че… половината време шляпаше боса :)
Веднъж бях принуден да изгледам цял филм с Мадона, попаднала на самотен остров с някакъв пич, който не искаше да я ****, ако не го слуша. Нищо не може да му отнеме първото място.
О, ти си харесала моето предложение за филм. Трогната съм! :)
Споко, дори моя мъж не мога да накарам да гледа нашите сериали. А той дори ги харесва по принцип… Но поне гледаме заедно анимета, което пак си е нещо. :)
Хаха :) От целия филм острова ли запомни? Това определено звучи интригуващо :)
Яна, чакай да го гледам първо. Това като спра да спя по 2 часа следобед. Егати навика за някой на моята възраст.
Ам’чи то почти цялото действие там се развиваше. Тя — префърцунена, богата и претенциозна, той — беден италиански комунист. Самотен остров, **** има или няма според това дали тя го слуша. С това се изчерпва сюжетът. Час и половина мъка и чат-пат реклами за разтуха. За геройството да изгледам тая боза даже едно лукче не получих.
Ако това е долна провокация да разкажа какво правя с лукчетата, няма да мине :)
[...] решения, напрежение. Но пък и герои, които са ми познати, близки. Точно като в истинско семейство. Всеки е имал [...]