Магарешка му работа

Имам си аз едно магаре. То се казва Влади, но отговаря и на Маги. Полът между приятели няма значение. Магарето ми обича да казва, че „няма значка“. Сигурно иска да каже, че животът и без това е гаден и трябва да слагаме колкото се може по-малко етикети. И тогава в знак, че приятелите и семейството са му важни той слага кодови имена за тях. Може би е прав. Някои хора ни карат да искаме животът ни да е сложен. На мен ми вика Куфте. Даже куфте. И аз му се смея. Понякога това е най-правилното решение. Понякога животът ти се смее и трябва да избереш дали да се смееш или да цивриш.
Та за магарето. Имах да му предавам два подаръка от две симпатяги, дето живеят на друго място, а и аз му бях приготвила 4 чехъла+картичка. (Магаре, ако сега четеш това, спомни си, че имаш да ми връщаш торбички!!!) И козелът му с осел ми уговаря час, ден и място чак днес, а аз го юркам от преди 11 дена! И к`во? Отивам аз 15 минути по-рано, щото като никога тролеят идва навреме и що да видя? Той ми уговорил срещата м/у един затворен реп и една улична лампа. И аз си обикааааалях около тях и после си обикааааааалях и така. Три пъти ми се зави свят, три пъти смених посоката… Една леля от магазин за перуки даже излезе да види к`во правя. Е, с 9 минути закъснение ми идва тоя и ме повежда нанякъде. И знаете ли къде? Към бившето работно място на бившия!
Ама много ясно, че там места нямаше. Това все повече ме навежда на мисълта, че Мърфи ми е роднина. Близък при това. И к`во – съвсем по магарешки ме влачи нашия в място, наречено „Дивака“, където го прецакват и не му носят сламка. Аз пък си имам и завистливото магаре й вика „крива“, за да я обиди. Странни неща правим, за да запазим едно приятелство – правим приятелското грозде кисело, за да не го желаем и от друга страна търпим приятелските забележки, защото всъщност те дават привкус на живота, вселената и всичко останало.
Магарето отначало не можа да си разчете картичката, ама това е разбираемо при положение, че е писана на коляно на автобусна спирка с ръкавици. После завъртя 2 телефона да каже мерси на другите две подарявачки и мен ме забрави. През цялото време споменаваше някакъв магазин, дето бил затворен и че другия път ще ми даде подарък. Но и двамата знаехме, че има по-важни неща от новогодишните подаръци. Ако не беше така, щяхме ли да си ги разменяме по средата на януари?
Тук малко ще попрескоча, щото надали е нужно да разказвам как изтормозих една риба, а след това замервах Влади с химикалка, той се навеждаше, вдигаше я, даваше ми я и аз пак я хвърлях по него. И освен това тоя осел нещо оглуша и трябваше някои думи да му ги пиша на салфетката и опаковката на мократа кърпичка. Магарешка му работа! Уж ушите му са дълги, за да слуша, а той направо сяда върху тях.
И накрая още по-глухата сервитьорка ни носи сметката и аз (понеже си го знам) скачам, взимам бележката, смятам си мойто и почвам да ровя из джобовете. Днес като никога бях решила да съм щедра и да оставя 5 стотинки бакшиш. Ама Влади набарал бележката и тръгнал да плаща всичко. Шашаво магаре. Магаретата не разбират кога да спрат! Как може да ми отваря вратата, да казва къде да седнем и накрая и да иска да плати? Айде, аз от декември насам вече разрешавам да ме черпят, ама бива ли така без повод, бе?
Рожден ден (мой или негов) , бебе (мое или негово), взет изпит, голямо постижение, първи юни – ей това са празниците, които заслужават почерпка (може и да има още един – два). Не виждам нуждата от подобни жестове през цялото време. Ако нямах парички, щях да си кажа. Неговото обяснение е, че той обичал да прави малко подаръчета от време на време. Е, да ама точно 3/4 от излизанията ни сме се разправяли за пари – нещо не е както трябва. Подаръче, което веднага ще приема, е цвете от парка или от улична продавачка, билетче за куклен театър, някое календарче (тях особено, щото много ги обичам), кутийка цветни тебешири и въобще ей такива малки храни за душата. Да, защо да не ме почерпи?! И да, защо всеки път да ми отказва да си платя сметката?! Искам баланс някакъв.
И аз, каквато съм хитра, какво лекарство измислих? Оставих си парите на масата, гледах го в очите, побутвахме си ги, накрая станах, облякох си якето, погалих му детската прическа, казах му да реши колко да остави на сервитьорката и си тръгнах. Да – тръгнах си! Аз да не съм магаре? Куфтетата имаме свои методи. Всички си имаме собствени номера. Може би успехът в живота значи да намериш номера, който те отличава и те прави специален поне за едно животно. А магарето е животно. Не знам дали съм специална за него, но той винаги ще помни как е висял безпомощно на масата и е гледал как си отивам. Аз какво мисля за него ли? Ами, че е единственият нероднина на Яна в София, заради когото не съжалявам, че съм дошла тук.
Advertisements

