Професионална реализация

Имам си нова работа. Даже и нова професия. Та се замислям колко вече съм сменила и кога ще се спра. А пък и кога ли ще заработя нещо по специалността си? И ще ли?

Бегъл поглед назад. Преводачка (макар и за седмица само) . Детегледачка. Раздавачка на листовки. Доброволец за козметични тестове (не е професия, но щом ми пишат граждански договор, какво е?). А сега и домашна помощница. Мдааам – някой ден може и програмист да стана, но дали ще го работя? То е хубаво да се почне от най ниското стъпало, но домашната помощница и другите там неща от коя стълба са? Не е като да си джуниър дивелъпър. Е, не е. Ама на мен и не ми пука.

Мисля си какво още не съм опитала и се сещам за моята книжарничка и за сладоледаджия в някой парк, както и за  голямото пиле пред някоя закусвалня. Има толкова още весели или полезни професии, които не съм опитала. Между другото аз наистина действах по въпроса с книжарничката, даже ходих на изложение на Камарата на занаятчиите в България, четох книжки и дори брошури с банкови оферти за заеми. Ама какво да се прави – всички освен мен са бременни, пък и нещо не се виждам да работя това, щото значи или да си прекъсна следването или да живея в София. Все зле.

Може накрая да се поогледам за възможност да разхождам кучета срещу минимално заплащане. Защо пък не?! А после ще искам препоръчителни писма и ще се преместя в провинцията да практикувам тая си професия. Зле ли ще ми е?

И въобще нужно ли е да се стремя към кариера в смисъл на високи постове, скъпи костюми и известни приятели? А на мен нужно ли ми е? Що ли питам? То е ясно, че на мен са ми нужни по-важни неща: да ида на театър, да имам деца, да ги отгледам добре, да имам фурна, да чета книги, да имам Яна, да имам и други приятели, да видя глухарче, да пея детска песен подскачайки….

Advertisements

11 коментара on “Професионална реализация”

  1. Радо каза:

    По някаква странна причина всичко това ме навежда на мисълта да питам как мина изпита.
    Как мина изпита?

  2. Svetlina каза:

    Ами мина и замина. Сега май съм изстинала от него, но иначе гаранция ще имам над 3. Точен резултат – поне след седмица…
    А причината ти е толкова странна, че дори и АЗ не мога да я открия :)

  3. lotlorien каза:

    Нали не слагаш преводачите на най-ниското стъпало?? Лятото бачках като такава, и е бая гърбава работа – превеждаш, мислиш, пишеш, че после да те критикуват за запетайки. Поне плащаха прилично… ^^

    А иначе исках да те питам мога ли някъде да видя твоя снимка? Ще ми е интересно да знам как изглеждаш и дали си близо до моята представа. =)

  4. Svetlina каза:

    Ами всъщност аз щях да превеждам устно, но 4 пълни работни дни стоях на един диван в търговския отдел на една фабрика, където таванът беше покрив от жълта прозрачна пластмаса (е, може някога да е била и стъкло) и нищо не правех. Накрая просто си тръгнах. Хич не го и броя за работа. А ти от немски ли си превеждала, запетайке мила?

    ПП: снимки искай от Мицева, щото тя ги била снимала и => не са мои :)

  5. Радо каза:

    Ми и на мен не ми е най ясна, ама без да искам направих такава връзка – изпит(от първа сесия) -> преоценка на целите в живота. Никога не съм прав с тия предположения, ама дерзая и си ги изказвам.
    Това за снимката ми напомня за оная приказка дето някакъв пич си имал гарга дето му ловяла биволи :)

  6. Svetlina каза:

    да бе – няма такава приказка!

  7. Радо каза:

    Има има.
    За Настрадин Ходжа е. Сега не мога да си намеря книжката, но се разказваше как имало някакъв съдия, който съдел нечестно и Настрадин Ходжа решил да му даде урок. Излязъл на полето и видял стадо биволи, а на една биволица кацнала гарга. Отишъл при стопанина и му казал:
    -Тая биволица е моя. Гаргата е моя, аз я пускам да ми ловува и на каквото кацне е мое.
    Стопанинът отговорил:
    -Как така? Моя си е биволицата!
    -Не, щом гаргата кацна върху нея е моя.
    И отишли да се съдят при нечестния съдия.
    Влязъл първи Настрадин Ходжа и му казал, че ако отсъди в негова полза, ще му даде гърне с мед. И съдията естествено отсъдил биволицата на ходжата. Излезли си, Настрадин Ходжа върнал биволицата на човека и дал гърнето на съдията, само че пълно с лайна и само отгоре мед.
    Съдията бръкнал в гърнето да пробва меда, но напипал лайната отдолу и пратил да викнат Настрадин Ходжа за обяснение:
    -Ходжа, какво се разбрахме а ти какво направи! Бива ли да ми даваш да ям лайна?
    -Господин съдия, вие лайната ги изядохте още като отсъдихте нечестно. Как може гарга да лови биволици?

    Преразказвам я по памет, но в общи линии беше така.

  8. Svetlina каза:

    Не се сещам за връзката, но това не значи, че няма. Пък и сега ям люто и може от него да съм оглупяла. Иначе признавам – приказката е добра. Подсеща ме за това как Хитър Петър удавил попа и ходжата и кмета даже.

  9. Радо каза:

    Хаха – големи сбърканяци са били на времето. На мен пък приказката не ми харесва особено. Някак си приказка и ядене на лайна не ми се връзват.
    А връзката е между Настрадин Ходжа и Мицева; между фотоапарата и и гаргата и между теб и биволицата :)

  10. Svetlina каза:

    E, да – прав си, щото аз пък мога да кажа никой да не показва снимки с мене, но споко, някой ден тя ще напише своята гледна точка за ваканцията и аз ще сложа линк. Донт уори!

  11. […] после решихме да ставаме философи, станахме обаче студенти и работници, паднаха първите зъби, първата “любов” ни тресна, […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s