А на мен ми се присмиват
Публикувано: 15, март 2011 Filed under: лиготии 18 Comments »Каква е тая масова загриженост за Япония? Не схващах защо толкова хора се юрнаха да тъгуват за Хаити, сега съвсем. Днес един даже реши да псува, възмутен от поредния избухнал реактор. Аайде, де! Кого лъже? Всеки месец има протести, засягащи неща, които са му под носа. Застрояват планината, морето, слагат ДДС на книгите… Защо не се възмути от нещо, което му е близко? Защо не си мръдна пръста поне веднъж?
Защото е дребно човече, което никога на никого няма да пожелае да помогне, но отчаяно се страхува за живота си, защото дълбоко в себе си знае, че още нищо не е свършил, знае, че зад него не стои нищо смислено. Или пък си мисли, че е голям и важен и че само общопланетна трагедия би трябвало да го вълнува.
Дали пъзльо или позьор, не е той човекът, който ще ми се присмива на мирогледа. Ако на 22 съм приела, че ми е добре, че ми е било достатъчно добре и че рано или късно ще се мре, добре. Ако не се трогвам от масови разрушения и смърти, ако големите неправди не ми правят впечатление, това е защото съм видяла/научила достатъчно, че да бъда спокойна. Всичко е за хубаво. Накрая всичко ще бъде наред. Всичко е със смисъл. Нищо не е твърде важно. Всичко минава.
Сега… и аз понякога се ядосвам, но общо взето гледам да вървя напред с главата. Пък ако някой много ме вбеси, имам си блог :)
> Не схващах защо толкова хора се юрнаха да тъгуват за Хаити, сега съвсем.
Случаят с Хаити беше «ах, горките хаитянски канибалчета, дай да си осиновим няколко». В Япония обаче става дума за ядрен реактор и всяка логика отстъпва място на страх и паника, подсилени от спомена за Чернобил. Ей на, в Бургас им се свършил йодът в аптеките. Обяснявай им на бургазлии, че Япония е на другия край на света и че земята се върти обратнo на часовника и ако радиацията ни стигне, първо ще мине през Перник :)
Не йод, бром им трябва на тия хора. От какво толко ги е страх, все ще се мре :)
Ужас, ама тя радиацията ако мине през Перник първо, там ще си и остане, да не мислите, че ще я пуснат? :D
те на тези в перник само радиация им трябва :)
не ми се мисли пред какъв феномен ще сме изправени след това…
ГОЛФ с 8 врати! А предсатвете си радиационен тунинг!
Хахах :) Да, радиацията ще пропадне в пернишките дупки.
Леле, ако ме види сега колежката от Пернииик…
Или пък Хеленка :)
Нищо не е твърде важно????? Смъртта на 10000 човека не е важна?!
Ти ако знаеш колко са умрели досега :) Или пък колко умират, щот не ходят на прегледи? Или колко печелят от тотото :)
Всичко тече. Един човешки живот (като период) е едно голямо нищо. И като принос е толкова. Ако Нютон или Айнщайн бяха умрели от заушка примерно, някой друг щеше да открие ябълките и фоотелектрическия ефект. Ако днес ме уволнят, голям праз, какво я интересува Вселената. Или пък какво го интересува съседа.
Аз затова сложих картинка на Гранд каньон. Да подсеща, че сме нищожни и че ако ще и цялата човешка раса да се затрие, пак събитието ще е нищожно.
Да, хора умират всеки ден. Трагеди има всеки ден. Малки и големи, лични и “общопланетни”. Най-голямата трагедия обаче на този свят е незаинтересоваността и незагрижеността. Нищожни сме на фона на Вселената, да, но е наистина жалко, когато сме нищожни в сърцата си!
Никаква полза от това да съм загрижена за някого, дето вече нищо не може да му помогне. Нито пък на мен ще ми стане по-добре, ако ми е жал за някого. Виж, ако изразявам загриженост, като онзи господинчо, има голям шанс да се почувствам добре.
И като сме толкова жалостиви, защо се караме с майките си, защо имаме Българска Коледа, ама не Български Вторник, защо си купуваме нови коли, вместо дрешки за децата по домовете? Айде, айде. Дребни сме всичките. И нищожни също :)
Нали знаеш, че всичко зависи от нас самите? Всеки вторник може да е Български вторник, ако решим да го направим такъв. Не мога да ти кажа защо се караме с майките си, аз с моята не се карам, напротив. И дрешки купувам и нося, когато имам възможност. И не само това. Всеки човек решава с какво да бъде полезен. Урокът тук е да се осъзнае, че помощта за другите помага на теб самия. Не, защото се почувстваш по-морален. Просто защото.
Нали това казвам :) От нас зависи, ама не го правим :) Значи сме си такива :)
За да го правим, трябва и да се трогваме……………………………
Значи сме си такива :)
Добре.
Аз само не разбрах защо като те видя … и какво.
Аз съм от Русе. Ние в Русе сме изискани.
Опа, обърках се. Вече и по документи съм софиянка. :)
(направо ме е страх да натисна “публикуване”… :))
Спокойно. Тука сме коравосърдечни. Не ни интересува дали те е страх :)
От Русе знам само теб и Калоян Борисов. Тъй че не мога да правя изводи, но все русенка в Бизнес парка ще е по-добре от перничанин по кафетата на бизнес парка :)
знаеш и тафрикански не се прави :)
никъде не мърдам аз от офиса. даже в обедна почивка не излизам. освен като ходя на басейм :p
[...] Каква е тая масова загриженост за Япония? Не схващах защо толкова хора се юрнаха да тъгуват за Хаити, сега съвсем. Днес един даже реши да [...] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts [...]