Как съм си била изкарала в Израел? Ще ме извинявате, но правилният въпрос е как съм си изкарала с Лиор. Нищо друго не ме интересува. А ние си изкарахме чудесно:) Будеше ме толкова рано, че ме беше страх да погледна към часовника, и ме прегръщаше толкова силно, че… е как да станеш да направиш закуска?! Нито веднъж не се бяхме сетили да напазаруваме за закуска и всеки път се озовавах боса и недоумяваща пред хладилника. И всеки път някой ми напомняше да обуя грамадните му пантофи. Какво са седем номера разлика?! Сънена, рошава и много щастлива, бърках палачинки, соленки и овесени бисквити, мажех сандвичи и твърдо отказвах да му готвя традиционните бъркани яйца или шакшука. Още ми се виждат като за обяд тия манджи. Чак послеееееедната сутрин се взех в ръце и направих плато за закуска. Имаше сто хиляди неща, чак се снимахме с него :)

А като се върнах, той се научи да ме буди, да обръща камерата към котлона и да ме пита какво ще закусваме. Ей така, заради ритуала. Понякога решаваме, че в хладилника няма продукти дори за саднвич и само си приказваме. А понякога правим пържени филийки и солен кекс :) Тук е моментът да се похваля, че пробвах да сложим една местна подправка на филийките – Лиор каза, че е хубаво и различно, но смятам и аз да опитам напролет. Казва се зата(р) – смес от разни неща като сусам, мащерка, сомак… и те май на всичко я слагат, почти като нашата чубрица.

Изобщо… намирам семейния живот много приятен. Любовта е в малките неща, нали? А аз обичам всяко малко нещо у него. Как го мързи да си обръсне тридневната брада, как ми се моли да не готвя пак със сирене, как ми звъни да ме пита какво да ми купи от магазина, как ме пуска да мина първа, за да отключа вратата (нашата :)), как се дразни на майка си (точно както аз на моята), как заспива по средата на изречението и след десет минути се буди, за да ми каже лека нощ. Или как не се буди, за да ми каже лека нощ. Изведнъж заобичах и разходките. Оказа се много хубаво да те държат за ръка и да ти разправят, че някой ден ще те заведат да опиташ онези унгарски блини, а искаш ли от този замразен йогурт, а тука бях по-миналата Нова година, ето там живее едикойси… И по средата на многочасовото обикаляне на техния Женски пазар да ти бутнат в ръката фреш от нар. Дори майка му ми харесва. Точно е като моята маминка. И хем искам да се си грижа за него, хем не мога да седна и да му зашия дупката на дрехата. Ами нали ще трябва да пусна прегръдката?! И понякога ме ядосва. Точно като истинско семейство. И понякога ми иде да избягам в другата стая (банята или терасата). И после веднага ми иде да се върна и да се сгуша.

Тая седмица правим три месеца. Уж критични. Пък аз си мисля, че вече нищо не може да ни събори. Щом преживяхме шока от това, че не съм девствена :)

Толкова съм убедена, че всичко Е и ще продължи да Е, че след десет дни ще го водя на изпит при мама. Поръчала съм мусака и от хубавото вино на дядо Борко. А като наближи още малко, ще заръчам да му вземат и пантофи :) Утре е ден за Джъмбо пазаруване и мисля и аз да се поподготвя за израелското гости. Мдам. Аз съм щастлив :)

А София вече я чувствам като някаква спирка. Като мястото, където трябва да дочакам някаква си дата. От две седмици не съм си чистила къщата, не ми е мила вече. Но кроя планове да си взема пейнтзум и да пребоядисам неговата :) Прибирайки се от летището, си мислех, че да, тук съм невероятна – бърза, организирана, спестовна, до голяма степен и ориентирана. Знам всичко, мога да намеря каквото ми потрябва – от винтчета за обеци през чичко, който сменя батерии на тамагочи, до аптека, където ще ми продадат Алергозан без рецепта. И че това не ми е достатъчно.

