Up in the air (с Джордж Клуни)

Рано или късно в живота на всяко момиче идва ден, когато провежда разговора:

- Искам.

- Искаш ли днес?

- Може ли днес?

- Да.

- Искам.

И час по-късно се сдобива… с двойка папагали :) С двойка шумни жълти папагали. Хипари.

Женската прекарва по-голямата част от деня си с главата надолу, а мъжкият кълве във въздуха, защото не му стиска да напада. Кукуригат постоянно. Като Божката, преди да проговори. Студено им е, крещят в един глас. Искат да ги отвия, викат толкова силно, че ме събуждат през две стаи. Румен пуска Меновар, те протестират от терасата. Гледам филм с Джордж Клуни, двамата ревнивци надвикват и него, и кучетата от горния етаж. А понякога и просто така. Защото им е хубаво някой да им се смее и да дрънка глупости.

- Ехей, пилета, стига сте се ежили, аз командвам в тая кухня.

- Гугутчета такива, спи ми се вече.

- Ето ме, ето ме, млъквайтееее.

С ужасен, досаден, лигав глас. Глас, който дори и бебетата не могат да понасят. Всъщност, убедена съм, че е сред главните причини бебетата да проговарят, да прохождат, да се татуират, да си дупчат веждите и да се женят. Обаче просто не мога да се сдържам :)

Никой не знаеше имената им, тъй че изборът си беше само мой. И нямаше нищо по-подходящо от Ваше Благородие и Люси :) На двете колежки, които обожавам да храня. Пък и винаги е по-хубаво да си имат женски кръстници :) Даже направих опит да им купя някоя лъскава играчка и тебешир, но after sex lag-ът не ми позволи. Оказва се, че зоомагазините работят само до 2 в неделя.

Както и да е. Нищо не може да развали моя първи уикенд с папагали. Корели. Хипари. Които пеят нефалшиво десет минути на ден. По възможност, докато мия съдовете и не ги чувам. И които са разнежващо сладки и жълти :)

С тях и Румен уикендът беше… съвършен.

---