Учени откриха, че ще умрем

Вчера светът научи, че ще се мре. Особено хората. Особено от краставици.

Днес сто души се учудиха, че съм си взела краставица и франзела за обяд. Защото някъде там някой бил умрял от нечии краставици. Като оставим настрана смехотворността на твърдението, че някой ще реши да внася в България краставици на цени от Западна Европа… с извинение… МОЛЯ? Като толкова ви пука дали ще умра, защо ме карате да се храня в помещенията, където пушите? Защото плащате подкуп за шофьорския си изпит? Защо постоянно ме ядосвате и ми вдигате кръвното? И… добро утро, животът е пълен с опасности. И ще се мре и това е положението. Една година няма да ядете пилешко, една година няма да ядете свинско, една година няма да ядете краставици и всяка зима ще ходите с маски за лице и ще плашите децата по пързалките. И какво? Аз ще ям краставици и ще примирам от кеф :)

Явно някои хора ги е страх, че са живяли напразно, че няма да оставят следа или че човечеството ще пострада много от тяхната загуба. Хубаво, но да не настояват да споделям страховете им.

Рискове дебнат отвсякъде. Ей на, утре може да ти вземат портмонето, вдругиден да си блъснеш ръката в шкафа и да си свалиш кожата, а на следващия ден… кой знае :) А може и да ти се случи нещо хубаво. Фифти-фифти :)

Края на май, май-май :)

Гледам, че отдавна не съм писала постове от типа мило Дневниче :) А не е като да не ми се случва нищо :) Изкарах Гергьовден във Вършец, където ядох агнешко (и докопах рецептата на леля ми), пих ракия и слушах сръбско. На сбора бяха изнесли гащи, саксии, сувенири, чинии и играчки. В този ред :) Съответно за мен имаше казанлъшки понички и скрежина :) И захарен памук :) За доказателство… комшийката :)

Прочетете остатъка от публикацията »

Знаете ли какво си честитим днес?

Няма нищо по-подходящо за публикуване днес от домашното ми по политология. Темата самичка си я избрах и я писах с голямо удоволствие. Мисля, че заглавието е достатъчно красноречиво и че инакомислещите ще си спестят четенето :)

ГЛАГОЛИЦАТА И НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКАТА И ПРОСВЕТИТЕЛСКА ДЕЙНОСТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ

 „Лети сега и славянското племе” – из „Азбучна молитва”, Константин Преславски

Прочетете остатъка от публикацията »

Помръдващата, многофункционална и многопосочна аз

Натопиха ме да играя на блогърче :) Според Малкото пухкаво и очилато коалче аз съм това:

1. Capable of doing many things competently.
2. Having varied uses or many functions.
3. Changeable or inconstant.
4. (biology) Capable of moving freely in all directions.

Или поне едно от тях :)

Според правилата трябва да си призная седем случайни неща и да натопя 15 блога. 15те блога с удоволствие бих ги предизвикала, но предвид каква творческа криза е обхванала блог пространството или стотината блога, които аз следя… направо няма смисъл :)

Прочетете остатъка от публикацията »

Пълен фарс

Днес присъствах на първата си конференция. И… ew, както би казал Клим. Бяха наредили столчета покрай стените на физкултурния салон на университета, бяха облекли 5-6 първокурснички в чаршафи и пердета, бяха накарали някакъв младеж да пуска само по минута от всички химни, които знам, и някакси бяха намерили най-лошо работещите микрофони в страната. Момите символизираха различните лица на България – дева, олтар, огън, вода, слънце. Не знам числото 5 с какво е специално, кой реши, че това точно е България и това какво общо има с 24 май и „Информацията – фактор, мисия, истина“, но пък едва чувах какво говореха и за малко да си отхапя парче от устната, щото според нашата преподавателка смехът показва колко сме некултурни. Един човек беше в расо, седнал на пиедестал, прегърнал момченце в бял чаршаф, и двамата размахваха ръце от време на време. Всякаквите културни светила явно знаеха програмата наизуст, защото изобщо не й обръщаха внимание. За сметка на това им бяха зачислени две момичета на токчета и с носии и едно момче с носия и факла. Двадесетина мъченици пък бяха наказани да носят тоги и да седят под портрета на Св. Св. Кирил и Методий. Прочетете остатъка от публикацията »

Не ми е лесно. Не ме слушат бръмбарите.

Брех че работа. Разглеждам тия дни много блогове, че искам да заменя няколко почти залязващи и направо пресъхнали такива. Отвратително съвършените жени, които правят страхотни торти, три деца и спиращи дъха снимки по бански отдавна ги преживях, обаче… е, не може! Четири поредни мъжки блога ме изкарват извън релси! То бива, бива да си начетен, да правиш хубави снимки, да се интересуваш от моя тип музика, планински туризъм, велотуризъм, разни изложби, театрални представления, иновации в технологиите, садене на кокичета и още, и още… Наистина ли има такива мъже и освен това защо се крият онлайн? Направо се хабят! Да ходят на улицата да раздават щастие и акъл на низшите духом!

Освен това ме стяга нещо под лъжичката. Като го видя някакъв такъв, цъкам на инфото и чета щастливо женен, горд баща, собственик на две компании за тралала, основател на неправителствена организация… На това отгоре и снимки слагат. Прочетете остатъка от публикацията »