Мастилен писък
Публикувано: 13, ноември 2007 Filed under: лиготии | Tags: главоблъсканици, знаете ли че, лиготии, поезия, специални 8 коментараЩе ми се да викам,
да се влача на колЕне,
с пръсти да рисувам
името ти върху мене.
Ще ми се да вия в мрака,
докато глас престане да излиза.
Защо трябва да те чакам
с пияни от сълзи душа и риза?
Ще ми се да ти изпея песен,
докато във погледа ми плуваш,
че в сърцето ми (с дъх на есен)
всяка нощ и ден ти маршируваш.
Искам да съм рошава. Дива!
Искам да съм мъничка. Жалка!
Ще бъда толкова щастлива
да заспя в твоята тетрадка!
13.11.2007, ХТМУ – упражнение по математика
Жълтурчето 
super e !
Мерси – знам аз защо ти харесвааа. Явно трябва човек много да го е боляло, че да иска да падне на колене и така нататък. Хубаво е с теб. Хубаво е, че ме разбираш. Мерси.
О, задобряваш, ей! Май си си възвърнала формата… Ама да видим какво ще каже бат` Тоньо.
Ще каже: Спамърка! :)))
tova e moeto stihotvorenie!
Добре – заслужаваш, заслужаваш :-*
Това стихотворение все едно мои тъжни мисли описва :( Странно..мислех си че само аз изпитвам такова чувство…
айде стига – забранявам тъгата! Сложих си „Страхотен ден“ за фън кол и ако трябва ще се щипя, но няма да позволя да ми е гадно! Стига ми толкова!