И без тебе мога. Само че искам с теб.

Може би много малко подозират (особено пък Архиватора), че аз имам и друго лице :) Лице, което като чуе, че Силвия ще си прави рождения ден на чалга дискотека в Студентски, грейва в усмивка :) Лице, което още помни как с Мария танцуваха с часове, как се фръцкаха около момчето с ударните, как може да се изкара цяла нощ на една минерална вода и няколко откраднати глътки водка от нечия чаша. И лице, за което танците на стол са много по-интересни от танците на дансинг.

После, това лице е и 3/5 инженер. Съответно няколко дни преди събитието започна системно да се подготвя. Започна с 1-2 песни, после замени филма в 9 с музикален час, после прерови ютуб в търсене на най-интересните песни от телевизията и на някои спомени. Разказа на своя приятел от Франция що е то чалга дискотека и къде е разликата с оргията. Всъщност на всички разказа, че ще ходи да ориенталства. В четвъртък вече си пееше кючеци под душа и танцуваше сякаш последните 3 години изобщо не са се случвали. В петък си съкрати смяната и отиде на фризьор. Вечерта се нагласи, гримира и пофръцка пред огледалото. Лицето се беше настроило.

Освен това беше приготвило и картичка за рожденичката :)

Само дето се оказа, че горкото лице е демоде. За него чалга беше нещо съвсем различно от петъчната музика в Cotton club. Всъщност, за него чалга беше онова, на което тресеше бедра, задник и всичко на същото място 3 години по-рано. Когато то още се казваше Дай, дай и то не без причина. Първият час от вечерта беше прекаран в опит да свикне с музиката без да вкарва рожденичката в преразход за бейлис. После взе лекичко да посхваща как се танцува на новия вид чалга. С отвратителни текстове, почти денс мелодии с извивчици само по припевите. Още 2-3 такива рождени дни и ще е усвоило танца :)

Някъде по средата на нощта в главата ми започнаха да се въртят мисли как не бих могла да завлека на такъв купон което и да е от бившите си гаджета. Може би разбира се с едно изключение. И как липсата на динамика беше причината с Калоян да си убием връзката. Има неща, които още не са достигали блога ми. Примерно как преди един месец дремуцах в автобуса за Вършец, когато по радиото попитаха кой бил любимият ми вид секс. И как напълно мазохистично и перверзно отговорих още на първата стотна “С Калоян”. Или как през юли го видях пред офиса и си поговорихме. И беше много изморен и едва се сдържах да не го прегърна. И как като ми се случи такава простотия, звъня на Яна, да ми се посмее, опитвайки се и аз да се смея на себе си. Щото алтернативата хич не е хубава. И щото ако 2 години не ми стигат да го забравя, по-добре изобщо да не се занимавам с мъже вече. Следващият сигурно ще ми съсипе още повече време и нерви.

И тук пише така: И без тебе мога. Само че искам с теб.

Само че твърдя, че съм 3/5 инженер. И че не може да няма начин главата да прескочи желанията.

Няма да забравя как Люба каза, че когато ми е видяла блога, първо е решила, че съм поредното момиче с разбито сърце. Хем аз тогава си мислех, че не е разбито. И беше много преди Калоян. И не искам да ме съжаляват така. И ми се съдра пижамата подарък от Люба. Ако за три години мога да скъсам пижама, колко време ми трябва да спра да мрънкам по нещо, което нито е здравословно за мене, нито пък възможно?

Както и да е. Важното е, че лицето Светлина снощи танцува, а днес косата й мирише на цигари и трева. И Силвия е жива :)

---