Не знам дали си личи, но Любовта ми купи карта на Тел Авив и си избрах къде искам да ходя. Шука Кармен е като женския пазар, но с надписи на иврит, английски и руски, арабският квартал и старите квартали… имат шанс да ми харесат някой ден. Хубаво е с тия тесни улички и маси, изнесени по средата. Пък и вече знам една бърза закуска, където готвят месото първо във вакуум, а продавачът е живял в Германия, Китай и още много и е много симпатичен. На тениската пише Smell it. Feel it. Touch it. Bake it. Love it. Take it. Steak it. Нещо от сорта :)

Хич не е лошо да се шматкаш из дългите им паркове или да ходиш на пазар за деликатесни сирена по дървените докове. Или Лиор да те води на шестчасова разходка в дъжда.

Или да си седите в леглото. С еднакви пижами.

Хиляди благодарности на хората, които ме питаха как било в Израел, защо не съм ходила до Божи гроб и дали съм видяла терористи. Вече цяла седмица не мога да се отъвра от такива въпроси. А пък в Израел всеки ме питаше как бил полетът. Ми да ви кажа… беше по-къс от времето, което ми отне горното клипче. Мамка му и тайминг :)

Лиор живее на тяхната Витошка. Между магазините за бутикови рокли и старите докове, сега превърнати в барчета и  базарчета. Рокли, които са толкова… не, не странни, само… наопаки. Което там е масово, в България е по-скоро рядък кич – цветни органзи, ламета, къдрички, воланчета, дантела, ресни, пера и… и всичкото в една дреха. И магазини и заведения, които не работят в събота, че понякога и в петък. Сега, да не си кривя душата – съвсем редовно се заглеждам по поли с къдрички, по цветни рокли, къси туники с крилца, потници с дантели… и ако ровя достатъчно дълго, мога да си остана себе си и в Тел Авив.

И така :) Всичкото им хубаво, ама наопаки :) Имат молове, ама хората си разхождат кучетата вътре. Ама на входа имат пазач и детектори и ти ровят в чантата. Ама пък вътре не се пуши. И можеш да сложиш Лиор на една пейка, да се подпреш на него и да заспиш. Съвсем правилно чухте :) И се пуши в едни аквариуми или на тротоара. Нямат счупени плочки, обаче постоянно трябва да внимаваш къде ходиш, щото може да се навреш в нечия цигара. Поне рискът от прегазване е малък. За велосипедистите си има отделени места почти навсякъде, а пък колите спират по зебрите. Изобщо… хората си пресичат където и както си искат, въпреки глобата от 100 шекела (40лв).

Навсякъде колелета и мотопеди, такситата са бели, чистачите са черни, продавачките са рускини, сервитьорите са кафяви, сервитьорки почти не видях. Да бях се сетила, да си бях опреснила руския. Примерно като се загубих между Рамат Ган и Тел Авив, се спрях да питам един човек за посоката. Питах на английски дали говори английски. Той ме попита на руски дали говоря руски. Не множко. И заразмахва ръце – „Ямина, ямина, смоля, ямина“. Добре, че съм хитър и знам две от посоките и числата до десет :) А се загубих, щото имат толкова много национални герои, че има еднакви улици в различните градове. Рамат Ган и Тел Авив даже не знам що се водят различни градове, айде, различни общини може да се нарекат. А аз като се изгубя, значи много. Значи да се въртя минимум в тройна спирала около една и съща точка. Минимум час. Значи… загубих се между двете портокалчета:

Изобщо… там във всеки двор портокали и лимони, по улиците палми и кактуси. В цветарските магазини имаше коледна зведза, лалета, зюмбюл, а на едно сто места видях и теменужки :) И има едни страхотни храсти, които цъфтят в два цвята едновременно :)

Иначе е леко странно. Къщите са жълти и оранжеви, едни такива като пясък, първият етаж е с разни колони, нагоре се строят още апартаментченца, а на покривите често има градини. Има и страшно високи офис сгради, но цялостното чувство е, че нещо сериозно е объркано. Къщите са като изкълчени торти на съвсем различни пластове, нахвърляни произволно, а високите сини и сиви сгради изобщо не се връзват. Има и разни стари квартали, където е идеално за разходки – разни калдаръми и стъпала и много народ. Снимки… другия път, в процес на обработка са.

