Стига – спрете земята, искам да сляза

Не знам защо, но напоследък все се присещам за годините, когато бях млада – примерно как бях внесла в къще еееееееей такива снежни топки и ги бях оцветявала с водни боички, а после си ги бях наредила на ламарината под печката (за да не намокрят пода, видиш ли); как със сестра ми се състезавахме коя първа ще види първия сняг; как не знаехме псувни, пък и не искахме да ползваме грозни думи и затова часове наред измисляхме разни обидни изразчета с буквата П (примерно „пъпчив полски плъх“); сещам се как правехме големи тиквеници и трябваше да помагат всички жени в семейството и как баба обясняваше, че дърпаната баница задължително трябва да има дупки…

Още помня как ставаше, но нови простотии не искат да ми хрумнат! Помня и че се смеех на Пипи, която не искаше да порасне… Сега я разбирам. Но е малко късно за граховите хапчета. Но пък може да си посадя бобче и то да порасне до небето и д асе кача горе и да си намеля отговора или да бъда изядена! Може, а мога ли?..

Advertisements

7 Коментари on “Стига – спрете земята, искам да сляза”

  1. Mirelka каза:

    tva koeto si napisala si e to4no taka :) na mn hora im se iska da vyrnat vremeto…ili pone na men sy6to,no tyi kato nqma kak si ostavat samo hubavite spomeni :)

  2. Svetlina каза:

    ехаааааааа – ма ти много стара си била!!! Майтап, не майтап – така си е – разбирам те и ти ме разбираш, ама само можем вече да приказваме, другото сме забравили как… :(

  3. Неуловима каза:

    Можеш, можеш :) Като си повярваш, всичко става. А ако и другите повярват…

  4. Svetlina каза:

    А ако и другите повярват… ще избягат с писъци даже отатък Плутон!

  5. Мицева каза:

    Я не се прави! Нищо не си забравила! Ти си все онова русо търкалце с което се запознах преди… не помня колко години… и сме си все същите добри деца, каквито бяхме онзи първи път оплетени и сгушени тримата един в друг и щастливи от живота и съществуването си… Само че се попораснали на акъл и сме помъдряли, и сме станали по-добри…

  6. Svetlina каза:

    и сега ходя на работа, и ме боли коремчето, и имам курсови, и си броя паричките, и съм сама по 4 нощи в седмицата, и съм шаферка на най-добрата си приятелка, и си говоря с Дамян само по телефона, и ям макарони, боб, ориз, и ходя недоспала, и си говоря почти само през компютъра…

    И не – не ми е весело както преди! Даже вече нямам желание да чета книжки! Само ми се плаче, ама като се напъна и нищо не излиза… :(

  7. Мицева каза:

    Я се стегни!!! Животът е такъв, какъвто си го измислиш!


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s