Най-големият камък на света

Добре де, един от най-големите.

Вече на 25. Искам да ви кажа, че хич не е лошо да си на 25. Намерих си два бели косъма във веждата, съвсем доброволно си нося корсаж под блузата и прекарвам повече време в кухнята, отколкото по дърветата. Което не е толкова трудно, когато живееш в страна с палми и камили, вместо дървета и горили :)

Вие какво получихте за рождения ми ден? Аз щото получих отпуска, тава, уок, готварска книга на иврит, два буркана печени чушки и посещение в музей :-D Добре де, в негово оправдание искам да кажа, че книгата съвсем сама си я избрах, купих и скрих. Щото аз не признавам подаръци, които не са изненади :) После ходил „тайно“ в мола да ми търси подарък, обиколил всички магазини и намерил тавичката, за която мрънкам от вече повече от година. Искал да ми вземе и нещо българско, но намерил само печени чушки :)))) И понеже го бях заплашила да не ми се явява без картичка, ми взел честитка с розови и лилави литулки и цветчета :))))

На самия ден Лиор се спука да ми сбъдва желания :) Заведе ме да закусвам в най-любимата ми козеферма, където изядохме 3-4-5-6 кила домашно сирене, шакшука, лимонана… щях да загина. Вие виждали ли сте домашно козе сирене с ядки и пет вида сосове – от карамел и печена тиква до чеснов сос и тахан… Продължихме към Йерусалим, където беше запазил час за обиколка на тунелите под Стената на плача. Бяха ми ги похвалили много и аз реших, че задължително точно там искам да бъда на рождения си ден. Представях си катакомби, тъмници, тунели, стъпала, абе много много много хубаво си го представях. Вместо тях имаше песни от Стария Завет, урок по история, урок по геология и един много дълък тунел, който накрая преминава в пролука в планината. Ако много искате да знаете, аз вече съм била на мястото, където Авраам е трябвало да убие сина си, пипала съм почти най-големия камък в света и съм се разхождала по най-голямата платформа в света. Защото Йерусалим всъщност е построен на два хълма, свързани със система от мостове и арки и арки над арките и арки над арки над арките. Освен това в Йерусалим се намира още един камък – сърцето на света, щото пъпът му е в Гърция :) Само дето сега сърцето е в мюсюлмански храм със златни куполи и не съм ходила да проверявам. За сметка на това мога да се похваля, че ме преведоха през мюсюлманската част на града, с конвой. Който не вярва, да пита стражарите Андрей и Сергей.

Вторият музей си го намерих съвсем случайно. Харесах му вратата и ходих да ги питам какво правят. Пък то се оказа дворецът на цар Давид. Овчарчето, което победило Голиат и после имало много жени и най-последната му родила цар Соломон. Да видите вие колко съм начетена :-)

Иначе аз много обичам замъци! Този е един мъничък такъв, на много етажи, с много кули и наблюдателници, а по средата – градина и малък амфитеатър. Знаете ли, че цар Давид е купил земята, не я е завладял? Да, защото му било предсказано, че това място е свято и не може да се вземе с бой. За земята не знам, ама замъкът му е много хубав! Ако имах време, щях да си остана да се катеря по кулите още поне седмица. За наказание, се снимах с Давид, а Лиор обеща да ме води пак, и то по тъмно – вечер в музея правят светлинно шоу.

В последния момент се сетих, че в Йерусалим има и наблюдателница за птици, уж около правителството. Не я намерихме, де, ни наблюдателница, ни птици. Вместо нея намерихме един страшно красив парк – Парк на Розите. Представете си парк, разделен на градинки, всяка с различен вид рози, по средата езеро и беседки и изкуствени патки. Потичах, потичах из парка и си тръгнахме – през Палестина за Рамат ган. Сега вече знам – наблюдателницата е между парка на розите и съседния парк, все така до парламента. Според Гугъл :)

Абе, голяма станах, няма грешка. За малко да забравим да си поръчаме алкохол вечерта, стари сме вече за такива работи :-)

Изобщо… откак съм на 25, се развивам по всички параграфи :-)  Прекъснах си уроците по иврит, сега с Лиор се мъчим да си говорим на маймунски по петнайсетина минути всеки ден. Много съм добра! Как е? Всичко е мед. Крава по крава. Избухнаха ми веждите. Не останаха идиоми за учене :)

Обаче напоследък започвам и лекичко да се дразня. По някаква причина част от приятелите ми са решили, че ми има нещо и сега от Светлина Приятелката съм се превърнала в Светлина от Израел. Вместо да ме питат как съм, ме питат дали съм свикнала с Израел, дали съм прояла хумус, дали ми липсва България… На рождения ден имах хора, които ми пожелаваха скоро да се прибера, както и хора, които ми пожелаваха да остана все така силна и вдъхновяваща и ми обясняваха колко съм невероятна, задето съм в Израел и правя каквото си искам. И колкото и да си обичам приятелите, и колкото и да разбирам, че са загрижени… вече година и половина не свикнахте ли? Нямаме ли за какво друго да си говорим? На мен ми е ясно, че сега прекарвам по-малко време с вас и не знам коя има нова прическа и коя – ново гадже, обаче… не може ли вместо да си говорим за хумус, да се опитаме да наваксаме и да си останем приятели?

Ами да, криво ми е, че сте далече, криво ми е, че ви пиша в скайп, вместо да подскачаме из Джъмбо и да пробваме шапки и мечове, понякога ми се яде кисело зеле, редовно ми се говори на български… ама не става по-леко, когато всичките ни разговори все около това се въртят. А аз в същото време си раста, променям се, за пръв път съм много, ама много много много обичана, откривам нови свои черти, поправям стари, обзавеждаме къща, морим разсад, пием течен шоколад, месим домашен хляб, купуваме коледни подаръци… заедно. Винаги заедно. Едно такова… хубаво ми е.

Затова и не пиша и тук много-много. Криво ми е, че приятелите ми не очакват от мен нищо повече от разказ за Израел. И за Лиор няма какво толкова да разказвам, като баба и дядо сме, скучни такива :) Тиха, кротка, шашава любов.

И ягоди.

---