Ние

Ние, гарите, сме самотни –
да – аз съм края на света.
Тук всеки маха някому с ръка.
А релсите остават – черни и грозни.

Ние, гарите, не можем да плачем.
В мен хората се събират
или пък азвинаги си отиват.
Ние ли? Ние нищо не моежм да кажем.

Аз, гарата, бавно си отивам.
Така и никой не докосна с ръка
моята груба гранитна стена.
Вие ли? Спокойно – релси винаги ще има.

Advertisements


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s