Хубавото е, че има много автобуси. Малко странно се въртят и връзват на възел, но ще им хвана цаката. До тук два пъти не уцелих къде да сляза и веднъж се качих в грешната посока. Но пък открих едни готини магазини :) Качваш се, казваш шалом, подаваш 6,60 шекела, чичкото натиска копче и от един процеп излиза билет. Ако нямаш стотинки, той ти връща ресто от една много интересна джаджа с пружинки, казваш тода и си сядаш. А може да си имаш и предплатена карта – цъкваш я на машинката, тя ти изплюва билетче и на него пише още колко  кредити ти остават. Цаката е, че с карта ти е няколко стотинки по-евтино. Има и маршрутки – монит шарут :) Това щото петък и събота няма автобуси. Само дето маршрутките са на пет минути и ако няма свободни седалки, изобщо не спират. И! И шофьорът ти отваря вратата с едно приспособление :) Като ръчка такова :) Вътре хората от задните седалки подават пари на хората от предните. Слиха? Тода.

Така… толкова за това как се разхожда из Тел Авив. Чакайте да довърша снимките и да покажа къде :)

]]> http://vitanova.wordpress.com/2012/01/17/tel-aviv-1/feed/ 6 vitanova пешеходна кумкуатчета на карта :) 1 2 3 4 5 hrast1 hrast2 sasedi http://vitanova.wordpress.com/2012/01/08/hilou/ http://vitanova.wordpress.com/2012/01/08/hilou/#comments Sun, 08 Jan 2012 19:41:50 +0000 Svetlina http://vitanova.wordpress.com/?p=3107 ]]> Скъпа Наде!

Тука ядат хляб само със салатата, сладоледът им е някакъв странен и твърд, а в автобуса се плаща билетче. И в маршрутката никога няма правостоящи и хората от задните седалки подават парички на хората от предните. И навсякъде има котки. Дебели. Ядох една манджа, която се води закуска – шакшука. Като бял остров в червено море, ама не е супа и яйцето не е варено по панагюрски. Абе… нещо като по-рядка лютеница само от домати и в нея цопнато забулено пържено яйце. Към 8 евро идва. Начи… ако му се сложи захар и черен пипер, малко сирене и една-две маслинки – перфектно ще е. И ако пържеха яйцата със сол, ама май много искам.

Скъпи слон!

Магазините са си същите – има Зара и Бенетон и тралала, останалото са цигании. За съжаление книгите на английски са по едно 60 шекела. Тънките. Делено на пет. По две. Има обаче наблизо някакъв пазар, където изнасят всичко без храна. Вторник го има. Ще взема да видя дали няма някой по-нецигански шал, че сестра ми ми наду главата. Ама нашите са си по-хубави. Ако искаш, кажи сега. На мъжа ти ще му хареса тука – манекените по витрините са така щръкнали, че ми е неудобно да ги гледам. Женските.

Лаличка!

Имам полуголи снимки. Подготви се морално и психически. Имам и нормални, де. Едни храсти и табела за алея за кучета. Морето забравих да го щракна.

Силвето!

Тука горещият шоколад е като за тебе – гъст и без захар. 13 шекела – към шест лева. Обаче каките не са хубави като тебе. Ма споко, и мъжете не са. Поне най-накрая направих хубави палачинки. Не знам как стана, може да е от надморската височина или от липсата на такава. И вече мога да пиша смс-и с докосващата се нокия. Толкова си ми далече, че преди номера ти трябва да напиша 013359.

Мили мамо и тате!

Не съм отвлечена, не са ме били и не ходя гола, боса и гладна. Времето е чудесно – тази година ще си имам две пролети :) Много съм доволна, че си взех жилетката, точно за сега е. Загубих си някъде червения шал, че го бях вързала на чантата, ама нищо. Ставаме рано, правя закуска, пращам го на работа и после се забавлявам. Смешно е – кръстословиците са отдясно-наляво и във вестника рекламите са на първата страница. Вече знам да казвам извинявай, сирене, ляво, дясно, две и осем. Запознах се с колегите и не ме изядоха. Хем бях с хубавата тениска :))))

Мили останали,

Отивам да си пия домашния горещ шоколад и да си обичам мъжа :) Лайла тов :)

