И аз ли натам съм тръгнала?

Рожденият ден на мама мина ужасно. Толкова ужасно, че не знам дали може да бъде наречен рожден ден. Да не говорим пък за празник.

Вложих мисля достатъчно време и усилия, да избера подходящо стихотворение на Дубарова. Намерих си почивен ден, за да обиколя магазините за художници и любимия си магазин със сервизи. Два дни експериментирах на една стара чаша за мелба, докато се науча да пиша текст с бои за стъкло и докато проверя дали те се измиват лесно. Да де, ама като надписах целия сервиз и изчаках 24те часа, се оказа, че буквите не могат добре да се задържат на стъклото. Нашляпах точки от светло сребро и тъмна мед, щото ние с мама ги обичаме. Реших да компенсирам липсата на стихотворение, като го напиша в exploding box. Намерих си шаблон и започнах да планирам от какво да го направя и с какво да го напълня. Сестра ми се обади да си търси спонсор. Искала била да се подари на мама, няма пари за билет за връщане. Само дето нямаше и подходящ влак. Та… вечерта в 11 решихме, че ще пътува на другия ден на обяд и ще ми идва на гости. Разходки в Борисовата, малко пазаруване, ненаправен exploding box, опакован подарък в последния момент (от яд добавих скъпа картичка и малко козметика), автобус за сметка на кака… Прочетете остатъка от публикацията »

Супер дупер специални бургери

Днес ще си играя на автор на кулинарен блог. Първо ще напиша увод как от най-малка обожавам бургери, ако ще и през 90та те да са били прости сандивичи. След това ще възпея любовта си към кюфтетата във всички техни форми, ще напомня с линкове за моите кюфтета от риба тон, от ориз, зеленчуци и извара, за това, че мога да готвя картофени кюфтета с Божката на рамене. Може да направя лирическо отклонение и да ожаля някой мой препечен шницел или онези гнезда, дето сама си ги ядох, щото Миро не дойде.

И ще сложа снимка на крайния резултат :)

После рецептите.

Прочетете остатъка от публикацията »

Бръмбар терапия

Силвето само се оплаква, че не пиша за нея. То не е като да няма какво да се пише, просто забравям. Обаче сега не мога да пропусна.

След глупавата случка тази седмица ми беше много сдухано. Личеше си по това, че ходих на работа с роклички и полички и че се правех на весела. Деветте поредни смени (7 от които – нощни) съвсем ме разбиха. А на десетия ден се събудих в ранния следобед с мисълта, че ми е курбан и че все някого трябва да почерпя. Току виж тоя път номерът проработи и одефктените мъже ме подминат. Редовно, пак ми беше криво, че не съм си в Нови пазар, където има панаир, водосвет, хора, захарен памук и бира. Добре че за такива моменти си имам Силвето.

Ало! На работа ли си? На работа си. Айде като свършиш, да те водя на китайски. Имам курбан. Прочетете остатъка от публикацията »

Трябва ли да крещя едно нещо по сто пъти?

Ако жена-скорпион, невидяла **** от месеци, ти наготви вечеря, тя НЕ очаква да я гушкаш през цялото време; не иска да й надереш лицето от целувки и набола брада; не иска да слуша личните ти истории. Особено ако през седмицата е изхабила 200 минути в телефонни разговори с теб!

Ако жена на 23, с най-накрая обръснати крака, те сложи да спиш в нейното легло, тя очаква да не се налага да дава инструкции и да имитира мъркания.

Разбира се, проблемът може и да е в нея. Тя вероятно е счупена от всичките мухльовци, с които се е занимавала. За нея идеалният партньор може да е един изискващ пияница-грубиян. Мъж-предизвикателство, мъж, който ще я поддържа във форма, мъж, след който ще тича и който ще я **** когато си иска. Защото ще я иска, ще си е заслужила.

Добре че съм нощна смяна днес. Ако видя мъж, сигурно ще го пребия с пръчка.

И, по дяволите, не ми се обаждай на сутринта! Не ме питай защо мисля, че не можем да имаме връзка. Отказвам да ти обяснявам, да те държа за ръка, да те осиновявам. Толкова ли е лошо да искам да съм жена?! С мъж!

Много съм добра в избора на мъже. Някой ден ще пиша книги.

Май фея съм само на думи

Уж си изрисувах фейска блуза и си забих дървена игла в косата, пък на :) Хич не приличам на невинна фея. Може би малко на  менада, блъснала се в телеграфен стълб и тотално загубила ума и дума ;-)))

Добре че не мога да летя хубаво, щото иначе фифирудата, дето ми е на ръкава, щеше да изпадне :)

Прочетете остатъка от публикацията »

Пърхаща от щастие

Накарах шефа да ми купи спирала :) Синя спирала :) Golden rose :) Първата спирала в живота ми беше лилава Golden rose :) Мама ми я даде за подарък за новата 2003 :)

Каквато съм пъстроока, тия свежите цветове много ме отварят :) А синьото ме прави почти зеленоока, направо да ми се доще Маги да се появи отнякъде и да ми вземе ново интервю за Женски страсти ;) Ех, спомени, спомени :) Каква мъка беше да си намеря кафява спирала през 2007. И колко бях хубава на бала :) Прочетете остатъка от публикацията »