Откачам…

Чели ли сте „Алиса в огледалния свят“ на Луис Карол? Аз – да. Не мисля, че е кой знае каква книжка, но навремето ми беше направило голямо впечатление как царицата казва „Ох!“ и чак след това се убожда. Чудех им се как живеят така. Смеех се – за мен беше възможно да съществува бял говорещ заек, но ретроспекция?! А, не! Не на мене тия!
Ами сега?! След по-малко от месец завършвам училище. Сменила съм доста училища и градове и приятели и адреси, но този път е различно. Обикновено промените не ме плашат и дори ме радват – те са движение и т. н. Но! Този път е различно. Не знам защо напоследък изпитвам някаква предварителна носталгия – прегръщам спонтанно някоя съученичка, разменяме си адреси и мейли (между другото открих, че доста от съучениците ми имат и втори гсм номер, който не е за разпространение), откачам… От време на време ми се плаче или пък се заливам в истеричен смях. Тичам по коридорите и се усмихвам. Има едно момиче, за което никога не ми остава време и затова тия дни си изградих навика да минавам покрай нейната стая и да й се плезя от вратата.
После пак се втурвам нанякъде. Някой би казал, че ме бият лимките. И надали ще сгреши. Ама толкова ли е лошо да не искаш да се разделиш с приятелите си, да не искаш от утре да си възрастен, да не искаш да си признаеш, че вече не си дете? Лошо ли е, че взех да нося поли, да се гримирам (от дъжд на вятър), да говоря за здравни осигуровки, за квалификационни курсове, за смяна на адресна регистрация и още цял куп такива възрастни неща? Това не ми пречи денонощно да гледам „Франклин“ и „Приказки за физиката“, да правя гривна от маргаритка и хербарий и фотоколажи на най-добрата си приятелка. Но нещо в мен определено се пречупи. Объркана съм. Нова съм. И преди бях ту в еуфория, ту в депресия, но сега дори и като не съм на себе си, съзнавам какво правя и че най-вероятно този път е от страх. Еуфорията е нарочна, за да се излъжа, че не съм се променила. Депресията е предизвикана, за да изстрадам всичко предварително и на 25-ти да съм усмихната… И цялата тая стратегия я схващам чак сега! Явно подсъзнанието ми пак си играе с мен – решило е да ме подготви отсега за подлите настроения, които само дебнат да дойде бала и да ме разплачат…Ами ако не искам?!
Плашещо е да си помисля, че преди два месеца бих се смяла с глас при вида на купчината шишенца, кутийки и тубички с бяла козметика, които към днешна дата „красят“ рафтчето ми. А като ги купувах, продавачката ме гледаше с такъв респект!!! Знаех какви марки и какви продукти ми трябват, сякаш цял живот само с това съм се занимавала!!! Изхарчих над 40лв за такива глезотийки! Старото ми Аз би изпаднало в нервна криза, но не – аз с гордост ги показвам наляво-надясно и си ги ползвам (почти редовно!!!). Има ми нещо. Не може просто ей така светът да тръгне да се върти наобратно… Нали онова момиче, дето само плющи белот, седи по турски и забравя да се среше пак бях аз?! Обичах я такава. Новата ме плаши и ми е странна. Лека-полека започвам да я приемам, но още ми е трудно да я разбера.
Ха! Треснах ли ви?! А сега си представете на мен какво ми е! Направо не мога да се осъзная! Пиша несвързани постове и плаша приятелите си… В неделя сутринта имах две.. хмм.. дружки за секс, в понеделник вечерта вече ги нямаше. Изгоних ги. Или избягах от тях? Оправдавам се с идеята, че „така и така в края на месеца щяхме да се разделим, защо да не го направим още сега?!“. Глупаво е, но я някой да се изправи пред мен и да каже, че не е глупав!!! А всъщност така не искам да съм сама… Искам да се сгуша в някого и да си поплача на воля. Или пък примерно да хвана Яна и да рисуваме с цветни моливчета и да правим сапунени мехурчета и да слушаме детски песнички и да се черпим с байкалчета… Не искам да съм сама, но умишлено напоследък гоня всички. Искам като падна да не ги завлека. Или пък си мисля, че ще ме боли по-малко, ако преди да се хвърляот 12-я етаж, си отрежа двата крака и една ръка. Знам – няма логика. И да – знам, че точно това правя. Е и?! Това знание помага ли ми с нещо? Да, бе, да! Само ме обърква още повече! Откачам…

Advertisements


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s