Нещото, което се каня да пиша от тоооолкова време, но после прерасна в изповед

Аз таковътъ… нали съм си готина и реших да се похваля как отказах някои храни и други вредни навици. Всичко обаче е на базата на самовнушението.

Пържените картофи и всичко правено на фритюрник е канцерогенно, така че аз си представям МНОГО ОБРАЗНО как се е къпало в жълта мазнина и после как би се плъзнало по дължина в хранопорвода ми, как в корема ми ще изплува най отгоре и ще направи жълто мазно петно, което ще се заклещи там за дълго време и ще спира вкусните витамини от разграждане. Ако и това не помогне, представям си, че нещото е правено в мас и нещата стават още по-сериозни – освен вредно и мазно, то вече и мирише на граниво. Последна мярка е да си представя как бих се уригнала на мазно и то после цял ден ще ми накъртва.
Ужас някакъв!!!

Друго – газирано не пия, освен кола покрай рома. Представям си как ще ми се надуе коремът и ще ме боли и ще съм грозна и даже ще ми излизат балончета от носа ;)

За майонезата си представям лиииитри олио и после отгоре счупени бели купешки яйца от кокошки, хранени от машини, кокошки, невидели слънце и т. н…. Много лесно тая мисъл ме отказва от мазната чест да се натъпча с белия сос.

Чипс, кубети, сухари с нещо-си… също отказвам – нали в тях подправките не са подправки, а нещо, изобретено от моя асистент по химия (настръхвам едно при вида му и второ като се сетя какъв е професионалист). Степовете и уж натуралните плодови сокове също влизат в тая категория, на предвид качеството на водата, все тая е с коя точно отрова ще избера да се наблъскам :( Обикновено избирам чешмяна вода, студен чай на гранули или плодово сокче. Ако може шейк, но… то и той не е много плодов :(

Ами топлите напитки? Бульонът за мен не се пие, а се слага в ястието и то в умерени количества, особено когато е такъв от кубче. Мляко с какао, горещ шоколад, капучино, дъга (в случаен ред) – пристрастена съм и все пак – кафето го заобикалям, а от чайовете гледам да внимавам по колко пия, щото примерно маточината кръвосъсирва, черният ми пречи и така… Знам, обаче със сигурност, че бял горещ шоколад и шнапс кокос са страхотна комбинация и не че са вредни – само ти помагат да загинш млад и с изгнил черен дроб… И кво? Аз като не ям картофки, хубаво е поне алкохолец да си пийвам ;)

Такааааа какво остана хубаво на тоя свят? А, сетих се – консервите! От метална кутийка папам много рядко – примерно, когато няма къде и как да си наготвя сама скумрия. Останалите да ме прощават – ропотамото сама си го правя, боб с наденичка – също. Само като си визуализирам отблизо металната решетка на консервата и как парченца от това олово влизат в стомаха ми и са с грозен сив цвят и хооооп – отяжда ми се :) Пастет се яде домашен или в черво или пък веднага след отварянето се мести в друг съд. Компот??? Само домашен и не повече от бурканна два дни. Туршия??? Само домашна, но пак рядко. Помага представата, че това киселко ти е толкоа вкусно, но ако прекалиш с него, после няма да усещаш добре вкуса на другите неща (примерно виното или десерта)…

Мдаааа, именно десертът ми е проблем – нещо още не мога да откажа сладоледа – само цветния съм го спряла (и то с изключения), щото си представям как ми боядисва червата отвътре. Другото хубаво е, че си го ям през зимата, щото през лятото буквално виждам как ми замръзват зъбите и от разликата в температурите парченца от тях падат и за да е още по-гадно – падат ми в устата!!!

……………………………

Та цялото това дълго писане е не за лисицата и киселото грозде, а за силата на самовнушението. Щото лисицата само се преструва, че е изгубила интерс към високото чуждо грозде, но аз наистина вярвам в тея си представи. Не че целта ми е да векувам (щото това значи да откажа пиенето и даже и дишането в София), просто е хубаво да знам, че поне малко от малко се грижа за себе си и че няма да умра заради някво там пържено картофче, което и без това е гадно на вкус.

……………………………..

Сега, Янче, можа ли между редовете да схванеш, че съм в депресия, че прецаках нещата със Смешко и че сега съм скочила да градя приятелство с него? Разбра ли колко ми е скапано настроението, че си седя пред компито, папам и пиша простотии? Мила, запиши ми час за днес следобед и знай, че ще искам много да ме гушкаш и моля те, не ми се карай и не ме бий… Не днес, нямам сили и за това… Аз самата бих се набила, но няма да помогне – преди малко се блъснах във вратата и нищо не усетих… Знаеш ли? Най-накрая разумът наддделя и сега го искам за приятел? Време е да си припомня старите си теории, че приятелството е по-голямо от некъв гаджелък. ВЕрно, че са стари теории – примерно от 8-9 клас, но имат някаква логика… Сигурно трябва да седна да ги разпиша, за да ми се доизяснят… Сега излизам при едни колежки, за да се изморя още… Чаочао, непрочела дългия и тъп пост, Янче. Обичам те.

Advertisements

7 коментара on “Нещото, което се каня да пиша от тоооолкова време, но после прерасна в изповед”

  1. Мицева каза:

    Ще те набия само ако не дойдеш!!!

  2. Svetlina каза:

    Забравих да се похваля и че избягвам готовите сосове – даже съм склонна сама да си ги правя за по час-два (ама карамелизирани орехи или задушен арпаджик и некви такива екстри)… Представата е как са направени от химия и са гъсти като лепило, което ще ми залепи всички черва ;)

    БТВ – бях при Яна и съм още жива :) Издирва се причината…

  3. Радо каза:

    …и тогава ще дойде добрият ловец, ще ти разпори коремчето, ще спаси жълтото мазно петно и ще сложи на негово място близнаци – момченце и момиченце :)
    Е, да, човек вярва в това, което иска. На мен пък не ми пука, понеже съм решил да умра спасявайки дете от горяща сграда или на война или от смях.

  4. Svetlina каза:

    Ако дуелът се брои за война, честито, ще умреш от моята ръка! Дясната!
    Как можа да ти хрумне, че ще се дам на ловеца без писмено предизвестие и без да съм му поискала документи за идентификация??? А и не петното се нуждае от спасяване, а АЗ :) Бтв – вече и ти :-Р

  5. Радо каза:

    Е, така или иначе ще се мре. Само внимавай да не счупиш някой от останалите четири нокъта :P Хубаво е да се знае, че всеки с идентификация и писмено предизвестие може да ти разпори корема, ако се чувства в настроение за това :)
    Иначе съм сигурен, че и вълкът, след като е излапал цяла баба си е мислил, че той има нужда от спасяване. Бабите са тежка и трудносмилаема храна.

  6. razmisli каза:

    А какво са дъга и кубети?
    А, и как се прави ропотамо?

  7. Svetlina каза:

    Дъга е, когато в коктейлна чаша пъхнеш кафе, отгоре плътен слой сметана, после кафяв горещ шоколад и пуснеш да плават облачета сметана и всякакви пръчици, сламки, чадърчета, бъркалки…
    Кубети са едни сухарчета на кубчета 1х1х1 с некви подправки – продават ги в пакетчета 10х10х1 ;)
    Ропотамо: вариш скумрия ( аз мога и с друга риба), обезкостяваш я, наситняваш я, слагаш кисели краставички, доматен сос (оригинално, де, щото аз мога и с лютеница) и сварен зрял салатен боб (може да не е салатен). Толкова – и после задължително ядеш!


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s