Змии и още нещо

Пътувам си аз с влакчето и си чета книжка. Да ама не - една мадама отсреща също чете и от Стопаджията. Е, как да не се заприказваме?!!!! Оказа се, че имаме цяла планина общи интереси и с една дума - пътуването излезе ама наистина приятно Та тя ми каза нещо, което за пореден път ме накара да се замисля къде живея. Кътче от рая ли, кръстопътя на всичкото ли или просот е така, щото е МОЯТ адрес…
Та: в България няма регистриран смъртен случай на ухапване от змия!!! Абе да! Ми то, не че много неща могат да ме изненадат, ама само вчера станаха толкова катастрофи по пътищата, а вие ми разправяте такива работи… Айде де! От утре тръгвам по горите!

Как да си приготвим змия в домашни условия

Ден Първи:
Аз и ти.. Едем:
по горещия ти корем
с пръст, потопен в шоколад
рисувам слънчоглед.
Спрей сметана разлюляла
чертая най-нежната спирала.

Ден Втори:
Ръката ми трепери,
но не спирам -
тя сама пътя ще намери,
рисувайки лавина…

Ден Трети:
Бавно по лавината се спускам -
да беше захар - щях да те изхрускам.
За миг шампанско аз отпивам
и после с пяна те обливам…

Ден Пети:
Огромна ягода захапвам
и всяка линия повтарям.
С топинг кръгче очертавам.
И цяла в любов се разтопявам…

Ден Седми:
Бавно, много бавно очите си отваярм.
Стиснала в устата сочна слива
откривам, че съм жива
и тоооооооооооолкова щастлива!

08.02.2007