36 коментара on “Магарешка му работа”

  1. Радо каза:

    Око за око, магаре за куфте. Мръсен живот е тоя живота, реши ли да се хили е като цял клас озлобени четвъртокласници, нападнали новото свитичко хлапе. Иска кръв. Ако решиш да цивриш, той се възползва от слабостта ти и те довършва. Почнеш ли пък и ти да му се хилиш се ядосва и почва да се смее още по-високо, да те ръга с лакти и да те рита в кокалчетата. Така, приятелски. Най-свястното решение за мен е да му треснеш един в муцуната :)
    Странно наистина, колко много правим да запазим едно приятелство, и то още преди да сме се замислили, че трябва нещо да се направи за да се запази. Да не говорим за след това. И ако работата се поделяше между двама, щеше да е играчка, ама къде ти – разни хора, разни приоритети. Но да признаеш, че едно приятелство те дърпа назад е като да признаеш, че електромобила ти е бавен и ненадежден, че ти е противно да пускаш казанчето на половин капацитет и че програмката с отворен код, която си си дръпнал е калпава. С една дума – сдобиваш се с чифт рогца, тризъбец и опашка на задника. Пак да кажа – разни хора – разни приоритети.
    Иначе за подаръците не съм съгласен – ако се отървеш от всякакви предразсъдъци и дребнавост, не би трябвало да има разлика между цветенце и почерпка. Друг въпрос е, че ако не ти приемат цветенцата и почерпките, или по лошо – само цветенцата, без почерпките, отърваването от предразсъдъци е много трудно. Много харесвам хората, с които ми е еднакво приятно и като черпя и като ме черпят. С тях казвам, че сме постигнали комунизма (в смисъла на утопично общество, в което парите губят смисъла си и благата се поделят по равно).
    Освен всичко друго ме изненада приятно – от постинга разбрах, че с минимални (ама наистина) усилия съм (е, с помощта на още 2 милиона де) те накарал да съжаляваш, че учиш в София (освен ако нямам роднина, която се казва Яна и за която не знам). Голяма работа съм ей, сам се плаша понякога :)

  2. Svetlina каза:

    Да бе, треснеш ли му в муцуната, той как ще ти отговори, а? По-добре си е да си разказвате вицове! :) Нищо, че лакътят в муцуната може да е приятелски, а вицът – мръснишки. Аз ще си се смея!

    Тука малко ще те поцитирам, щото така ИСКАМ ;) :“Странно наистина, колко много правим да запазим едно приятелство, и то още преди да сме се замислили, че трябва нещо да се направи за да се запази.“

    Има разлика между това да ми подариш оная красива жълта гривна на щанда и това всеки път като седнем на маса да си мисля за това как ще станем и как ще искаш да платиш. Сещаш ли се? Нямам нищо против една почерпка, но няколко и то ей-така?! Аааааа, не на мене тия!
    И това не са предразсъдъци, а математика, даже аритметика. Аз не мога да си позволя да платя цялата сметка, но моята част – да, нали точно с тая идея съм си я поръчала. И когато твоите дадени пари са няколко пъти по моите, много ясно, че ня ма да искам да плащаш повече.

    Не съжалявам, че уча в София, а чисто и просто знам, че ако не беше то, сега нямаше да съм тук и да искам да съм тук. Тъпа, гадна, скучна, предубедена, сива, черна, София. С гадни хора. С много кори и светофари. С кучета, които не ядат подхвърления хляб, щото не е луканка. Ами не я обичам и това е. Освен ако не си повелителят на зверовете и светофарите, не е твоя вината. Не бързай да се радваш ;)

  3. Vladi - Magi каза:

    На мен ми вика Куфте. Даже куфте. И аз му се смея. Понякога това е най-правилното решение.

    Даам на такива неща е по-приятно да се смеем. Както аз се смея на Маги.

    (Магаре, ако сега четеш това, спомни си, че имаш да ми връщаш торбички!!!) И козелът му с осел ми уговаря час, ден и място чак днес, а аз го юркам от преди 11 дена!