Значи това Ел Ал ****** си *****! 40 минути ме разпитваха защо пък ще ходя сега, защо сама, защо при Лиор… Познавам ли араби, нося ли подаръци, къде ще ходя… отнесоха ми някъде чантата, а вътре всичите документи… И уж всичко се оправи. Обадиха се на шефа и на Лиор, не откриха метали по телесните ми кухини, аз купих безмитни цигари и сто кила Харибо. Да ви кажа, това летенето със самолет… надценена работа. Натъпкват те в дълго пласмасово помещение, пускат ти израелска музика, израелски филм и хората от всички страни ти говорят на руски :)

По някое време донесоха сандвичи и пътниците групово оглупяха. Послушно си свалиха табличките, отвориха си сандвичите и си ги сдъвкаха. След точно пет минути мина каката, да събере опаковките. Като в детската градина. Не. Като в концлагер. На мен пък ми смърдяха гадно и не ги и опитах. И водата беше сладка и не я пих. Иначе се казва Еден. И във филмите самолетите са широки. Тука вратата е тясна, пътеката е тясна, всичко, пък нека после разправят, че Ел Ал е най-сигурната авиокомпания. Бяха ме предупредили, че излитането е готино и че не трябва да заспивам преди него. Ми аз бях на крилото и далече от прозореца, та нищо не виждах. И нищо и не усетих. Даже не знам кога сме излетели. Та седя си аз два часа в тясната седалка и чакам нещо интересно да се случи… и кацнахме. Което вече беше яко. Долу навсякъде пролет и палми :)

Като за човек с моя опит, първото кацане беше… объркващо. Вървяхме в спирала по някакви дълги коридори и навсякъде имаше стрелки и… баш като се получи разклонение, нямаше. Питах едни каки и те ме пратиха някъде си. Плеснаха ми печат и ме пуснаха в страната. След кански усилия намерих къде се получава багаж и зачаках. Даже толкова много чаках, че по едно време обмислях да го зарежа и да ходя да си търся мъжа. Добре де, появи се. И можеше да взема чиято и да е чанта, никой не проверяваше. И…  веднага видях Лиор… с един балон с хелий… сърце :)

Значиииии не е лошо тука. Стига да не се мъчиш да смяташ колко ти искат за 200 грама мед. И ходих до морето. Само на смрачаване ми става лошо от него. И в парковете имат егати високите катуси и сто вида палми. И някакви много интересни декоративни храсти, дето цъфтят едновременно в жълто и розово. До гарата има чернокожи. А ние ядохме в арабския квартал, щото в петък другите са религиозни. Да не ги подпочвам манджите, ама… по-хубаво от нашето няма. И се мъчат да сервират за десерт баклави и кафе, ама и те не стават. И после ходихме на тъй нареченото наргиле кафе. И… там продават храна, ама не и алкохол. Пък аз да не съм знаела, че има безалкохолен Бекс…

Къщите са ниски и бели и жълти. С малки прозорци и малки врати. И високи тавани. И на гардероба вратите са малки. Вечер се виждат звездите, а едните палми миришат на смола и никак не е лошо. Тия хора усвояват балконите и мазетата и живеят като в автобус 204 – винаги има място за още един :) Навсякъде има велоалеи и подозирам, че тия дни и аз ще наема колело – едни такива зелени са :) И е забранено да се пуши в заведенията, та по тротоарите е пълно с пушачи. Грозна работа :)

Аз пък ходих в Хайфа, да се запознавам с госпожа Хавива. Май сме от един сой. Тя ми даде малко подаръче, а аз й бях направила соленки. Води ни на обяд. Имат манджа “пълнени работи“. Това са пълнена зелена камба, пълнена тиквичка и лозови сарми. Всичкото в доматен сос. Добре поне че им е вкусен хлябът :) Ориентировъчно за цената… 14 шекела една супа. Към 7.50лв. Мусака казват на онова иранското – пълнен патладжан. Оу! Да не забравя! Каквото сте чели за лимонаната, не е вярно – по-хубава е :)))) Това е лимонада, ама от лимони :)

И така… консумираме си се щастливо, имам си тукашен телефон, ама е докосващ се и страня от него :) И Лиор ми купи някакви луксозни сирена, толкова луксозни, че в магазина ти дават да опитваш :) И кумкуат, много кумкуат – точно 5 пъти по-евтино от софийския.

