Градски забавки

Някъде между разходката из Родопите и Празника на курорта, Балкана и минералната вода да разкажа и как човек може да се забавялва в града.

Примерно може да си покани гости с преспиване, да ги заведе да гледат Пингвините на мистър Попър, да ги заболят стомасите от смях и после да ги напълнят с вечеря, забъркана малко преди полунощ. Или пък може да води Надя по моловете и да не си купи нищо, освен хотдог и бебешки дрешки. Или да заведе Силвия на виенското колело в Младост и да й  се смее. Ама много да й се смее. Иначе Силвия я обичаме и й готвим пълнени чушки съвсем редовно. Освен това може да разхожда кучето на Силвия из квартала, пазейки се от тълпите ухажори и тайни агенти.  Може да  разглежда масите със стари книги с часове. Може да обикаля из Графа, Витошка, Пиротска и Женския пазар с Маги, може да закусва пай или торта в Пчела, може да вечеря мелба в Джимис, може да си поръчва китайско за вкъщи от ресторанта отсреща, може да си кани гости. О, определено може да си кани гости. И те могат да мият чинии, да забавляват папагалите или просто да пъшкат покрай масата.

Прочетете остатъка от публикацията »

Ето това вече е носталгия

Така се случи, че две поредни вечери гледам филми с китайци и големи войни. А преди това Спартак и филма за Атила. И не мога да не се замисля за две неща. Първо, как навремето си била голяма готвачка, ако си можела да сготвиш всичко, а не ако си можела да готвиш вкусно. И второ… навремето хората толкова са си приличали и е било толкова лесно да си намериш ешчето или изобщо някого. Били са изпокъсани, мръсни, често гладни. Единствената разлика е била в потеклото, ама то и какво потекло?! Хората са гинели отлкова лесно. Войни, болести, гладове, инциденти, мечки… В Бронзовата епоха средната продължителност на живота е била 18 години. По времето на полисите – 45. Възраждането – 60. Имало е времена, когато всички са били горе-долу еднакво образовани (или необразовани), хората около теб са вярвали в една или две религии най-много. Вярно, че в общия случай друг ти е избирал мъжа, ама то пък егати избора, дето го е имал. Налагало се е всички да имат занаят и да могат да гледат градина и/или домашни животни. Налагало се е всички да са силни и трудолюбиви. И всички са били. Всяко село си имало първа мома и най-пръв момък. Е и? Ще се вземат и готово. Останалите както и да се съчетаят, все ще е добре. Прочетете остатъка от публикацията »

Смъртоносна вечеря

Може и да е лято, ама вали дъжд. Освен това съм изморена, болят ме коремите и цял ден ми е криво. Тъй че опитах да се самоубия чрез вечеря :)

Пържени филийки с дупка, в дупката яйце, а за side dish – пържен лук :) Прочетете остатъка от публикацията »

Ще бъде 3 часът и 14 минути

..и много се надявам новият вид на блога да се харесва не само на мене :)
Приемам ограничено количество забележки, но по тази тема повече може да се пипа, тъй че кажете си болките :)

Освен това настоявам да прочетете ето това интервю :)

За десерт само да кажа, че писането с новото нещо за full screen е страшно приятно и… лека нощ :)

Инцидент след инцидент

Значи не ми стигаше да си забия шкафа в ръката и да ми текат всякакви гадости и да ги замазвам с блажна боя, ми и трябваше да си взема минерална вода за бебета и да си прещипя езика с нея. И да ми висне едно парче :) Тъкмо взе да се оправя, дървеници ми нападнаха леглото. Ни можеш да спиш, ни да се начешеш. Сега имам да пера кървави чаршафи. Да се надяваме, че спреят за насекоми няма да убие папагалите и че поне тая нощ ще си почина. А дотогава съм плътно залепена за стола, защото успях да съдера панталона и го ших с телбод.

Чудя се какво ли още ще ми се случи и кой ли ме е урочасал :) Каквато съм хубавка… :)

С Надя по пътя

Обявиха конкурс за пътепис и снимки от Източните Родопи, затова пък с Надя се втурнахме да изследваме уайлдлайфа на Централните Родопи. Който упорито се криеше от нас, между другото :)

Бачковският манастир се оказа разочарование, защото вместо уединено място, място за духовност, място, близо до Бог, ние намерихме един битпазар и хора, чието място определено не беше там. Докато четях табелата за това как трябва да съм облечена за влизане в църквата, от нея излезе кака по нещо, което се приближаваше повече до бански. Някакви хора бяха наредени на една маса, разписваха някакви работи и разменяха банкноти. А единственият монах, който видях, се движеше с наведена глава между тълпата и предизвикваше съжаление. И то на място, където уж трябва да бъде уважаван, където трябва да буди възхищение. И после от такива хора очакваме да се молят за нас, да ни изслушват, да ни опрощават. Е, имаше си и хубавинки. Имаше 4-5 бебета котета, яре и ЕТ Сашо, от който си  купих самардала, чубрица, червен пипер. И рачел от тиква, и мед с восък, и конфитюр от рози. И ще си правя сладолед с восък :))) Останалото го подарих на маминка и Люси :)

Прочетете остатъка от публикацията »