    За чийй са ти тез торбички?!? Подаръчетата обикновенно вървят с опаковките им.

    И знаете ли къде? Към бившето работно място на бившия!

    Ако си имала нещо на въпреки за точно това заведение – можеше да ми го кажеш – от поне 2 дни знаеше къде ще ходим – нали ?

    Аз пък си имам и завистливото магаре й вика “крива”, за да я обиди.

    „Крива” за да направя разговора си по-закачлив, а не за да намеря под вола теле.

    После завъртя 2 телефона да каже мерси на другите две подарявачки и мен ме забрави. През цялото време споменаваше някакъв магазин, дето бил затворен и че другия път ще ми даде подарък. Но и двамата знаехме, че има по-важни неща от новогодишните подаръци. Ако не беше така, щяхме ли да си ги разменяме по средата на януари?

    Аз ти казах мерси преди да завъртя тези 2 телефона – но явно не само аз съм си бил седнал на ушите.
    И какви са по-важните неща – в нашия случай ?

    Как може да ми отваря вратата, да казва къде да седнем и накрая и да иска да плати? Айде, аз от декември насам вече разрешавам да ме черпят, ама бива ли така без повод, бе?

    Донесе ми подаръчетата от на майната си – нима не заслужаваш да те почерпя ? От друга страна аз не каня някого в заведение без да имам парички за общата сметка.

    Е, да ама точно 3/4 от излизанията ни сме се разправяли за пари – нещо не е както трябва.

    Прочети горното.

    Другото, което си мисля – ще ти го кажа в очичките.

  4. Svetlina каза:

    1. Урааааааааааааааааааааааа – пак ще се видиииииим (или ще платиш на някого да ми извади очите и да ти ги занесе в буркан)!!!
    2. И да знаеш – поне черната торбичка не е от подаръка и не идва от майната си, а от мойото саквартирантка :)
    3. Голямо извинявай, че не съм чула голямото благодаря :(
    4. Всъщност не ми дреме къде ще ме водиш, стига да ме водиш
    5. Знам защо й викаш „крива“, не ми се прави на магаре!
    6. Това че имаш парите, не значи, че трябва да ги дадеш, а ако много настояваш да ми дадеш нещо – избирам папагал Жако. Офертата е такава: аз си плащам моето, ти – твоето и всеки път си пъхаш в 1 буркан колкото за моето. Така след 20-30 години ще мога да си купя преоценен пенсиониран, бездетен и плешив папагал Жако. Има ли сделка?
    7. Чакам само да кажеш кога това за очичките и ще ти ги донеса…

  5. Svetlina каза:

    По-важните неща в нашия случай… наистина ли не знаеш… добре ;)

  6. Мицева каза:

    Ама сте скици, ейййй!

  7. Svetlina каза:

    И стипци даже!

  8. razmisli каза:

    Много свежо, също като от Мечо Пух (магарето Йори :) )

  9. Svetlina каза:

    :) Най-сетне има кого да питам! :) Според Мицева Йори е жена, ти как мислиш?

  10. razmisli каза:

    Ммм, по психологически портрет напълно го допускам, иначе нали между приятели полът няма значение! ;)

  11. Svetlina каза:

    хахахахахахаха
    е, то верно, че и аз винаги съм се чудела защо на магаре му е розова панделката, ама… Йори е мъж! Но понеже сме приятели, няма да се заяждаме :)

  12. Радо каза:

    Е, въпрос на подход. Може пък твоят да е по-добрия.
    За подаръците не съм съвсем съгласен. Какво пречи почерпката да се сложи в една графа с подаръчетата? Толкова много си приличат – между приятели трябва да са без задни мисли, когато ги правиш не мислиш за това, какво ще ти коства а как ще зарадваш другия и въпреки че това е спорен въпрос – не е от значение цената им, а факта че се сещаш да ги направиш. Така че защо и получаването да не е същото? Е, нещата могат да се изродят естествено – ако се наруши баланса, или ако се вложат някакви задни мисли. Иначе аз мисля, че ако човек постоянно води сметка колко ти е излязло да го почерпиш или колко ти е струвал подаръка и се възмущава от резултата, то този човек си прави точно същите сметки когато те черпи или ти купува нещо. Има само един вид дребнавост.
    Всичко това не го пиша за твоя случай а просто така, споделям си мнението.
    За София ще ти кажа само едно – една от най-характерните черти на софиянеца е, че можеш да обиждаш града му и дори да не му е приятно няма да ти изяде главата :)

  13. Svetlina каза:

    Една от най-характерните черти на софиянеца е, че си мисли, че другите имат глави.