Абе аптека на руски аптека ли е, или съм видяла табела на български?

————————————————————————————————————————————————-

Голям фал на Ел Ал. Не стига че са отворили багажа на най-невинния пътник, ами и така са го разбъркали, че са счупили любимата му диадема и са скъсали едното пакетче доктор Йоткер. Най-скъпото.

И навръх имения ми ден ме стегна зъб. Ама не зъб, ами цялата лява челюст. Мечтата на Маркуча :) Реших, че сигурно съм прекалила със сладкото и малко понамалих кюнефето. И на другия ден ядох сладък салам и солен кекс. И.. дойдоха почивните дни, а аз се бях докарала до… отхапваш внимателно с някой десен зъб, изтръпва ти устата, псуваш, преглъщаш със сълзи на очи, отхапваш втора хапка, крещиш, будиш съседите и така докато не свърши баницата. Едно ядене на ден. Ама нали бях заета да съм разсеяна :)

И нали работих по празниците и… нарочно съм писала нощна смяна в понеделник, уж да ходя да си купувам сутиени, да си правя зъби и изобщо всички такива неща, които са останали преди ваканцията в Израел. И… кой да се сети, че понеделник е втори януари? Едва намерих хляб да си купя. Ударих си шамар, наредих си багажа, уговорих час за зъбар, ходих по пощи и банки, събрах телефоните на всички, които искам да видя в Израел, Силвето да ми донесе кантар да си меря чантите. И така. След точно 24 часа ще целувам Лиор. Надя и Надя ще ме изпращат на летището и днес ще спят у нас. Прощално пижама парти. Ако Надя се сети да си донесе пижамата. Надя ще живее у нас да ми храни и топли фуфугалите. Пък Силвето ще се постарае да ми разблокира телефон, че да си имам за другата почивка. За тази една колежка ще дари нещо. Пък аз съм напазарувала луканка, сушени чушки, шарена чубрица и доктор Йоткер :) И либовни подаръци за Лиор, да го видим Коледа празнува ли :)

Ми… нямам си куфар, имам си планинарска раница. И в нея не можах да събера и сирене. Освен това си нямам застраховка, ама си имам оправени зъби. Без един. Освен това шефът ще ни плати празничните дни… през февруари. Тъй че добре че ме боля зъб и не ядох :) Мама се кротна, маминка взе да се паникьосва. Да съм била оставела адрес. Да съм пишела писма всеки ден. Да съм обещаела да се върна. И защо сестра ми ме била подкрепяла? Ренегат :) Аз пък имам консултация с подходящ адвокат. В понеделник.

И много ми се щеше да потърся някъде форум, който е в подкрепа на момичетата, запознаващи се с бъдещите свекърви. Ама не остана време и питах мама. Каза да ям с лявата ръка, да съм много културна и без интимности. И много ми била къса новата рокля. Нищо, така по-добре ще ми се виждат новите полуботи :) Иначе си разчиствам къщата – така става, всеки път като се хвана да подреждам багаж. Снощи Силвия си тръгна от къщи с кантар и още една торба. И праз лук щях да й дам, ама избяга. И пратих втори колет на сестра ми. А Лиор нали искаше доказателство, че ми се живее с него… след две седмици ще получи колет с целия ми комплект за фондю и любимата ми плюшена играчка. С която спя. Защото така и така не спя особено много, когато не съм с него. А и нали той ми прати мечка. Тя не става за спане, много е твърда. Тя живее в леглото ми :)

Споменх ли, че той не ми харесва полуботите? А аз вече три дни си ги нося вкъщи, да ги науча кой е шефът. Уж. Пък всъщност от време на време спирам каквото правя и се втренчвам в тях. Любувам им се.

Както и да е. Ръцете ми дерат от миене на чинии, но отивам да замеся изненадата за Надите. И после последната нощна смяна и… обличам тънкото яке и здравей, Летище. Нищо че госпожа Хавива е заръчала да ми предаде да си взема топли дрехи.

