Какво ми хрумва, докато си лежа на терасата

Върнах се. Вкъщи. Моят мини свят. Мой си е. Ама… Вече ми е мини. Странното е, че той не се руши. Съвсем здрав си е и няма изгледи да се разпадне преди мен. Само аз пораснах. И какво? Загубих и това място. Вече не е мое. То принадлежи само на спомените. Толкова исках да се върна. Но забравих, че съм се променила. Странно. Бравите на вратите вече са по-ниско, градината е по-малка и вече не се надигам на пръсти, за да погледна през прозореца в банята. Любимото ми кътче от терасата си е все там, но някакси вече не е същото. По-трудно му е да ме успокои и вече не се чувствам невидима там. Ама все пак открих, че небето си е все същото. Пак е голяма. Пак ме прегръща. Пак е на същата височина и е тооооооооооолкова синьо. Не знам дали ме обича. Сигурна съм само, че ме чува. Аз ще продължа да му говоря, защото точно мечтите обединяват всичките ми светове, без значение дали са мини или макси…

тея глупости наипсах на терасата във Вършец под палещите лъчи на априлското слънце. Тогава получих тен и вероятно и слънчев удар, но не съжалявам. Настроението ми беше криво, но какво от това?

Advertisements

One Comment on “Какво ми хрумва, докато си лежа на терасата”

  1. […] ни вече не ми стига до главата, а до под кръста, за терасата… Има и цял куп неща, които искам да споделя, ама не […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s