С К (Г Т) и къщата, която скоро няма да съществува

Тиририрам, мили ми читатели, черпатели и всякакви -атели :)

От тая седмица живея на ново място с нови „хора“. Предния път пропуснах да разкажа подробно за русата футболна съпруга и футболистО химселф, обаче тоя път няма прошка – ще си блогвам всичките домашни любимци, въпреки че според мен Бюти заслужава поне книга :) Защо страничка? Ми щото смятам от днес нататък да ги пиша като С. и К. и ще отговарям на всички ревниви въпроси с линк насам :D Нещо като кратък речник в началото на книгата :) Не е в края, просто щото не вярвам и тримата да сме живи по онова времеъ :lol:

Така. Имаме си къщичка. Далеч в планината. На студено. Имаме си куп кучета из двора. Даже и двор си имаме. Къщенцето е на два етажа и се предполагаше, че всеки ще си има стаичка, отделена със завеска. Сега да кажа кой го е предполагал…

• СтефАн е колега от работата – супер е кльощав и много прилича на мойто Ники – дето 5 години седяхме заедно в училище и дето си знаехме и кътните зъби и ако щете се гнусете – разменяли сме си дъвки от мързел някой да слезе до лавката :) . С. обаче има един недостатък – дали щото сме почти адаши, дали щото сме скорпиончета от една и съща седмица… ми той е аз :) . Сериозно – в него виждам себе си и чак сега разбрах защо много хора не могат да ме понасят :D . Ще ми става враг обаче – хардуерист :) . Да обобщим – кльощав, не особено привлекателен студент, който не млъква, а умнотиите ги казва на ум, сам си пере чорапите, ама ги оставя на най-невъобразимите места. Яде рядко, но по много;
• КирИл (или както майка ми си мисли Майя) също е колега от работата, също студент, ама по-голям от мене. Е, забравих да питам кога има рожден ден, ма е набор ня Яна и още си няма бебе. Бил е в казармата и сега ще става софтуерист. Всъщност казармата е най-интересното в него. Твърди, че там са го накарали да заобича метенето и са го свикнали да спи с дрехи (да уточня – това последното не го вярвам, щото в казармата са нямали компютри, пред които да спиш с дрехи и маратонки две поредни вечери), май и те били виновни за способностите му в палачинкопеченето (засега не смея да опитам). Накратко: едно много загубено дете, като малък е лежал половин година в болница и станал гулем математик, ма това като малък, сега пак му викам „дете“ и „малкия“, ама яде като голям;
• Г и Т са Гаджето на С. и Тъпия компютър на С. – Г е в далечния му роден град и от там си говори телефонично с него и проверява дали любовта е още жива и от на така любимия ми мек диалект :) Т е гулем и чрън и ми подава Интернет, докато К. чака ред пред него. Така е – малките си делят едно компи засега и са много забавни – дрънчат игри – гледат как другият и играе и такааааааа чаааааак доо сууууууутриииииииинтаааааааааа. Г. и Т. не ядат много.

Я да видим какво друго мога да ви кажа за тях… Къщата трепери от музика – дали аз и С. ще се редуваме да си надуваме песнички всеки от своя етаж (не е проблем, щото слушаме едно и също), дали аз ще си туря слушалки на слушателите и те ще въртят една и съща песен 09573409573 пъти… Също така е добре да отбележа, че К. трябваше да спи горе при мен в отделна стаичка с наклонено таванче, обаче нещо се изплаши и сега долу си спинкат на сгъваеми диванчета, а аз съм цар на цял етаж, голямо огледало и източно порзорче. Да бе – всяка сутрин се налага да се завъртам с краката към където преди това ми е била главата, поне ако искам да не ми пораснат пера и да започна да кукуригам.

В събота пратих К. за тоалетна хартия (оказа се, че тук такива неща се купуват от гробищата :) ) и той се върна със салам. Снощи пък милион пъти ги предупредих, че в десет сутринта ще се къпя, за да могат да си направят график на пикочните мехури. В седем С. се събудил от алармите си и толкова сън за него. В осем звъняли телефоните ми. В десет и будилникът се обадил. В един К. дойде да ми дърпа краката, обаче с радост установихме, че нямаме вода и че пак ще сме чисти и спретнати :mrgreen: . Иначе е потвърдено, че в десет е имало вода :)

Друго… друго… а, пропуснах очевадното, в тая къща аз съм шеф, понеже колкото и да не съм ориентирана, тия малките са по-зле от мене :D Снощи С. се опитвал сам да се прибере, ама получих смс – „кой беше автобусът – 8х или 8у?“ Като отговорът есетствено беше ху :lol:

Айде да са ми честити новите деца и стискайте палци да не заколя някое от тях още тая седмица, ото пет дни сме една и съща смяна…