Как се прави рожден ден в общежитие

1) предната вечер пускаш прахосмукачка, а през нощта украсяваш (важното е всички комшии да чуят, че вършиш нещо, а на сутринта да се зарадваш на украсата и да имаш сили за новия ден);
2) ставаш и започваш с мързелуването (разрешено е да се обадиш на някого или да му пишеш смс за добро утро, в случай, че някой реши да ти иска сметка какво си правила до обед);
3) хвърляш купчините боклук и се забиваш в най-големия магазин наблизо, обикаляш всички пътечки по няколко пъти и накрая от възможни 40лв харчиш 38,38;
4) прибираш се в адски мъки, щото никога не ти е хрумвало колко тежат бисквитите и гелът за съдове примерно (през това време ти хрумват и последните 10 неща, които си забравила да купиш);
5) минаваш и през кварталното магазинче за всичко, където вече си толкова отчаяна, че казваш на продавачката да ти избере кисело мляко и тя ти носи най-скъпото. Добрата новина е, че имат клечки за зъби и ти някакси се разделяш с последните си парички (по стъпалата нагоре вече ти е леко, щото в джбчето дрънкат хммм 37 стотинки – дано хората не дойдат гладни, че да има какво да ядеш през седмицата);
6) слагаш да кипне водата за крема на тортата и почваш да редиш бисквитите (едновременно с това изпразваш торбите, пълниш хладилника, сгъваш прането);
7) носиш си един стол в коридора и го обявяваш за маса, на която ще забъркаш овесените бисквитки, но в това време вече е готово кремчето и естествено без да го опиташ (да не си камикадзе?!!) го изливаш в любимата купа на съквартирантката (това пък естествено без да питаш). Хитро от цял месец си къташ некво сладко с цели плодове (нищо, че не знаеш какви са) и ги редиш м/у блатовете от бисквити. Най отгоре пък гордо изписваш със захарни пръчици „ТЛИ“, защото ние децата винаги сме си на толкова. Добрата новина е, че следващата седмица няма да умреш от глад, защото си купила 1 пакет бисквити повече :) Докато се радваш, слагаш да ври царевичният грис за любимата салата и се порязваш (естествено той ври в тенджерата на другата съквартирантка – добре, че я няма и никога няма да разбере). Сещаш се, че си забравила да сложиш сол и го правиш, докато мама те проверява по телефона;
8) Докато говориш, успяваш и да сипеш олио на гриса, да омесиш тестото за бисквитите, да отделиш един жълтък… Ох, добре, че мама не вижда как си слагаш гриса на дъска на земята, за да истине. Такааа, сега почваш и да си пишеш с момиченце на 10, което също си празнува рождения ден днес. Ядосана си на скарата, че е за сандвичи и решаваш, че няма да правиш овесени бисквити, а овесени сладки. Мдааа – време е да сложиш оня жълтък в салатата и после да си настържеш глава лук. Оптимист! Ентусиаст! Мазохист! На това отгоре откриваш, че рендето е проявило инициатива и е избягало нанякъде. Ми какво – кълцаш на ръка и толкоз! Добрата новина – докато го търсиш намираш кутия, която веднага е произведена в ранг Кутия за бисквити. Жалко, че първата доза малко загоряха, ама пък така ще си ги познаваш. И как сладко ухае на канела…
9) цедиш лимона за салатата и усещаш как той се стича по порязаното. Добра новина има и тука – не успява да стигне до изгореното от скаричката преди малко :) Вече почваш да си мислиш дали пък не е време за обяд. Ама че въпрос! Естествено, че не – ако сега ядеш, после трябва да миеш една вилица повече! Такаа… а къде да изсипем цяла тенджера салата? Добре де, ще я сипем в три чинии, ама после ще трябва много да се украсява. Хммм – поне ще си хапнеш маслинки, докато „украсяваш“. Айде – слагаш да се варят яйца и почваш със салатата! (откриваш, че в магазина са те излъгали и едната маслинка е с костилка и че в хладилника няма място а три чинии – просто започваш да се надяваш, че трилистникът хвърля достатъчно сянка, че да стегне вкусната салата; откриваш и, че си си счупила любимия нокът; не откриваш друга кутия);
10) една малка сладка тенджерка учудващо много ти напомня на кутия за бисквити, затова почваш да ръгаш сладки и в нея. Другите ги носиш до парното, за да не изстинат. Но… вече започваш да се чудиш къде е изчезнала мивката и дали няма да ти отнеме повече време да измиеш, отколкото да наготвиш. Следващата цел е докато облизваш тенджерата от салатата, да измислиш как да наречеш сладките. Идеите варират от „айсберги“ през „таралежи“ до „негърчета“, но и „стегозаври“ не звучи зле… Май ще се наложи да свариш яйцата в дълбок тиган, щото вече няма читава тенджера (брех, тая мивка как ги поглъща, бе);
11) Положението започва да става сложно – вече трябва едновременно да се промушваш под гирлянда и да прескачаш над кабела на разклонителя. Поне не прескачаш тенджерата грис :) Оказва се, че един средностатистически капак може да бъде изтърван два пъти за три секунди. Житейски извод: трябва да се ожениш за някой, дето има фурна!!! Забелязва се и, че са се пукнали 1/3 от яйцата, ма това не пречи. Започва да ти се спи – дали защото си спала 5 часа или пък защото те мързи да ги белиш? Третата причина е, че леглото така и така не е оправено още, що да не го употребиш? Добрата новина – осмата партида сладки е последна и вече е във фурната;
12) все пак се захващаш да белиш яйцата (и да си похапваш от остатъците от тестото за бисквити). Естествено чак на последното яйце се сещаш за сладките, които вече определено са негърчета :) Обелените яйца срязваш по дължина (едното го изяждаш) и после идва трудната част: вадиш жълтъците, кълцаш на ситно маслинки и шпек и ги правиш на яйчен пастет; после пък го набутваш обратно в яйцето (лесно ви се струва, а?!!!). Много ясно, че ще има излишна плънка. Тя се изяжда веднага. И к`во – сега забучваш шпек на клечка за зъби и я забиваш като знаме на яйченото корабче. Всичко се слага в огромна (морско бяла) чиния и почваш да си разтриваш врата и да се чудиш дали за следващия рожден ден да не си купиш космодиск;
13) Сега остава да измислиш в колко часа да претоплиш купешката салата от задушени зеленчуци, в колко чинийки да нарежеш шпека, дали да сипеш част от пуканките в купа, кога да измиеш съдовете, кога да почнеш да се обличаш вече. Мдаа, трябва и маса да се реди и легло да се оправя. Ама естествено, че ще… ти се доходи до тоалетна! То е пределно ясно!

---