Дрогирано с хексалгин

Ей така – извадиха ми мъдреца, а и ще ми дойде и малко като липосукция, щото ми взеха 100лв, та ще си ям ушите перз тоя месец и сега съм изпила двойна доза обезболяващо и не съм много на себе си. Кървя си аз тука и реших да пиша. Съквартирантката и гаджето й говорят смешки, ама като ги слушам, се смея и ме боли още повече :( Сега ще си пиша и ще внимавам да не ги чувам…

Я да видим какво да кажееем… Имам си чадър! Нов чадър – жълт с щръкнали ушички и крива дръжчица като бастун. Бонус: чадърчето е малко като за детенце и освен това има и свирка на дръжката! Аз още от август разправях, че искам свирка на верижка и ето ти наааааа – купих си!

Със Смешко сгафих и сега сме запретнали ръкави да ставаме много добри приятели – трудно е, но е хубаво. Вече не им казва СветлЕ, а „буболече“ или „приятелче“. За да е пълна картинката, сама си купих термос – не е жълт, но пък е много готин и евтин и освен това могат да му се лепят ваденки :)

Хвана ме деперсия по тоя повод, та Яна ме храни с течен шоколад, после ме гушкааааа, после пак ядох течен шоколад и й лежах на коляното, после претарашихме две „левчета“ и фалирах – вече си имам дъска за пластелин, нов скицник с коте, комплект мъъъънички отвертки (наистина мънички и шарени), сапунчета (пак шарени) и дървени бъркалки и щипки в поставка :) За да е пълна терапията, подарих на Яна червен гербер, а тя на мен – нещо за свещ, димящи неща и вода с капчица лавандулово масло. И после папахме мъъничка пица и айранче със захар и си се прибрах. На пейката в пицарията Яна ме гушка, а аз галих бебо :)

Мислех, че ще ме е страх в автобуса, че ще се размисля, че ще се натъжа и ще се сблъскам с вътрешното си Аз, но много хитро се загледах в улиците и плакатите и светещите витрини и пропуснах момента.

Предния ден една колежка ми купи пластелин и нови пастели и сега много ми се рисува, ама не знам какво. Абееееее, то в просъница много неща ми се правят. Май ме е яд, че не си купих и гланцово блокче за патета от хартия.

Абеееееее днес ми извадиха мъдреца. За кво да ис говорим! Извадиха ми го и даже ми го показаха и ме питаха дали си го искам. Ем, много ясно, че не! За кво ми е? Да си го подаря на внуците ли? Или пък да си го сложа под възглавницата, дето я нямам? Имам си нов начин за ходене на зъболекар. Още ноември като ми вадиха другото зъбче го изобретих. Гледам си аз доктора в очите и си мисля какво ли вижда той и как и аз на негово място щях да подходя към задачата с интерес, как бих засатянла, как бих дърпала, къде бих искара да бръкна… И докато се чудя и то минало – само после откривам, че са ми схванати пръстите от опит да не стисна облегалките за ръце. Ако реша, че в момента зъболекарят не прави нищо интересно, просто се вглеждам в очите му – те са като на тати и са толкова красиви! И ме успокояват. Още повече, че денс ми се спеше. Точно за упойка си бях – то е чудо при мене- Някой ден предполагма, че ще се наспя.

Дотогава ще си пордължавам с номерата. НЯкъде 2-3 клас ми беше хрумнало сутрин преди училище да пия кисели мляко с 1-2-3-4 зрънца кафе! Ей така с кафе! И то тайно – това си беше моят номер да остана будна. В 8 клас се налагаше да сатвам в 6 и тогава си слагах заздравител за мигли на клепачите. Така ми стягаше клепачите отворени, че не можех да заспя, дори и да исках. Или пък се гримирах, което знами няколко минути да стоя ококорена пред огледалото, което разсънва и след това пък внимавах да не си почеша очите, за да не разваля грима. На изпита по информатика пък се бях съсредоточила върху мисълта, че ще ме изгонят, ако заспя (за по-сигурно бях питала съквартирантката и тя потвърди). По математика бях без бельо – вдигнатият адреналин помага, нищо че после мноооого ти се спи. Имам си и други номера, но на тая сесия не ги ползвах – то не са дъвки, ве са моркови и орехи, не е чудо…

