Звездите ми говорят

Вярвате ли в съдбата? А че тя ви дава знаци? Или че някой друг ви дава знаци? Разни агнели, духове и всякакви такива радетели и благодетели. Е, аз не вярвах, пък виж какво ми се случи :)

В петък беше такава жега, че звъннах на тати. Който мислел да ми боядисва стаята. Хубавото на това да си на 2 часа път от вкъщи, е, че можеш да си си вкъщи след 2 часа. И че можеш да си спонтанен колкото си искаш, и носталгичен, и… да имаш къде да избягаш. Или поне така си мислех в петък :) Прерових сайта на Вършец и разписанията на БДЖ, направих си хубаво разписание От и До и си избрах да пътувам с влак. Не за друго, ама е много красиво в Лъкатник. Ама много!

Прочетете остатъка от публикацията »

Блажена умора

Отидоха ми два дни да човъркам нещоси във VB. Знам, че рядко говоря за работа, обаче този път беше друго. Предизвикаха ме не просто да анализирам данни (малко известен факт е, че имам почти две години стаж като анализатор на данни и документи), а да направя tool (не знам, инструмент може би), който да бъде ползван за анализи. За да е по-забавно, трябваше да започна от шаблон, който не можело много-много да нарушавам, но трябвало да автоматизирам. Момент, още не съм стигнала до интересното. Tool-ът трябваше да се ползва за икономически цели. Даже по-хубава дума научих: hedging. Прочетете остатъка от публикацията »

Ни се крия, ни треперя от страх

Запознах се с един човек в QIP (не icq :-)). Поиграме в conquiztodor.bg и лека-полека стигнахме до момента, в който ми преинсталира windows-а. На следващата вечер Клим, с когото ме срещна wordpress, и Яна ми помогнаха да събера драйвери и да си доизкусуря компютърчето. Вчера Силвето мина, да ми сложи MS Office и кракнато desktop buddy. А аз се захванах да си подреждам виртуалната къща. Наредих add-on-и в браузъра, смених старата persona, избрах летен тапет с подходящи иконки… и започнах да си запаметявам паролите. Не ползвам pass keeper вкъщи, нямам master password, вратата ми е отключена ;)

Прочетете остатъка от публикацията »

Портокалов уикенд :)

Толкова да ти е хубаво, толкова да си преял, толкова да нямаш сили, че да полуседиш-полулежиш в мълчание. С Люси и Надя.

В събота Надето получи разходка до Пикадили (не, не е реклама, аз наистина обичам да ходя там) и… съботен обяд, много ясно. Накарах я да се върти около печката, да мие чинии, да цеди портокали и лимони… докато не се получи съвършенство. Направихме си риба по средиземноморски (с марината от портокал, лимон, копър, сомак, кориандър), която задушихме върху зрял лук (с доста бяло вино и малко вода), сварихме сладко от портокали, от което заделихме топинг за сладолед, после захаросахме коричките и намазахме филийки с хайвер и моя супер дупер невероятен доматен сос и… умряхме :) На това отгоре бях направила и сладолед шоколад+кафе :) Още не ми е ясно как решихме, че можем да изядем всички работи :)

Прочетете остатъка от публикацията »

Нищо лично

Не знам как да го кажа по-ясно, тъй че…

Аре недейте да си завирате носовете там, дето не ви е работа.

Всеки трети блог крещи, че трябвало да ходя на София Прайд. Ако си обичам свободата, ако искам равенство, ако имам приятели (щото всеки 20ти бил хомосексуален), ако съм широкоскроена, ако съм… е, може и да съм, може и да не съм. Моя работа си е дали съм спала с жени, моя работа си е как се определям, моя работа е да реша дали съм дискриминирана, дали ми липсва свобода, дали ми трябват повече права и дали желанието на онова между краката ми ме задължава да ида на панаир. Голям, шарен, шумен, скъп панаир. Щеше да е парад, ако хората се разхождаха и парадираха. Само че е панаир, защото хората се забавляват, купуват, продават и гледат сеир. Прочетете остатъка от публикацията »

Хеленка да ми се посмее

Най-накрая срещнах мъж скорпион. И както пишеше в книжката на маминка, излезе, че скорпионите наистина са два вида – могат да се впрегнат в нещо страшно деструктивно или в нещо страшно конструктивно. Ем… толкоз с късмета. Колкото аз от 4 години водя усмихнат блог (или правописно смешен), толкова той се хвали с това, че обича да тролства по форуми и че е бил банван няколко пъти. Колкото аз си тананикам и се клатушкам, докато слушам хубава музика, толкова той обръща внимание, само когато пуснат ремикс на някоя негова любима песен. И се горещи как я били развалили :) И колкото аз обичам да ям домати, толкова той не ги яде. Което в моя свят е равно на самоубийство. Защото като дете ги бил ядял, но после се отказал . И лук, и пипер :)

И колкото мен ми е кеф да си купувам нови диадемки и да се фръцкам с шарени полички, толкова той си е не занемарил, а унищожил тялото. Хайде, не се мажа с крем за цици, не ходя на козметик и не си боядисвам ноктите, ама и той не го прави. И така :) Не ме изяде, като ми дойде на гости, ама щото колкото той ми е ясен, толкова и аз съм му ясна. Гарван гарвану око вади ли, а?

Винаги съм си мислела, че е фасулска работа да се обърна към тъмната страна. Сега видях какво е и какво да кажа :) Същата работа си е :) Аз не чета новини, за да не си развалям настроението, той чете новините с много коментари, за да разваля настроението на хората. И аз го мога, и даже бих била много добра. Аз съм един потенциален зъл, питайте Хеленка :)