Признания разни

Започвам да свиквам да съм ранима и беззащитна. Не знам доколко е хубаво, но от чисто изследователска точка беше интересно да наблюдавам как ми хвърлят дъвка в косата, а аз невъзмутимо си я разплитам, увивам я в мокра кърпичка и продължавам да си гледам филма.

Хубаво е да се върнеш в киното след месеци пауза. Както е и хубаво да вечеряш с шоколадов мус и приятел, който няма против да бъде прегръщан. Прочетете остатъка от публикацията »

Пак за храната

Гледах много шокиращо+интересно+възмущаващо видео. Показват на дечица как точно се правят разните хапки и бързи закуски, те се отвращават от съставките и процеса, но накрая ИСКАТ да консумират резултата. Аз имам само едно обяснение и то е едно мъгляво такова :) Навремето братовчедка ми искаше да става ветеринар, защото много обичала животните, толкова много, че ядеше само пилешко и луканка. Другата пък опита картофени кюфтета и реши, че са от пиле. Общото между двете е, че по някое време са мислели, че пилешкото не се прави от пилета, а във фабрики. Съответно за тях е напълно нормално две канчета подправки/овкусители/заместители/оцветители да превърнат гадната храна във вкусна/нормална. Отначало звучи странно, още повече, че тия работи са ги учили в Ангиля, а на английски пиле и пилешко е една и съща дума, но това е. Да, отраснеш ли с идеята, че храната идва от пакетчета и че е нормално/правилно да готвиш с прахчета, кубчета и гранулки… край. После каквото и доказателство да видиш, колкото и приятели да имаш с наднормено тегло, язви, колити, анемии, алергии… нищо не може да убие НАВИКА да приемаш тези „храни“ за нормални. Не знам еволюцията какви планове има за нас, но дано по-бързо да измисли начин да живеем само на пържено-панирани заместители. Иначе… Wall-e ще завари не хора на колички, а Джаба :)

Прочетете остатъка от публикацията »

Зная, значи съм

Днес научих, че не съм политически пристрастна, въпреки че имам политически идеи и възгледи, защото не съществува политическа партия с идеология, която да защитава интересите на моята група. А всичко това е вярно, защото не се чувствам част от група. Не съм блондинка, не съм зеленоока, not a girl, not yet a woman, не съм много умна, не съм много глупава, не съм много религиозна, не съм много добър готвач, не съм много добра дъщеря, не съм много специална, не съм студент, не съм професионалист, не съм вишист, не съм… нищо не съм. Само българин съм, ама такава партия… :)

Прочетете остатъка от публикацията »

Февруари е

Развали се печката, после се оказа, че трябва да се сменя разклонител, после разглобявахме контакт, после гръмна бушон, после тати обеща да ми сложи нов контакт… нищожен процент от моя февруари :) Усмихвам се като доволен котарак, досега ядох пържола, маринована повече от две денонощия и… не знам къде да се дяна от кеф :) Още някакъв процент от моя февруари. Изкарах шестичка по приложен софтуер и отказах на колега да ме води на боулинг. Не заради колегата, а защото наистина исках да си остана вкъщи. Още малко от февруари. Изобщо… никога не знае откъде ще ти дойде, никога не можеш да си готов и никога не знаеш кое е за добро и кое – за лошо. Това вече изчерпва целия февруари. Февруари с новото работно място, откраднатите пари и документи и семестър в полузамръзнали зали (и със Свети Валентин и колежката, която не можа да изяде всичките ми кюфтета).

Прочетете остатъка от публикацията »

Четири нощи на дивана. Nevermore!