Дъ поустмен сонг енд сториз ;-)

Устав

на раздавача

на

листовки по пощенските кутии

и чистачките на колите

 

Раздавачите имат право да:

  1. бъдат в екипи по двама – за предпочитане мъжко-женски, за да може да има кой да отговаря на изискванията на всички клиенти – по домофона мъжете обичат да чуят глас на раздавачка, а пък кучетата предпочитат да хапят колегата й – лапълчето;
  2. мръзнат с часове, да ровят в снега, да ги боли вратът от взиране нагоре по етажите с приветлива усмивка (другият пишман раздавач дебне на домофона или на бравата, за да не пропуснат нещо);
  3. бъдат връщани от един и същи вход на 1 и същи блок 3 поредни дни, защото: а) „аз по това време за листовки не отварям“ (8 вечерта), б) „хората на обед си почиват“ (3 следобед), в) „къде сте тръгнали толкова рано да будите хората“ (9 сутринта). Който държи да опита емоцията – препоръчвам първите 5-6 входа на 28 блок в Дианабад, София;
  4. влизат във входове с незли улични черни кучета с размер на мечка;
  5. бъдат посрещани от чичковци с пушки (явлението се наблюдава само ако единият раздавач е на расти, а др. – рапър);
  6. бъдат разпитвани за листовките, а при изречението по домофона „Пощата“ (усмивката в гласа е задължителна), имат право да отговарят на въпроса (на анонимен глас) „Ама за мен има ли поща?“;
  7. ровят в 10-15 сантиметров сняг в отчаяно търсене на замръзналата чистачка;
  8. газят в кал, локви, преспи, по улици, пътечки, туфи…;
  9. носят килограмите пачки листовки в сняг, студ, мряз, вода (за това носене нямат право на заплата);
  10. вървят пд звуците на пиратки и аларми на коли (особено на аларми);
  11. бъдат наричани „момичета“ 3 пъти за 2 дни и то с много сериозен тон – Мирко, това е един наистина сериозен поздрав за тебе ;)
  12. се прибират замръзнали и в 23 и нещо да викат Смешко по спешност да им носи лекарства;
  13. изпадат в екстаз при допира с обикновена замръзнала пейка;
  14. благославят миризмата на студентски стол;
  15. пеят Черно фередже по улиците и да танцуват песни на баба ти Лили И.;
  16. украсят последната кола като елха и да смачкат картата на района с кеф и удоволствие;
  17. отслабнат за седмица работа;
  18. догодина пак да са раздавачи!

Така де, исках само да кажа, че с Мирко цяла седмица раздавахме листовки и сме истински герои – който не ни вярва, да заповяда – винаги имаме място за колеги! Със сигурност съм пропуснала много неща като примерно колко е лесно да се загубиш в чужд квартал или колко е приятно 9743570347 човека да те прегърнат в автобус 94 или…

Абе, оцеляхме да разказваме и това е добре! А с парите си изкарахме едни чудни празници и наистина си струваше!



Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s