Зум зум зум

Учим детето на езици. Аз му говоря на български, Лиор говори на немски, надяваме се да попие английски между редовете, а септември тръгва на ясла на иврит. Както е тръгнало, и Лиор ще научи български, някой ден…

На английски и иврит няма думичка за бебе, което мъца, не плаче, просто си скрибуца там. Ама такава думичка си трябва :)

Лиор: Какво прави бебето?

Аз: Мъц-мъц.

И някакси… думичката влезе в нашия език, нали на лиорски диалект. Оняден майка му се обажда и чува Ориян по телефона.

Бабата: Защо плаче детето? Да не го боли корем?

Лиор: Неее, това е нац-нац.

Ориян си има много имена. Зайче, Жабче, Чушка… и Пиленце. Аре някой да пита Лиор обаче :-) Ориян бил Шпиленце :-)

Прочетете остатъка от публикацията »


Мама, аба и дете

Може ли да съм банална и да кажа колко е прекрасно да си майка? Не че съм престанала да съм Светлина или съпруга, обаче… абе, много е прекрасно да си майка. Добави цял слой към личността ми. От време на време седя затисната с бебе, гледам потретението на някой епизод на „От местопрестъплението“ и се чудя как изобщо успявам. Да съм такава… ем… няма такова прилагателно. Постоянно съм старателна, грижовна, внимателна. Някакъв процент от времето съм неуверена, изплашена, гузна. Двеста процента от времето съм изморена. Освен това губя много време в гордеене :) Прочетете остатъка от публикацията »


I love you. Thank you for cooking our son

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: хората със слаби сърца да сложат три четвърти валидол под езика и един валериан под възглавницата

I love you. Thank you for cooking our son

Лиор в 39та седмица. Което общо взето казва всичко. Казва колко е важно да бременееш до мъж, който те обича и подкрепя и е готов да носи литри и литри минерална вода до третия етаж. Без асансьор. Казва и колко е трудно да бременееш. Щом чак мъжете забелязват :-)

Ама има и не чак толкова очевидни неща, неща, които не е зле да се знаят предварително :-)

Девет месеца

Изобщо не е девет месеца. Брои се на седмици. Четиридесет бройки, плюс-минус две-три. И не, не започваш от първата, обикновено се усещаш около петата :-) Освен това е страшно трудно да се броят. Ако не беше Лиор, никога нямаше да знам в коя седмица съм. А ако не беше бременното приложение на умния телефон на Лиор, подозирам, че и той нямаше да знае.

Странични ефекти

Някой трябва да предупреди госпожиците (и младите госпожи), че нещата изобщо не стават постепенно. Започваш ударно – първият триместър е най-трудният. Нормална (и лека) бременност спокойно може да значи гадене, виене на свят, ниско кръвно, повръщане, драйфане и драйфоповръщане. Едни 3-4 месеца. Или повече. Кокалите ти се разместват и всичко те боли. В полунощ пращаш Лиор до аптеката, да търси вълшебни кремове. И почваш да си вдигаш краката по столове и маси, включително по време на оперативки.

Освен това мозъкът ти е на боза. Водиш си бележки за всичко. И губиш бележките. Решаваш судоку за средно 4 минути (което е два пъти по-бавно от предишното ти аз). Прочетете остатъка от публикацията »


2014: една специална война

Предполагам всички вече знаят, че в Израел валят ракети.

Така де, не валят, щото си имаме 9 „купола“, които ги прихващат и ги унищожават във въздуха. Пресмятат къде иска да падне и ако се падне в близост до хора, звънят сирени, чува се БУМ и толкова. Ако не се падне в близост до хора, падат върху девет крави и после целият фейсбук ми се смее, че питам за бика.

Засега много добре ми се отразява това със сирените. Ако съм на работа, все ме хващат в гладен момент. До тук съм била в бомбоубежището (с всичките колеги) с Тоблерон, пуканки, шоколад, течен шоколад, кроасан. А веднъж не можах да чуя сирената като хората и си останах на бюрото. Прочетете остатъка от публикацията »


Чехълче

Интересно явление. Лиор го няма, трети ден в командировка, а аз успях да почна не само да си говоря с фуфугала, ами и сама. И не само да си говоря, ами и да си мисля. На български даже!

Последните месеци блогът ми е по-скоро място, където отчитам какво ми се е случило, но не и какво ми е минало из главата. Главно защото от там вече нищо не минава. Освен работа, имам чувството, че работата ми вместо да намалява, се утроява, като някакво бъгнато чехълче.

Едно такова… приятно е. Да започнеш да мислиш. Извън офиса и извън менюто за вечеря.

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 396 other followers