Нещо старо мое, но въпреки това – красиво

ПОВТОРЕНИЕ

Защо е жълт снега,

защо и слънцето го няма,

ах колко малка съм сега

и помниш ли, че бяхме двама…?

Защо тупти сърцето

всеки път, когато мина

край ъгъла, където

каза ми да си замина…?

Защо днес все още блика

кръв от раната дълбока…?

Защо искам да извикам

и защо, защо не мога?

30.11.2004

Advertisements

One Comment on “Нещо старо мое, но въпреки това – красиво”

  1. […] камара неща съм надраскала за Вършец, за това как сега бравата на вратата ни вече не ми стига до главата, …, за терасата… Има и цял куп неща, които искам да […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s