Мдааааа – какво още не съм казала…

Не съм си казала оценките от изпитите! А това е лошо – тоооолкова си ги харесвам! Първо беше информатиката и там имам 6, после по химия изкарах 3 и накрая по висша математика І – 5 :) Лелееееее, колко се гордея с тройкатааа?!! Може ли да съм толкова умна, а?!10 въпроса – 1 не ни е от конспекта, по 1 нямаше откъде да уча и ни трябваха 7 верни за три. Е, имам три! 7 от 10!!! Даже7 от 9 – не съм ли зъл гений, а?! Иначе от техническото чертане съм освободена, щото имам 4 (не ми се обяснява как така мойто 4 не е повече – просто съм момиче, бедно и мило). По философия имам 6 и също съм освободена от изпит, но то и друго не се очакваше – нали съм философски звЕр! Абееее – получава ми се успех 4 и 80 и даже омже да се боря за стипендия. Странното е, че много хора от моя профил не са взели два или даже три изпита О.о

Мислех, че ние сме някъде вторите по математика и вторите по химия (след ИМ и БТ). Бъдещите мениджъри са настоящи математици, а биотехнолозите засега са върли химици. Но с изненада откривам тея дни, че доста хора са попаднали пир нас по случайност, или щото не са знаели какво е автоматика и ИТ, или с план после да се преместят… Засега се сещам за 3ма освен мене, които искат да станат софтуерни инженери. Това е добре – малко конкуренция имам (като се замисля обачееееееее – твърде е качествена и ще е предизвикателство). Но е и зле – ще загина от скука – останалите хора не ми допадат или пък няма за какво да си говорим. Не че съм пертенциозна, превзета или нещо такова – те са ми като деца в детската градина, а някои са ми като хванати от гората или от девствен остров, недокоснат от човешки крак, а има и една трета порода, които май са бежанци от Меркурий.

Пфиууууууууууууууу – тук трябва да похваля няколко души. Имам си една колежка Лили – казавм й просто „мама Лили“ – тя ми подари жълта чашка за рождения ден и от време-на време казва, че съм получила факсове от кораба-майка. Имам си Смешко и неговия Ивчо, които винаги имат остроумни бележки или пък интересно виждане за времето за сън – що да не спят по верме на лекциите оп техническо? Нали аз ще пиша и вместо тях!!! Още Светльо, който е умен и интересен, но е малко прекалено момченце в държанието и отношението си към момичетата. От дуга страна пък и много мил, старателен и си се грижи за котарака, даже днес го води на операция. Мирко… ами Мирко е детенце. С него раздаваме листовки и пеем, ядем и се смеем и никога никакви клюки не знае и все закъснява за уговорките или бърка мястото. И никой няма да ми повярва, че последният споменат ще е Дани. Той е един такъв, дето никой не го забелязва. Аз обаче като първа клюкарка знам, че той е бил в СУ, ама е прекъснал, за да изхранва семейството си, знам колко е умен и търпелив и как дори може насила да се смее на тъпите смешки на малките (спрямо него) колеги.

Мдааа – за доста неща си имам собствено мнение, което на това отгоре е много по-различно от общоприетото.

Почва да ме отпуска обезболяващото, та ще спирам с лигавенето и ще видя кво ми мига скайпът. Сигурно някой мъж ще да е…


13 коментара on “Дрогирано с хексалгин”

  1. Svetlina казва:

    Забравих да се похваля и как си изпилих ноктите. Приличат на изрязани, но това е щото цял час ги пилих с настървение! Добре, много добре е за нервите!

