Книгата се казва „Любовно писмо до едно детство“. А най-забавното е, че точно тя ме подтикна да започна да водя статистика на своята възрастност. Там едно момченце се опитва да систематизира своето лято, своето днес, своето вчера, да напише с молив своите изводи за утре, да пипне всяко глухарче, да скъса всички кецове, да изслуша всички приказки. Тук едно момиче твърди, че се е променило.
Не по онзи начин. Вече не твърде, че е голяма, защото намира щастието в малките неща, но за разлика от децата го прави осъзнато. Сега е изправена пред огледалото и вижда, че всички коледни сълзи са имали смисъл, че тогава бе родена тя, като част от Господ и той, като част от нея. Толкова се чудеше защо тази година не може да е щастлива за него! А се оказа, че всичко е било, за ад бъде сега Той щастлив за нея. Първия семеен празник без семейство постави началото на нейната порасналост. Осъзната. Не обичана възрастност, просто възрастност. Голяма, непозната, интересна. Не страшна, просто огромна. Като дебела книга без картинки, открита на тавана, която задължително трябва да се прочете. Бавно. Внимателно. Тайно. На светлината на фенерче. Или мармаладен буркан със светулки.
Рей Бредбъри срещу Светлина Витанова. „Вино от глухарчета“. Топъл коктейл от нови мисли в една рошава глава.
***
„… Обреди и навици. Първата гъба за годината. Първото тичане бос в тревата за годината. Първото схващане от страх в езерото за годината. Първата диня. Първият комар. Първото бране на глухарчета…“
***
„… Когато е на седемнайсет, човек знае всичко.  На двадесет и седем, ако все още знае всичко, значи все още е на седемнайсет…“
***
И от един филм, дето в заглавието си имаше „жена на средна възраст“:
~ Бях планирала живота си идеално. Щях да умра шест месеца след Нейтън. Какво ще правя сега? Как ще разбера кога да умра?..
***
Започвам научно изследване. Ще анализирам новото си Аз. Ще го следя под лупа. Ще му давам различни храни и ще наблюдавам реакцииите му. И ще записвам всичко. Всеки пръв път. След точно година ще седна и ще разпиша имала ли съм полза от тези първи опити и какви уроци съм научила. Една година.
Стига само Мариана е учила психология. Аз смятам да мина един дълъг курс на проби и грешки. Практически. Само няма да си пускам ток. Нямам пари после да си платя сметката.
Тази страница е отвfрена за коментари. Мои. Твои. На Мариана. На Раличка. На Голямата Мечка.
А пък ей тука започва списъчето с моите първи възрастни крачици, които след година ще цъфнат и вържат, превръщайки се в огромни крачища за човечеството. Обещавам да го дописвам редовно. Обещавам да живея.