Здрасти, Израел

Тъъъй. Пратих Лиор на картинг и сега чаткам на иврито-немска клавитура.

Значи това Ел Ал ****** си *****! 40 минути ме разпитваха защо пък ще ходя сега, защо сама, защо при Лиор… Познавам ли араби, нося ли подаръци, къде ще ходя… отнесоха ми някъде чантата, а вътре всичите документи… И уж всичко се оправи. Обадиха се на шефа и на Лиор, не откриха метали по телесните ми кухини, аз купих безмитни цигари и сто кила Харибо. Да ви кажа, това летенето със самолет… надценена работа. Натъпкват те в дълго пласмасово помещение, пускат ти израелска музика, израелски филм и хората от всички страни ти говорят на руски :)

По някое време донесоха сандвичи и пътниците групово оглупяха. Послушно си свалиха табличките, отвориха си сандвичите и си ги сдъвкаха. След точно пет минути мина каката, да събере опаковките. Като в детската градина. Не. Като в концлагер. На мен пък ми смърдяха гадно и не ги и опитах. И водата беше сладка и не я пих. Иначе се казва Еден. И във филмите самолетите са широки. Тука вратата е тясна, пътеката е тясна, всичко, пък нека после разправят, че Ел Ал е най-сигурната авиокомпания. Бяха ме предупредили, че излитането е готино и че не трябва да заспивам преди него. Ми аз бях на крилото и далече от прозореца, та нищо не виждах. И нищо и не усетих. Даже не знам кога сме излетели. Та седя си аз два часа в тясната седалка и чакам нещо интересно да се случи… и кацнахме. Което вече беше яко. Долу навсякъде пролет и палми :)

Като за човек с моя опит, първото кацане беше… объркващо. Вървяхме в спирала по някакви дълги коридори и навсякъде имаше стрелки и… баш като се получи разклонение, нямаше. Питах едни каки и те ме пратиха някъде си. Плеснаха ми печат и ме пуснаха в страната. След кански усилия намерих къде се получава багаж и зачаках. Даже толкова много чаках, че по едно време обмислях да го зарежа и да ходя да си търся мъжа. Добре де, появи се. И можеше да взема чиято и да е чанта, никой не проверяваше. И…  веднага видях Лиор… с един балон с хелий… сърце :)

Значиииии не е лошо тука. Стига да не се мъчиш да смяташ колко ти искат за 200 грама мед. И ходих до морето. Само на смрачаване ми става лошо от него. И в парковете имат егати високите катуси и сто вида палми. И някакви много интересни декоративни храсти, дето цъфтят едновременно в жълто и розово. До гарата има чернокожи. А ние ядохме в арабския квартал, щото в петък другите са религиозни. Да не ги подпочвам манджите, ама… по-хубаво от нашето няма. И се мъчат да сервират за десерт баклави и кафе, ама и те не стават. И после ходихме на тъй нареченото наргиле кафе. И… там продават храна, ама не и алкохол. Пък аз да не съм знаела, че има безалкохолен Бекс…

Къщите са ниски и бели и жълти. С малки прозорци и малки врати. И високи тавани. И на гардероба вратите са малки. Вечер се виждат звездите, а едните палми миришат на смола и никак не е лошо. Тия хора усвояват балконите и мазетата и живеят като в автобус 204 – винаги има място за още един :) Навсякъде има велоалеи и подозирам, че тия дни и аз ще наема колело – едни такива зелени са :) И е забранено да се пуши в заведенията, та по тротоарите е пълно с пушачи. Грозна работа :)

Аз пък ходих в Хайфа, да се запознавам с госпожа Хавива. Май сме от един сой. Тя ми даде малко подаръче, а аз й бях направила соленки. Води ни на обяд. Имат манджа “пълнени работи“. Това са пълнена зелена камба, пълнена тиквичка и лозови сарми. Всичкото в доматен сос. Добре поне че им е вкусен хлябът :) Ориентировъчно за цената… 14 шекела една супа. Към 7.50лв. Мусака казват на онова иранското – пълнен патладжан. Оу! Да не забравя! Каквото сте чели за лимонаната, не е вярно – по-хубава е :)))) Това е лимонада, ама от лимони :)

И така… консумираме си се щастливо, имам си тукашен телефон, ама е докосващ се и страня от него :) И Лиор ми купи някакви луксозни сирена, толкова луксозни, че в магазина ти дават да опитваш :) И кумкуат, много кумкуат – точно 5 пъти по-евтино от софийския.

Абе аптека на руски аптека ли е, или съм видяла табела на български?

————————————————————————————————————————————————-

Голям фал на Ел Ал. Не стига че са отворили багажа на най-невинния пътник, ами и така са го разбъркали, че са счупили любимата му диадема и са скъсали едното пакетче доктор Йоткер. Най-скъпото.

---