А някой кара ко-ле-ло

Абсолютно накратко. Човек със страхотно чувство за хумор, доста интелигентен и дори оптимист, освен това собственик на две котки и два скайпа, ми представи собствената ми страна по друг начин.

 x-man: and in that I envy you as you aren’t surrounded by countries who swore to eradicate you
 x-man: its quite bizzare for me that someone’d want to leave .bg
 x-man: i was very uncomfortable on the streets because there weren’t any armed guards
 x-man: not in the subway, not in the malls, not even in the university
 x-man: for an israeli the first thing that emerges in one’s mind is that anybody can just walk in with a bomb

Не е лошо да не забравяме, че всъщност ни е добре.

Възкресение

Докато не реша дали блогът ми ще е влюбен, блогът ми ще е готварски :) Май е само замаян и пролетно еуфоричен, ма знае ли човек. Колежката-комшийка само ме провокира – очите ми били светели, била съм се изчервявала, все за него съм била проказвала… Напълно невярно. На Надето и Люси не говоря за мъже, а за храна. А на Яна говоря за пушки.

Той със сигурност не знае, че друг не ме е държал за ръка и че на друг не съм готвила така. И със сигурност не знае, че е първият, за когото не се старая и преструвам. А пилето стана… божествено :)

Сварих четвърт стар лук, попарих малко лапад и киселец и ги извадих да почиват, докато сотирам цели малки гъбки с повечко черен пипер и сваря две яйца. Наситних и пресен лук и смесих всичко. Следващите 2-3 часа варих пилето и го чаках да изстине (ако кило и осемстотин се брои за пиле). После го намазах с пушено сирене (отвътре) и натъпках всичката плънка. Да, и двете яйца и всичко. Намазах го цялото с масло, сол и черен пипер, завих го с фолио и стоя така още 3-4 часа. Вечерта го пекох 30 минути с фолио и 30 без, за да направя хуубава коричка. Това нещо миришеше толкова хубаво и беше толкова меко, че дори тъпият ми нож успя да разреже пилето през средата. И беше толкова вкусно, че вече двайсети час не мога да огладнея. Въпреки че ей тази рецепта за агнешко предизвика бурен интерес от моя страна :)

Прочетете остатъка от публикацията »

Среднощни размисли

Не съм сигурна, че това е подходяща тема за размисъл за Разпети петък (а може би всъщност е). Обаче от известно време ме тормози. Една приятелка, една много жизнерадостна приятелка (и много грижовна майка) е влюбена. В човек на друг континент. Вероятно скоро няма да се видят отново. Нейният начин да избяга от реалността е да се заключва вкъщи всяка неделя, да си прави прическа, да си облича новата рокля, да приготвя любимите му ястия… и да изкарва часове пред скайп.

Ако беше една неделя или от време на време или 2-3 часа, щях да го счета за романтично и щях да се радвам, че отново обича. Обаче (по чужди разкази) този неин ритуал вече надхвърля романтиката и се превръща в мания. Няма нещо, което да я изведе от къщата в неделя. А синът и дъщеря й си имат само нея. Знам, знам. Не е моя работа, тя е голямо момиче, сигурно знае какво прави, пък и не може да е толкова лошо човек да е влюбен. Ама не мога да не мисля за следващата неделя, когато е Великден и когато целият заобикалящ я свят ще е навън. В нейната държава католицизмът не е просто дума, а начин на живот. Доскоро беше и за нея, доскоро ходеше на служба в неделя и празнуваше всички онези светии със странни за мен имена.  Прочетете остатъка от публикацията »

Я! Глухарченце! Първото за сезона :)

Толкова ми се е запролетило настроението, че след работа търча по нанадолнището и изпреварвам автобуса. Което изобщо не ми попречи да видя първото глухарче за сезона. Снимката ми може да не е толкова добра (също смислена и романтична), но много ясно показва настроението ми – завеяно-усмихнато, учудено-щастливо, страхливо-нетърпеливо, примижващо-доволно :)

Прочетете остатъка от публикацията »

Up in the air (с Джордж Клуни)

Рано или късно в живота на всяко момиче идва ден, когато провежда разговора:

- Искам.

- Искаш ли днес?

- Може ли днес?

- Да.

- Искам.

И час по-късно се сдобива… с двойка папагали :) С двойка шумни жълти папагали. Хипари.

Женската прекарва по-голямата част от деня си с главата надолу, а мъжкият кълве във въздуха, защото не му стиска да напада. Кукуригат постоянно. Като Божката, преди да проговори. Студено им е, крещят в един глас. Искат да ги отвия, викат толкова силно, че ме събуждат през две стаи. Румен пуска Меновар, те протестират от терасата. Гледам филм с Джордж Клуни, двамата ревнивци надвикват и него, и кучетата от горния етаж. А понякога и просто така. Защото им е хубаво някой да им се смее и да дрънка глупости.

Прочетете остатъка от публикацията »

Книгите ме правят щастлива

Също така храната. И любовта. И Антъни Капела :)

Току що завърших „Ако искаш да си легнеш с мен, сготви ми“ и просто нямам търпение да стане събота и да хукна да търся другите му книги. Изобщо нямам думи. Ако аз съм свикнала да готвя така, че нещата да се преливат и да се допълват, то Бруно (и май италианците) редуват киселото с люто, сладко, горчиво… В един момент опитваш пълнено печено прасенце сукалче, в следващия – круши със сос забайоне. 200 страници готвиш от любовна мъка, 100 от любовно вдъхновение и 100 пишеш смс-и на любимата.

И… много хубава книга :)

Беше влюбен в начина й на ядене: без задръжки и вина, облизваща пръстите си с удоволствие, отдаваща се изцяло на всеки нов вкус и непознат аромат. В „Темпли“ беше виждал толкова много елегантни жени да бодат деликатно храната си, като че ли е нещо опасно, да я побутват из чиниите си или придирчиво да я нарязват на десетки парченца, след което да не докоснат и половината от нея. Лаура се хранеше с истинска наслада и тази наслада стопляше собственото му сърце.

Любим герой е един бариста, който не прави капучино следобед и който живее, за да направи съвършената чашка кафе. А любим, ама наистина любим израз ще ми остане „Предпочитам да си извадя сърцето и да го изпържа“.

Най-вероятно никога няма да наготвя нещата от книгата (с изключение на забайонето), защото не са ми съвсем по вкуса, но определено се чувствам щастлива, когато виждам, че храната прави не само мен щастлива.

ПС: Наде, задължително да я прочетеш!