есето, което ми донесе 85 точки на общинския кръг на олимпиадата по философия

“Сам на себе си ще бъда ученик, за да се опозная”
“Сидхарта” – Херман Хесе

В нашия субективен свят най-постижимата истина е тази за самия себе си – за Аза. Реалността ни е рефлексия на нашите мисли и желания, но и на дълбоко скритото и интуитивното.
Самопознанието е трудна цел, но ние не съзнаваме, че през целия си жизнен път това и правим – оглеждаме се около себе си и създаваме свои субективни истини. Връх на този стремеж е познаването на нюансите на собствения Аз и признаването на себе си за единствен критерий за истинност и правилност.
Лесно е да се познаеш – трябва да отвориш очи и да се огледаш – навън и навътре. Смисълът е да изживееш сам себе си. Реалността около нас е истинна само за нас самите и затова Училището на живота може да се нарече Училище на Аза. Моят свят е храмът на моята личност, а да се самоизуча е мой единствен избор.
Лесно е да се познаеш, но е трудно да го пожелаеш. Човекът винаги е твърдял, че е “Свръхживотно”, че е разумен. Но не би – това е само завеса, с която той прикрива дълбокия си страх – страх от това, че си различен и сам, страх от отговорности, страх, че няма да харесаш себе си. Да откриеш, че си единствен от своя вид, че на света има само Теб и Твоите желания, че няма светлина в края на тунела и дори,че няма тунел, а само твои мисли, е идея, от която цял живот бягаш. Наричаме се “егоисти” и “хедонисти”, измисляме физични и химични закони, мерим времето, само за да избягаме от несигурността и самотата. Защото “ човекът е въже над пропаст” и “който е познал себе си, той е собственият си палач” (Ницше).
Ужасяващо е да откриеш, че си лично отговорен за цялата всичкост – за Вселената, за “живота” на околните, дори за онова “отвъд”. Отвъдното е поредната самозаблуда, която сме построили, за да избягаме от идеята, че сме господари на себе си и че Слънцето изгрява, защото ние така сме си пожелали.
Да се познаеш, значи да познаваш всички свои страни – и качества и пороци. Порасналият човек не може за разбере, че дори понятията “добро” и “зло” зависят от него. Ако един ден откриеш, че в теб се таи див звяр, който иска да руши, приеми го и се самоизучи. Не се наричай “футурист”, не се подтискай, просто изследвай движението на ума и тялото Си. Човешката природа е творяща и сътворена. Звярът в теб знае, че ти си самосътворен и ти трябва да се учиш от него. Това не е животинският инстинкт, защото животните нямат желания. Това е още една твоя черта, защото човекът е свое произведение и едновременно с това – свой демеург. Всяко умонастроение води към истината за себе си, която е истина за света.
Човечеството изпадна в паника при идеята за т. нар. ефект на пеперудата. Веднага започнахме да търсим логически, разумни обяснения. Ами ако същото това човечество научи, че то само си е виновно за всички беди?! Адам и Ева нямат грехове, сами сме сми пожелали световните войни, а ефектът на пеперудата се дължи на една моя депресия. Това плаши. Затова си самовнушаваме, че светът е изграден от атоми или че има някаква висша сила, която стои над нас.
Колкото повече виждаме и “разбираме”, толкова по-малко знаем. Задаваме си все повече въпроси и се оплитаме в самолъжи. Трябва да се оставим на течението, защото самите Ние сме течението. Аз съм единственият препъникамък по пътя на своето самоосъществяване.
Аз съм във всичко – аз съм тревата, аз съм росата по нея и дори аз съм косачката, която ще я унищожи. Аз съм центърът на Вселената, аз съм Вселената, защото аз съм Аз. Приятелите и враговете ми съществуват, защото аз съм пожелала така. Те са част от мен. Всичко, което виждам, чувам, правя е в резултат на моите желания. Всичко около мен е от мен и всичко от мен е в мен. Няма истини. Няма лъжи. Има само мои умонастроения.
Хамлетовото “Да познаваш някого, значи да познаваш себе си” е вярно, доколкото всички останали са продукт на нашето мислене. Бих го перифразирала така: ”Да познаваш някого, значи да познаваш едно свое желание”. А това вече е крачка към самопознанието, към великото откритие, че сам си свой учител и ученик, че ти пишеш книгата на живота.
Погрешно е схващането, че трябва цял живот да учиш. Напротив – животът се живее. Аз съм животът. Ти си животът. И пътят и истината. Може да не го знаеш, но всяка истина, която откриавш, е твоя субективна истина и в нея се крие частица от твоето Аз.
Най-дълбокото познание, най-истинното и единствено възможното познание е това за себе си. Всяко знание води към себепознание. Въпросът е в това да се научиш да знаеш.

Advertisements

5 Коментари on “есето, което ми донесе 85 точки на общинския кръг на олимпиадата по философия”

  1. plamcho каза:

    Вече обожавам есето ти! Не мога да изразя някакво мнение на опитен критик, но мисля, че повече би те радвало да знаеш, че си накарала по този прекрасен начин някой да се замисли и да повярва в това, което си написала. Напълно ми е непонятно как побираш в главата си толкова много и странни истини, как ги проумяваш изобщо…

  2. Svetlina Vitanova каза:

    Ами и аз не знам – те просто си стоят в главата и от време на време си ги пиша. Идея си нямам защо толкова очевидни неща са прекалено странни дори и за учителя ви по философия. Хубаво е да знам, че поне ти си ме харесала…

  3. Йоана каза:

    Страшно ми хареса есето ти ! Има много смисъл в него, но ми е чудно от къде черпиш идеите и въобще вдъхновението ? Давай все така !

  4. Svetlina каза:

    Здрасти Йоана,
    Моят учител казваше, че най-хубавото философско есе се състои само от въпроси. Философите не трябвало да поучават, а да будят, да бъркат в рани, да страдат.
    Има един професор по поезия, Робърт Лий Фрост, той беше казал, че поетът трябвало да бъде кубче лед върху печка, трябвало да се стопи заедно със стихотворението си и да остави следа след себе си (http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=22&article_id=59&FormArticles_Page=3#Form).
    Обаче аз признавам, че от месеци не съм писала такива неща.
    Навремето проблем ми беше да си избера тема. Даже в 11 клас се бях явила на олимпиада с тема „Защо не мога сама да си избера тема за есе“ :) Погледнато строго… няма значение какво е заглавието, ти в крайна сметка разказваш себе си (ако си добър).

  5. Депресия каза:

    Добре е, когато депресията става причина за написване на такова хубаво есе. И от лошото има полза, стига човек да притежава сетивата да я открие!


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s