Страшилище на всички павета!

Престраших се да разкажа как ми мина денят. Направо шоу. Май трябва да пускам официален бюлетин, когато смятам да ходя някъде, за да знаят хората да бягат далече или да си стоят вкъщи.

Трябваше да стигна от Студентски град до Красна поляна, ама последната спирка на трамвай 22. Ок – слизам на Плиска, ям баничка с праз и отивам на трамвайната спирка. Тама заварвам един колега, дето не съм му много любима, а той дори си говори с мен! Нещата вече почват да изглеждат подозрителни…

Изпращам го на неговия трамвай и поглеждам какво пише за моя – само некви си 99 минути!!! Ок – стават и такива неща – може да е развалена джаджата, а и аз си имам вестник „Трета възраст“ и пече слънчице и кееееееф. Минават няколко 20ки и апаратът все верно им показва, мойто 22 все е след 99 минути. По някое време става 78 минути – напредък – радвам се. Откачам и решавам да се повозя нелегално до спирка с работеща джаджа. Да, ама не – на другата спирка надписът е 57 минути. Чакам си аз: 45, 38, трийсет и нещо, 34, следващ поглед 22, и последен поглед 35!!! Е, не! Писва ми вече! В обратната посока поне 5-6 22ки минаха, ама за мене няма… И след като вече последният 22 прелетя през спирката без да спре и празен ми стана ясно, че има перкалено голяма авария, дори и за моя късмет и се качих на 20. Една камара телефонни разговори с Яна и Антон и най-накрая се добирам до където трябва. Малко по-малко от 3 часа, малко повече от 3 лв (щото ме заболя глава и зъб и направих оборот на 1 такси) и готово – ето ти Яна…

Тук нищо странно – аварии постоянно. Ама що на мен се случват, бееееееее???

Преди няма месец си вися на Орлов мост и чакам 280, койта се предполага, че минава през 20 минути най-много. Да ве – само с Дамян по телефона си говорих над 40 такива! За 30 минути мина 11 пъти автобус 204, който е през поне 25 минути!!! Някаква линейка се залетя нагоре по Цариградско, после още две… ясна работата. Аз си мръзна тука, а на някого по-нагоре му изтича топлата кръв. После един шофьор ми каза, че движението извън Ст. град направо било спряно за над час.

Преди 5 месеца пък (или 6?!!) решавам, че ми е крайно верме да опитам паркчето на бул. България и като никога слизам на тая спирка. Лягам си на една пейка и чета книжка. Хоп – пристига следващият трамвай, не успява да спре, обръща се върху оградката, изкъртва я, а аз си зяпам…

Юни. Аз трябва да пътувам всеки ден с 22, но той не върви. Юли ли, август ли – мен ми трябват 604 и 204 – те не вървят. По някое време ми трябваха 1 и 7 – не вървяха. Аз пък вървях – пеша и по много и всеки ден!

Да не споменавам, че шофьорите имат специално отношение към мен! Имам си чичо Сашко, а днес в тролея некъв Райчо ме вози… За тях отделен пост, като се посъвзема, че множко ми дойдоха…

Advertisements

4 Коментари on “Страшилище на всички павета!”

  1. Радо каза:

    Милата. Ми 72 е минал 10 пъти покрай теб и щеше да ти свърши почти същата работа :)

  2. Svetlina каза:

    надали… :(

  3. Мицева каза:

    Каръкът не свършва в шест и няма почивен ден… Добре че си имаме клуб на каръците! :)

  4. Svetlina каза:

    Ххххххххааааааааахахахха – добре, че е клубът…


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s