  14. Радо каза:

    Ха – ми не сме виновни, то още на пръв поглед се забелязва, че си имат.

  15. Svetlina каза:

    Мен не си ме виждал :-Р :-Р :-Р

  16. Радо каза:

    Хвана ме :)
    Е, предполагам, че това значи, че и аз съм предубеден :)

  17. Svetlina каза:

    Ми то това стана ясно, откакто те признахме за същество от мъжки пол. Ама знаеш ли какво? Писна ми да говорим за теб, пък и тая нощ ще ям сладко от бурканче и ще чета за изпита по химия, че е вдругиден. Ако мнооооооого слушкаш, в петък чакай поне 3 поста от мене. В аванс мога да издам само, че имам 6 на изпита по информатика ;)

  18. bronco каза:

    За информатиката – браво – има смисъл от тази наука, особено в 2008.
    Виж, за химията не бих написал подобно нещо, преподаваше ми една – бъркаше разтворите с пръсти, а за тебешира слагаше си ръкавици…
    …“дивака“ наистина не става, а за сметките пък имаше един лаф, не съм запомнил добре, но най-общо гласеше – дамата позволява да й платят сметката първия път, появи ли се система – работата не й е чиста.
    От мен да знаеш, който кани – поема разходите :)
    А сега е модерно дамите да канят.

    Успех!

  19. Радо каза:

    Хаха – разбираемо е, такъв дълъг и еднообразен разговор за мен не може да не те умори :) Ами желая ти сладко четене, сладко сладко и резултат в цифри на изпита. Аз обещавам да не слушкам, но пък ти няма да разбереш, така че ми висиш с три постинга ;)

    bronkco, лафа със първото черпене и системата е тъп и неверен но пък съм сигурен, че е бил много актуален между зидарите преди 30 години. Извинявай, че ти се обаждам така ни в клин ни в ръкав и нищо лично, ама ей такива извехтели принципи карат някои от жените (жените които сваляш, Светлина, не приятелките) да подскачат като опарени и да си мислят, че едва ли не си предплащаш секса като ги черпиш едно кафе.

  20. Svetlina каза:

    Аз пък се радвам на това изречение: „От мен да знаеш, който кани – поема разходите :)“ и особено на усмивката накрая. Радо, не приемай всичко буквално, че ще взема да ти напиша 4 опста и то тая нощ, че пак опрях до вътрешната енергия като функция на състоянието

  21. Радо каза:

    Ааа не, и без това вече съм извинение на няколко души дето не им се учи, та сега само ти ми липсваш. Гледай си вътрешната енергия и състоянието на сладкото. Пък и как беше лафа за отмъщението, дето се сервира студено… Както и да е, няма да избягам и знаеш, че колкото напишеш, толкова ще прочета. Ти само си изкарай химията.
    Уф, много съм зле иначе. Забравих да ти кажа „браво на момичето“ за информатиката! Само на шестици да ти върви!

  22. Svetlina каза:

    Е, може и тройка да е по химия, ма да не е две, нали се сещаш ;)
    А и вече минах енталпията и преговарям ентропията.
    Страшна съм!

  23. Радо каза:

    Е да, разликата между три и шест не е кой знае каква; между две и три е огромна. Та за това първо тя се покрива пък после каквото дойде. Браво браво! Супер си, дерзай! Не искам да бъде груб, но на мен не ми се струваш особено страшна :)

  24. Svetlina каза:

    Ти само виж какви умни коментари съм налепила тука (= http://vascont.wordpress.com/ ), то не бяха приказки, цитати, биология, фантастика и фентъзи… Може пък вече наистина да се уплашиш… ;)

  25. Радо каза:

    Става ли като си догледам филма? :)

  26. bronco каза:

    @ Радо, не се познаваме , не се обиждам от непознати.
    споделих лафа, не съм се ангажирал с коментар, просто други лафове не съм чувал…
    „от мен да знайш“, както формулирах, изразява личното ми мнение, отразява още етикета при общуване.
    хае със здраве, а Светлина да му мисли :Д

  27. Радо каза:

    bronco ясно, благодаря за уточнението ,-)