  2. Мицева казва:

    Веднъж Антон трябваше да ме посрещне на гарата, защото идвах с ранен влак и някой трябваше да ми прави компания… Инетресното е, че ме чакаше на автогарата, а не на ЖП-гарата… Добре че са близко…

    Тая вечер по Радио 1 пускат много нежни песнички… Обещавам, като се прибера коло девети да ти донесе звуковата карта… Ще си слушаме заедно радио!

    Поздравления… Оцеля след интервенцията…

  3. Мицева казва:

    Антон заспа… :( Май пак ще трябва да си правим компанияу с теб…

  4. Svetlina казва:

    Оцелях… засега :( Обаче ще се оправя – лекува ме мисълта за Радио 1 – цяло лято то ми беше другарче в леглото, а ти – на ухото…

  5. Мицева казва:

    :P
    Лек да има, какво като е само една мисъл…

  6. Hamaelleon казва:

    Тва ходенето на зъболекар е мъка, мъкаааааа, ужасна мъка.
    Три пъти ми се е налагало:
    За един кариес в пети клас.
    За два странни пулпита преди няколко години.
    И за да ми извадят единия от пломбираните тогава зъби, който май месец м.г. счупих буквално от яд, че не ме взеха на работа в Актавис.
    Извади ми го един около 130 кг мъжага, с едната потна ръка ми натискаше лицето, с другата ръка и останалата част от масивното си телце висеше някъде там долу.
    Излезе.
    После упойката отмина.
    Дойде болката.
    Хипер гадно е.
    Не действат никви болкотушители.
    Съчувствам ти.
    Ще ти мине.
    Някой ден ;)

  7. paro казва:

    Т’ва с лежането на нечие краче помага ли? Мен ако ми е некво здухано и ако помоля някой приятел, е така, приятелски да му полегна на бедрото, дали ще ми олекне? Или само ще ме заболи от последвалият ритник… или както ти би казала – „последваааааалият ритниииииик“ :) :) :)

  8. Svetlina казва:

    Мина ми, мина ми, мина ми :)
    Само още съм малко подута, а на 348 целувки 2 са ми болезнени ;)
    В петък сутринта се стреснах от образа си в огледалото (от едната страна бях кръгла, а от другата – правоъгълна), а после по улиците хората ме гледаха като инвалид и много се ядосвах. В автобуса ми правеха място, а жената със сандвичите в подлеза на централна гара ме пита за времето и некви други съжалителни неща… Повече никога, ама никога няма да поглеждам със съчувствие или съжаление човек с временен или нетраен недъг!!! Ужасно е!
    ПП: това с лежането на краче помага, но за да не рискувам, го правя само с избрани хора. Факт: на Яна крачето лекува! Аспарухчооооооооу (в нашия град също има един Аспарух – много висок, на мен ми се пада бате, майка му му вика Пухчо), не трябва да помолиш приятеля си за краче, а той сам да ти предложи…

  9. Pippilota Mentolka казва:

    Ух това със зъболекаря болезнено ми напомни, че трябва да отида и аз :( Само дето моята зъболекарка има очила и като реша да й гледам в очите й и да си представям какво ли вижда, виждам отражението в очилата й и стисвам облегалката до посиняване и започвам да мучаааааааа от ужас как тя подхожда и какво и как прави! :D

  10. Svetlina казва:

    Предложение: затваряш очи и си представяш как вадиш нейните и после й скачаш на очилата. В момента обаче си мисля как четвъртък наближава и ще трябва да ми вадят конците… :(

  11. Mirelka казва:

    kolkoto i zyba da ti izvadqt,kolkoto i da ti vzemat za tova „shtastie“ nqma da si zagubish chuvstvoto za humor :P koeto nai-mn me kefi v teb…

  12. Svetlina казва:

    Оооооооооо, мерси, мерси и все пак – ако ми извадят всички зъби, трудно ще се смея… Но пък може да почна да пиша вицове в блога – ммммм – добра идея :Д голямо мерси :-*

  13. […] станахме обаче студенти и работници, паднаха първите зъби, първата “любов” ни тресна, следващата я изби, […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s