Признания разни
Публикувано: 27, февруари 2011 Filed under: лиготии 8 Comments »Започвам да свиквам да съм ранима и беззащитна. Не знам доколко е хубаво, но от чисто изследователска точка беше интересно да наблюдавам как ми хвърлят дъвка в косата, а аз невъзмутимо си я разплитам, увивам я в мокра кърпичка и продължавам да си гледам филма.
Хубаво е да се върнеш в киното след месеци пауза. Както е и хубаво да вечеряш с шоколадов мус и приятел, който няма против да бъде прегръщан. Новият ми бисер:
[23:05:45] Светлина: остарявам
[23:05:51] Светлина: имам повече носталгия, отколкото мечти
И най-накрая намерих мечтата си изобразена :)
Утре щели да идват големи в офиса. Да видим как ще се държа.
Like this:
One blogger likes this post.
Кога си била ранима и беззащитна? :)
Това е и моята мечта особено в последните няколко … месеца. Имам чувството, че ме е ухапала някоя … Цеце
Когато ме раняваха тоя месец :)
Ако беше цеце, нямаше да ти трябва маймун, а възглавница :)
а – на маймуна не държа толкоз… дай ми само възглавницата в момента :)
Кой те е ранявал? Аз чета ли го изобщо този блог или само спя?
айде, дано големите се държат прилично утре :)
Това е щото не четеш публикациите с парола :)
е – мистерията е разбулена :)
Уф, това за шоколадовия мус не трябваше да го чета. Така живо си го представих, че направо преглъщам. Килограмите ми ще ти лежат на съвестта, тъй да знаеш, а те хич не са малко :)
Дано се сместят между другите неща, които лежат там :)
А сега се приготви… изкарах три дни при мама :) Чорба с дреболийки, дробсърма, зелеви сарми, ярешки кюфтета, царевичак (кекс от царевичен грис), мекици, пилешка яхнвия, топли сандвичи с пушено свинско на Ивет (специално отбелязвам, защото това е един съвършен деликатес), тиквеник и гаранция пропускам нещо :)
[...] Започвам да свиквам да съм ранима и беззащитна. Не знам доколко е хубаво, но от чисто изследователска точка беше интересно да наблюдавам [...] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts [...]