Мастилен писък

Ще ми се да викам,

да се влача на колЕне,

с пръсти да рисувам

името ти върху мене.

Ще ми се да вия в мрака,

докато глас престане да излиза.

Защо трябва да те чакам

с пияни от сълзи душа и риза?

Ще ми се да ти изпея песен,

докато във погледа ми плуваш,

че в сърцето ми (с дъх на есен)

всяка нощ и ден ти маршируваш.

Искам да съм рошава. Дива!

Искам да съм мъничка. Жалка!

Ще бъда толкова щастлива

да заспя в твоята тетрадка!

13.11.2007, ХТМУ – упражнение по математика

Advertisements

8 Коментари on “Мастилен писък”

  1. Mirelka каза:

    super e !

  2. Svetlina каза:

    Мерси – знам аз защо ти харесвааа. Явно трябва човек много да го е боляло, че да иска да падне на колене и така нататък. Хубаво е с теб. Хубаво е, че ме разбираш. Мерси.

  3. Мицева каза:

    О, задобряваш, ей! Май си си възвърнала формата… Ама да видим какво ще каже бат` Тоньо.

  4. Svetlina каза:

    Ще каже: Спамърка! :)))

  5. pebbles каза:

    tova e moeto stihotvorenie!

  6. Svetlina каза:

    Добре – заслужаваш, заслужаваш :-*

  7. Galadriel каза:

    Това стихотворение все едно мои тъжни мисли описва :( Странно..мислех си че само аз изпитвам такова чувство…

  8. Svetlina каза:

    айде стига – забранявам тъгата! Сложих си „Страхотен ден“ за фън кол и ако трябва ще се щипя, но няма да позволя да ми е гадно! Стига ми толкова!


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s