:))) Някаква госпожа

Аз само накратко да се оплача.

ЧЕ МИ ПИСНА НЯКАКВИ ХОРА ДА МЕ ТОРМОЗЯТ, НЕВЪРШЕЙКИ СИ РАБОТАТА. ИЛИ МАЙ ВЪРШЕЙКИ ТОВА, КОЕТО СА ИМ КАЗАЛИ, БЕЗ ДА СВЪРШВАТ ТОВА, ЗА КОЕТО ИМ ПЛАЩАТ.

Не ми е ясно каква е точно процедурата, когато нечие задължение се изкупува от разни фирмички, но силно подозирам, че тя не включва загуба на информация и безмислено пращане на хора по безмислени адреси. Ясно ми е обаче, че е тормоз да ми се оставят бележки по и под вратата през месец, с разни подписи и печати, че трябвало било лицата Х, Y и Z, които не познавам ама изобщо, да се свържат с някого си. Спешно! И задължително! Ако и първите 2-3 пъти да ми беше съвестно и да се свързвах със собственика, молейки го да предаде на предишните собственици, ако и два пъти да се обадих на съдия изпълнителите, да си давам данните и разни обяснения… nevermore! Прочетете остатъка от публикацията »

Любов, любов, любов във клетка

Откак готвих кюнефе и организирахме лов на папагали, животът ми се промени. Отначало Люси протестираше и не си ползваше новата къща – стоеше си на тоалетката и не мърдаше. Поне, когато бях наблизо. Ваше Благородие пък намери някакъв кураж, изследваше обстойно клетката, обикаляше по всички пръчки, ядеше от три различни купички и се разпя. Да му се ненадяваш :)

Прочетете остатъка от публикацията »

Допълващи се

Всичко започна от това, че си харесах една рецепта за десерт от списанието. Знаех, че Люси е най-подходящият човек за него, обаче поканих Надя :) Което изобщо не значи, че няма да го приготвя и за Люси :)))

Имах останал пастет от извара и тиквички (и много копър), тъй че добавих млечна майонеза, много царевица, няколко маслини и макарони. Нарекох го салата :) Към тази сладнеещо-кисела работа нямаше как да не добавя и яйца – опекох пъдпъдъчи яйца в хлебчета (добре де, препекох). Липсваше само месо и композицията щеше да бъде завършена. Тъй че… мързеливо кюфте :) Кайма, лук, магданоз, хляб, яйце, подправки, огромно количество червено вино – всичко в тавчиката :)

Прочетете остатъка от публикацията »

Всичко е от главата

Особено удоволствието :) Мога да обичам когото и каквото си искам. Примерно мога да обичам да ходя на зъболекар :)))

Ако си мислите, че е лошо на 23 да ви се отчупи парче от зъба, ако си мислите, че без някакво си там кокалче ще сте грозни, помислете пак. Защото отчупен зъб дава шанс да се иде на зъболекар :) И там се процедира така:

1. Наспиваш се, ама хубаво се наспиваш;
2. Пишеш си с Любовта, чуваш се с всичките си познати, закусваш;
3. Обличаш си новите любими дрехи, грабваш любима книга и тръгваш пеша към кабинета;
4. Хващаш го точно в обедна почивка, обикаляш всички малки магазинчета наоколо и четеш пет реда от книгата; Прочетете остатъка от публикацията »

Are you my girl?

Толкова е… еуфорично да съм с него :))) И хубаво, и всичко :) Вече две вечери подред заспивам на пусната камера. Слушайки спокойното му дишане. И два часа преди обичайното ми време за сън.

И когато снощи ми каза, че иска да си направя фейсбук, за да се похвали на всички… на мен ми се случи това:

[12.11.2011 г. 21:45:41] Светлина: а аз си правя фейсбук
[12.11.2011 г. 21:45:43] Светлина: :))))))
[12.11.2011 г. 21:45:45] яна: О!
[12.11.2011 г. 21:45:47] Светлина: ахахах
[12.11.2011 г. 21:45:47] яна: О!!!
[12.11.2011 г. 21:45:50] Светлина: познай кой ме нави
[12.11.2011 г. 21:45:51] яна: О!О!О!
[12.11.2011 г. 21:45:54] яна: Лиор?
[12.11.2011 г. 21:46:01] яна: на никой друг не би се вързала :)
[12.11.2011 г. 21:46:06] Светлина: ахахахаха
[12.11.2011 г. 21:46:07] Светлина: ахахаха
[12.11.2011 г. 21:46:08] Светлина: ахахаха
[12.11.2011 г. 21:46:09] Светлина: позна
[12.11.2011 г. 21:48:30] Светлина: :*

Прочетете остатъка от публикацията »

Все по-щастливо стопанство

Не мога да кажа, че живея в домакинство, защото имам повече стока, отколкото домакини :) Но пък тъна в щастие :)

3 дни и 3 нощи преди рождения ми ден стопанството се увеличи с една бройка. В леглото ми пристигна отдавна чакан мъж. Добре, по-скоро мил и симпатичен и любвеобилен и понякога смешен и много прегръщащ и леко почти обожаващ ме младеж :) По душа. Иначе както една стара, но лъскава, чанта каза… все си ги избирам стари. Пак показвах София, пак обикалях из Борисовата, пак правих снимки на минералната вода. Обаче този път ме държаха прегърната. Лягахме рано, ставахме рано, правех закуска или купувах всички видове баници… Научих горкото дете да яде мусака, пилешка каша, сирене по тракийски, пилешко със сметанов сос и още сто неща. И ходих на изпит и изкарах петица. Прочетете остатъка от публикацията »