Един преработен ден

Продължавам научнопопулярната поредица за моите работни дни. Ама ми е кеф да почна от снощи ;)

Бях 5 часа при мойто лапе от снимките и после се завлякох да гледам още 6 часа две сестрички. Нямам снимки, но си представете Сейлър Муун на 5 и една къдрава рошава какичка. И малкото кашляше и ядохме пица и после редихме пъзел и рисувахме зимна картина. Имаше пързалка и момиче с шейна и деца, дето се замерват със сняг, снежен човек и две борчета. И иглу даже! И после си четохме книжка за лека нощ,ма Диди не заспиваааааааа (пропуснах да кажа как тичаше в кръг върху огромното легло в още по-огромно нежелание да си мие зъбите). И на моя стар принцип взехме да си измисляме свои приказки. Малката се е скрила под одеялото и няма право да говори, а ние с каката се редуваме – всяка казво по 1 изречение и мислим приказка за котарака Вальо. Ама нашта не заспива. 4 приказки разказахме – като в двете и тя участваше (за тях мога с часове да пиша – много готини станаха). Накрая измислихме защо не заспива. То, милото, вдигнало температура. После се гонихме с 1 лъжичка сироп. И по някое време заспа. Аз почнах да си пиша курсовата по висша математика. Някъде по това време каката (на 10) каза, че няма да има деца, щото ще й харчат парите.
Така де – пиша си аз и по някое време мамата се прибира. Аз летя с такси и в 12 и половина вече съм си в стаята. В леглото пиша още малко, но умирам върху листа.

Сутринта ставам чааааааак в 8 и половина и почвам не да закусвам, а да гладя. Тръгвам за интервю, но навън валиииии, а автобусът го няяяяяяяяяяма. Слизам по някое време на предварително избраната по картата спирка и почвам да плувам в неизвестна посока. Вървя до където помня картата и стигам Цар Освободител. Къде ли е 29? Плувам надясно – много време. Решавам, че щом никъде не пише номера, не е там. Връщам се наляво. Още повече време. Стигам БНБ и решавам да се обадя на Яна да я питам „къде по кравите“ е тва нещо. Тя не вдига. Обаждам се на магарето и то предполага, че трябва да се върна оооооще по-наядсно. Добре поне, че излезе прав. Намирам офиса и влизам мокра като паун (щото се бях барнала с шарената ризка). Дават ми листи, речници, бюро, стол, текст. Превеждай, моля! Термини. Юридически. А сега, де – кон боб яде ли?! Така де – мацката каза, че нормално се превеждало за 2 часа, аз за 1 и 25 минути се стоплих и свърших с писането. 3 и половина скарани страници голям формат. Как не се изринах – не знам.

Излизам и стигам Орлов мост. Много желая да се кача на 280, че да взема Миро и да го водя на следващото интервю. Чакам най-маниашки и идват 4 автобуса, но не успях да се напъхам. Взех си картофени хрупанки и карамелизирани фъстъци и смело заплувах с оранжевия си чадър. Да ама се загубих. В смисъл, че знаех, че вървя по Евлоги Георгиев, ама аз тоя не го познавам, пък ме мързеше да си ровя в чантата за карта. И вървях чааааааак до СУ. Мн яко – после реших да си довървя до Попа. Абееееее – кеф на парцали. Там трябваше да чакам Миро. Над 60 минути го чаках, минаха 4 линейки, но чудна работа – не идваха за мен. Вече спрях да си чувствам палците на краката, ама пък аз и без тва никога не съм била много привързана към тях. От отчаяние даже си купих дюнер да си стопля червата. Миро ми пристига некъв ухилен – направо да ти е кеф да го пречукаш.
И вървим. И вървим. И още – и стигаме и се чудим ние въобще при коя фирма идваме, щото аз само знам адреса. Нали подадох към 30-40 сивита по интернет и отде да знам коя фирма ме е поканила на интервю. Решаваме да се разходим, щото сме подранили а и щото аз днес малко се бях разхождала. Ходим насам, ходим натам. Миро само ми мрънка, че му се пикае и оглежда всяко дърво. Аз си харесах пола, свещи, чорапи… Пак не знаехме къде сме, но знаехме как да се върнем. Абе, представете си така: има 3 възможни посоки, а ние покрихме 4. И Миро не пика. Решихме, че сме на интервю в 1 фирма на тоя адрес – а то е цял блок тва. И добре, че имаше 1 момче с докумнти в ръка да ни каже, че сме за интервюто в 1 друга фирма. Той бил на 17. То и аз съм била на 17, ма той още е. Което ме подсеща, че на път за предното интервю 1 усмихнат индивид от мъжки пол ме спря да ми даде листовка и да ме покани на кастинг на някаква агенция за реклами. И ме пита на колко съм. Естествено – казах му да познае. Каза 15-16. Направо ме уби. Вече втори път тоя месец ме натопяват, че съм на 15!!!