——————————————————————————————————————————————————

Цяла седмица го убеждавам, че не съм развълнувана за пътуването, за ваканцията, само за срещата с него. От снощи се наложи да започна да убеждавам и себе си. Не че работи, де. И защо трябва още на втория ден да ме среща с нея? Оф.

Съвсем подходящо :) Щото нали си имам liebling :)

Някакси ми беше сложно да си обединя всичките впечатления от седмицата и… нищо не написах. Обаче тая игра има хубави правила и може да свърши идеална работа.

1) Казва се мерси. Danke, Русичко!

4) Обичай още петима братя блогъри. А аз обичам Царевна, Пулия, Палиндромчето, Моливка и… Ирка :) Аз и Ace Coke обичам, ама няма да ми се върже на наградата :)

Та значи Блонди ме е цапнала и за другата награда, ама аз от нея вече си имам :) То изобщо не пречи да си кажа седем несвързани с нищо неща :)

• Имах имен ден във вторник. От 7 поканени се явиха 4. Но пък дойдоха и мама и тати. Оказа се, че правя по-хубави пълнени чушки с боб от мама. И че гостите ми могат да бъдат много по-впечатлени от една грамадна баница, отколкото от меденки-прасета. И пак не уцелих дозата на соленките. Другия път направо четворна :) Беше много хубаво. Остана сангрия за още няколко дни :)
• Лиор ходи на новогодишно парти. Прати ми снимки да одобря тоалета. Аз не го одобрих и той взе, че се преоблече. За моя огромна изненада. А там някаква френска девойка решила да танцува с моя немски принц и… той си се прибра вкъщи, да ми каже, че ме обича. Така и не разбрах гузен ли беше или зашеметен от водката. Но пък нали уж луд и пиян не лъжели :)
• Няма по-хубав начин за изкарване на Нова година в офиса от… мерене на майки. С Надя цяла вечер си приказвахме коя майка е по-взискателна, разочарована и обидена. Не стигнахме до твърд резултат, все пак нямахме цяла седмица време. Обаче ако мама ме види как пиша с крака на бюрото, по пижама, рошава и несгънала прането…
• Петък заминавам. Очакват ме среща с адвокат и с един потенциален работодател. И мускулна треска :) И, за мой все по-голям ужас, среща със свекървата.
• Мама премина от фазата на истеричен плач във фазата на истеричен смях. Не виждам разлика. Поне не припадна и не ми развали имения ден. А Лиор е искрено стреснат, че може да предизвиква такива ефекти у хората.
• Токът ми пак е 90лв. Трябва да стоя повече в офиса, честно!
• Харесала съм си тука едни работи… Надьо :)

Суншайн [13:12]
за много години, магаре
Суншайн [13:12]
и искам това
Суншайн [13:12]
http://kosa-bg.com/product/2089/grebencheta-za-pricheski-d-663.html
Суншайн [13:40]
и http://kosa-bg.com/product/777/diadema-ot-denim-i-kamani-c-137.html
Суншайн [13:47]
като се замисля
Суншайн [13:47]
и това
Суншайн [13:47]
http://kosa-bg.com/product/1016/obetsi-ot-metal-i-kamani-c-474.html
Суншайн [13:51]
и това
Суншайн [13:51]
http://kosa-bg.com/product/1597/promo-05-04-06.html
Суншайн [13:52]
и перука за медицински сестри
Суншайн [13:52]
http://kosa-bg.com/product/1372/peruka-kasa-b-271-2.html
Суншайн [13:54]
и едно такова, че си нямам
Суншайн [13:54]
http://kosa-bg.com/product/2857/ponytail-s-kozha-c-110-1-1.html

If you dont want to, if you dont know how to be a part of the most „family“ day of the year… please do not contact me the next 2 days. I prefer being alone to being with your ignorance for what I like, for what I am. I will watch movies, I will read books, I will eat sandwiches… I will kill whatever Christmas spirit you didnt kill. But please dont come, please dont remind me about today, about yesterday, about your complete selfishness. Dont remind me you didnt want to be my family on Christmas.

I will survive these days. I will find a way to forget. Not forgive. But please dont make it worse. On Wednesday I`ll still love you. Only I`ll know you are not ready to be with me.