Farewell

Ами така – престраших се да покажа и как вътре в себе си се сбогувах с Климент. Тук няколко души ще се усмихнат, защото вече много пъти съм го казвала, но този път съм решена и да не се виждаме и чуваме. Далечни очи бързо се забравят, а аз ще гледам да не се доближаваме, пък и анли си намерих клин-избивач ;) Карай – пак съм била сама в стаята и съм надраскала нещо. Извинявайте…

I could be your heart
But you said NO.
Isn’t it red enough
To make your eyes glow?
I could be your heart
But it’s time for me to go.
Yor’re better when we’re apart
As you find my heart is small.
You wasn’t ment for me.
To be happy I am not.
I kiss goodbye this paper sheet
And cry out the final dot.

14.10.2007, София, Студентски град


2 коментара on “Farewell”

  1. Мицева казва:

    ми ти какво си виновна, че е тъп и страхлив?!

  2. Svetlina казва:

    ааааааааа – не съм виновна, че е мъж/момче…


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s