    Светлина, тая вечер и на мен ми дойде ученето до главата. Естествено премислих всички останали „неотложни“ неща, които трябва да свърша. Включително да прегледам коментарите ти във vascount.
    Е, успях да прочета постинг и половина, нервите ми не издържаха повече. БЕ ТОЯ ЧОВЕК НОРМАЛЕН ЛИ Е!? Въпроса е риторичен естествено, кой нормален би тръгнал да цензурира Червената шапчица понеже виждаш ли, децата се сбърквали от частта с разпорването на вълка! И изобщо той на 40 ли се е родил? Мисли ли, че едно дете ще се постави на мястото на вълка, като му разпорват корема? Мисли ли, че на детето му пука какво е това вълк и защо му е притрябвало да яде хора? Че нали за това си е уточнено – голям лош вълк! Едно дете лесно може да разбере какво е „голям“ и „лош“. И кое дете би се замислило, че добрите герои не постигат целите си по най-алтруистичния начин, а сритват задника на лошите? Може би трябваше ловеца да изпрати жалба по административен ред до омбудсмана? Изобщо колко начина на конфронтация мисли, че познават децата? Изобщо не казвам, че децата са тъпи. Напротив – адски схватливи са, но в техния свят няма място за заплетени дилеми, морални противоречия, недомлъвки и манипулации. Че нали това му е хубавото да си дете – за теб две и две си е точно четири! Не се замислчш, че с ДДС ще стане 4.8, че като платиш сметките ще ти останат 2.5 или че четири може в преносен смисъл да значи пет!

    Много съжалявам, че това го пиша тук а не там, но ако трябваше да пиша там щеше да се стигне до спор, за който нямам нерви. А ако не си изкажа възмущението някъде ще се пръсна. Понеже в много отношения е простимо да си идиот, но да възпиташ дете идиотски… А точно заради такива хора вече не можеш да видиш дете да си играе на улицата, да гали куче, да се изцапа в калта или да замеря камъни. Същите хора възпитават децата си едно към едно както е описано в лъскави книги с ухилени психолози-шарлатани на корицата, не им дават да ядат сладко и им монтират GPS предаватели. И сега какво – децата трябва да са много по-нормални и по-здрави отколкото преди 20 години. Хах – да бе… нали…

  28. Svetlina каза:

    Ами може такива хора да не се харесват и затова да пренебрегват възпитателните методи на родителите си, което е жалко за тях самите.

    Чудя се кога обаче ще успея да те дресирам да си слагаш коментарите на точните места… Ама че си ми заплес тиииии. Дано ученето сега те оправи малко. Аз съм ти обещала още два поста, но не е казано да ги четеш веднага. Айде – бон учене!

  29. Радо каза:

    Може, да. В такъв случай се надявам и тези деца да не се харесват.
    А това последното не беше точно коментар. То си беше специално за теб. Първо – ти вече си взела отношение по въпроса а и ти ме прати да чета тия безумия. Второ – не познавам много хора, които хем да са експерти по децата, хем да са си деца :) Какво да правя, като нямам друг начин за връзка с теб.
    За бон ученето – мерси през зъби, знаех си, че ще ми отмъстиш за снощи :)

  30. Svetlina каза:

    хахахаха бон моля за мерсито!

    А аз какво да правя – сложил си фалшив мейл! Как да се свържа с тебе по-друг начин? Как да те опитомя? Как да те накарам, че си се заинтересувал от тоя блог? Ох, невольо, невольоооооо…

  31. Радо каза:

    „Как да те накарам, че си се заинтересувал от тоя блог?“ Поясни, моля.
    На профила в wordpress съм си сложил истинския – ************ Знам знам – мейл на публично място, спам, талибани, полудели фенки… Голяма работа, има си филтри :)

    Мейлът е скрит от много готината авторка на блога

  32. Svetlina каза:

    Ооооооо – понякога пиша по-бързо отколкото може да чете моето бедно компи. Пък и нeтът днес се бъзика с мен. Искала съм да кажа: „Как да те накарам да съжаляваш, че си се заинтересувал от тоя блог?“
    И е написано с известна доза чувство за хумор. Шашава работа. Светлинина работа.
    Айде – заспивам вече, а ти си учи – няма да ти преча :D

  33. Радо каза:

    Ясно. Откровено казано – едва ли е от нета :)
    Много мерси на готината авторка на блога, че ми крие срамотиите :)

  34. deni4ero каза:

    аз имам също такъв приятел като Магарето. И нашите взаимотношения са додущ кат’ вашите. Даже ми е кум. Ама избегА в Англия … магарето му с магаре …

  35. […] светът празнува и рождения ден на моето магаре Влади, както й една година от запознанството ми с Андрей. То […]

  36. […] Който по някаква съдбовна случайност е в една сграда с моето магаре :))) И така до вечерта, когато ходих на пазар с две […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s