Та влизаме ние на интервю – то е по-скоро като презентация на работата. Оказва се, че ще работим асмо 5 дни и то ако ни одобрят. 50 лева без данък ме кефи. Тъкмо за Коледа добре ще ми дойдат.

После Миро решава, че не му се дават 70 стинки за билет и ме кара да вървя още и после да обикалям суууууууууупер много с автобуса. Добре поне, че вътре беше яко. Седяхме 1 до друг, което е чудо. И после едни момичета се качиха и аз не ги видях и си дрънках както обикновено. Особено вицове за блондинки. Ем, де да знам, че зад мен седи блонди?!! И Миро го канят на 1 рожден ден и ме пита какво да подари. Предлагам веяна риба. Той явно не е чувал вица. Казвам го. На ухо. Ама момичетата ме питат за него. Много искам да го разкажа, но Миро не ми дава. Глей го тиии! Значи ми се кара като пресичам на червено и една лелка иска да сгази 30 човека и една светлина, пък после ми яде бисквитите в автобуса ( забранено е) и не ми дава да говоря мръсотии. После предлагам да вземе гумени ръкавици и да се подпише на тях… Абееее – скъсвам момичетата от смях. После Миро иска да му говоря философия, но момичетата още повече се смеят. Пробвам с математика – пак се смеят. Питам ги – учат биология. Квото биоложко ги питам – все го знаят. Абе, ако ги срещнете, кажете им, че са голяма работа!

Айде – спирам да пиша, че утре в 9 и 10 трябва да съм на място, което на знам да ми правят некъв дерматалагичен тест, щото искам да съм тестер на козметика. И така. Аз работя и даже си наготвих зеле с кренвирш.

Пфу – пак написах нещо, толкоз дълго, че само аз ще си го чета. Нищо – поне всички, които са го прочели, ще са го харесали.

Advertisements

7 Коментари on “Един преработен ден”

  1. petko каза:

    Tova se kazva den daje sa te podmladili kato sa ti kaza li 4e si na 15.prosto den na 1000000 oborota.Uspeh v novata rabota

  2. Мицева каза:

    а пък… а пък… а пък мен ми набодоха и двете ръце и ми източиха цял тон кръв! :(

  3. gulub4eto91 каза:

    ehh moito sladur4e (Miro) mn te tormozi,ama i ti ne ostava6 na zaden plan hihhih ;) vajnoto e da vi e veselko zaedno :)))

  4. Svetlina каза:

    нали – май всъщност ще купи гумени ръкавици – вършат работа на всеки рожденик.

    Янче, Мицева, поне не са ти наболи краката…
    Петкоооооооооооооооооооу – не питай на колко оборота ще съм утре…

  5. keklanka каза:

    АААа.. аз пък си го прочетох, май накрая ще ме научиш да те чета средноощно, щото аз чинно си изчитам всеки линк, който ми пратиш… то тази нощ съм кълбо от нерви, идеше ми да бумна Теодора в земята щото реши да не спи и да удуша татко й, дето хърка.. поне постигнах тва, че отиде да спи в другата стая… сега навярно ще спя малко.. дано ити спиш слааадичко сега :)

  6. Mirelka каза:

    imam samo edin vypros,ot kyde namira6 vreme za vsi4ko?

  7. Svetlina каза:

    ми крада си от Сънчо ;)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s