За какво си мечтае едно обикновено момиче

Брррррррррръъъъъъъъъъъъъъъъъмммм…
Нещо ми хрумна, че имам прекалено много идеи, които не са записани, па макар и само на чернова.
Соооу:
Така. Сега да се изясни мемата за книжарничката. Тя ще бъде малка, дървена, с красиви вити стълби, с много цветя в саксии и няколко котета. Ще живеем с Яна на горния етаж и ще сме две усмихнати възрастни дами-особнячки. Ще слизам всяка сутрин и ще сядам да плета детски неща в големия си фотьойл и ще разрешавам на хората да четат книжки без да ги плащат. Ще обяснявам каквото знам и ще съм много любезна и като ми дойдат гости, ще затварям книжарницата и ще им правя чай. Ще слагам бром в чашите на тея, които не обичам, а на другите – ром. Да не забравя да кажа, че през цялото време ще звучи музика и ще имаме снимки и красиви картини по стените и какво ли не, но няма да е претрупано. Даже може в моята стая да си сложа на стената едно огроооомно ветрило. А в по-слънчевите дни ще излизам на пейчицата пред книжарничката и ще гушвам купчина малчовци и ще им чета книжки с много картинки.През зимата ще ги събираме около голямата камина и ще им разказваме приказки – може би по-страшнички. И даже може да си имаме цял куп спални чували и от време на време да си правим книжарна спалня и пикници около камината.И да ги учим да правят оригами и да оцветяваме книжки и да правим пчеличките зелени, а луната червена… И всяко дете да си има коте или цвете, за което да се грижи и собствена кутия от обувки, където да си държи шарените тебешири, любимото камъче, пръстенчето „Ай“, прашката, снимка на кученце и т. н.

Успоредно с това ще имам и малка фирма за разнасяне на хляб. Събота и неделя лично ще нося хляб по магазинчетата в селата и ще радвам хората. Ще им давам топъл хляб и те ще ми се усмихват. От време на време по пътя ще спирам буса и ще бера цветя и после заедно с хляба ще ги подарявам на малките деца или на някоя бабка с пирографирано бастунче. Хммммммм…. И на Коледа ще подарявам камбанки като бонус и ще нося червена шапка и ще викам „Йохохо“ вместо „Здрасти“ и ще си слагам хартиени снежинки на задното стъкло на буса и ще возя децата до ледената пързалка. Но няма да се науча да карам кола – просто ще си имам някое момче, което да ме кара и да ми разказва за новата си приятелка и аз ще му давам съвети в любовта и ще го уча как да ароматизира писмата си и как да й изработи най-хубавото герданче от невен или пръстенче от кестен.
През лятото ще си закачам обички от черешки, но на никой няма да му е странно или няма да му пречи, защото ще му се усмихвам широко.

Ще си имаме и къща на дърво. Вечер през лятото ще се излягам на дъските пред къщичката и ще гледам звездите. Ще си пея и няма да ми пука, че е фалшиво. Ще си суша цветя и ще мирише постоянно на поле. Ще си имаме и гнездо с птички и те ще ни пеят, когато аз мълча. Следобед ще пием чай или мляко с какао от голям жълт термос. На рождения ми ден ще се качваме на дървото и ще пускаме балони със сърдечни пожелания за мен от всичките ми приятели. Аз обещавам да не ги чета. Просто ще ги пускам да летят и да са свободни – ще ги направя най-щастливите пожелания на света. Ще им се радвам и дори някой да не ми напише нищо на листчето си, ще бъда щастлива. Ще се усмихвам и ще пляскам бързо бързо и после дълго ще се люлея на хамака до дървото. Може отвътре да облепим къщата на дървото с детски рисунки и да поръсим пода с борови иглички за аромат и автентичност. И вечеp да оставям хранa на прозореца, за да ме обичат катеричките и зиме да си крият жълъдите в нашата къща. Не че ще им ги взема. Просто те не знаят, че тайно ще им добавям още и дори може да им струпвам мъх в някой ъгъл, за да не им е студено, докато обядват….
И до къщата ще минава и река и ще си имаме малък кей, който се разширява към средата на езерото. Там ще можем да се печем и да ловим риба или просто да слушаме тишината, да обърнем гръб на урбанизираната цивилизация.

И ще си направя и пътешествие с балон. Ще стана летящ холандец и ще изследвам живота на дивите патици и ще викам след ветровете и ще пускам дълги цветни панделки след балона и ще хвърлям над градовете купища картички, рисувани от деца. И балонът ми ще е огромен и жълт и тоооооооолкова кръгъл. И ще си има име, но още не го знам, защото първо трябва да се запознаем. Всички ще ме познават и децата ще рисуват сладки жълтички елипси в тетрaдките си по математика и ще искат, когато пораснат, да станат като мен. А аз ще им се усмихвам… И ще ги уча на детски песнички. И ще им подарявам захарни петлета и майките им няма да ме обичат, защото ще съм им развалила обяда. И ще спирам над всяко населено място, за да им разкажа за миризмата на полските цветя.
Пътешествието ми ще приключи във Вършец. Оттам ще мина пеша по офроуд маршрута Ком-Емине, за да стана момичето (или жената или лудата),което си говори с морето. Ще си събера мидички и рапанчета по плажа и ще се върна вкъщи в книжарничката, за да си ги направя на герданчета и гривнички, както само аз си знам. И после ще дойде следващата година с новите си идеи…

И така, докато не се наложи да ме носят в огромен жълт паланкин на гърба на 2 магарета. Едното ще е с по-късо ляво ухо. Другото (не ухо) ще куца и паланкинът ми ще се клати, но аз пак ще се усмихвам. И ще подарявам балончета на дечицата и те ще вярват, че съм добра магьосница и няма да се плашат от беззъбата ми уста. Вероятно ще вържат 2 и 2 и ще си мислят, че магаренцата ми са омагьосани и преди са били непослушни дечица… А момиченцата ще искат мустаци като моите… Естествено това е в кръга на шегата, защото възнамерявам да умра красива, каквато винаги съм се считала и редовно ще ходя на бръснар заради мустаците и даже на Великден ще отделям по 5-6 минутки да се къпя, защото ще съм тооолкова заета да бъда щастлива…

И да се усмихвам…

Бррррррррррррррзз…
Била съм се подценявала. Просто не сте пoзнали. Аз ще стана най-щастливотo човешко същество на тоя свят и нищо не може да ме спре. Казах „човешко същество“, защото винаги ще вярвам, че сините пеперуди са най-щастливи. Макар че, като се позамисля, те не могат да четат и губят много. Ама наистина много.
Хайде, хапчета чудесни, искам да порЕсна!

С любов написано и почувствано от Инка
22:59 18.12.2006 г., гр. Шумен

Advertisements

2 Коментари on “За какво си мечтае едно обикновено момиче”

  1. […] си какво още не съм опитала и се сещам за моята книжарничка и за сладоледаджия в някой парк, както и за  голямото […]

  2. […] единствено със своите мляко/мисли/сънища. Написахме няколко мечти, после решихме да ставаме философи, станахме обаче […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s