Един по-позитивен поглед


Вървях си по голия път и погледнах Луната. Беше пълна и така красива. Хрумна ми, че по нея се гонят малки кученца, направени от песъчинки, завъртени в шеметен танц от лунните вихрушки. Разбира се, от Земята те не се виждат. Сигурно на Слънцето пък се гонят мънички палави облачета, само че розови. Обичам кученца. Но не обичам само прах или влага. Тогава се сетих, че на Земята също има кученца и че тук ми е добре! Усмихнах се и бях щастлива. Щастлива като Прометей. Щастлива като кученце, но по-щастлива от лунните и слънчевите кученца. Аз съм щастлив човек. А ти?

Advertisements


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s