Извинявай, но мечка страх, тебе що също???

Виж сега, мойто момче, аз знам, че съм перфектна, ама ти що ми разваляш имиджа? К`во те е страх? Не те познавам, а?! Ем, няма защо да ми се правиш – и двамата знаем, че това е част от играта. Характера ти вече го зная, другото е въпрос на един следобед разговор – да, прав си, ще си вържем рацете зад стола и ще кротуваме. И да, права съм, и така ще ни е хубаво.

Ако това не помогне, ще се наложи да пробвам нещо от следното:

  • бродиране;
  • готвене;
  • плетене;
  • рисуване;
  • поетстване;
  • пощене.
Може после и с лошо да опитам, но… не знам дали ще проработи…
  • свирене на пиано (горе-долу на това ниво е и пеенето, но стават за крайна мярка);
  • бой по… с дамска чанта (нищо, че вече веднъж оцеля);
  • харчене на всичките ти пари (не знам това как ще те направи от мечка – вълк, но пък е забавен начин да си отмъстя);
  • може пък да ти свия дрехите или направо да ги нарежа (а за по-сигурно и моите);
  • добра идея е и да ти оскубя веждите или да ти отвлека котарака (ефектът все ще е отрицателен, но по това време вече няма да ми пука, щото само ще искам да ти причиня лошо, а не да си те взема)…
Първи извод: с добро не става, а с лошо няма да стане. Май всъщност нищо не зависи от мен. Викаш да изчакаме, а?! Хубаво, ама да не вземем да заспим от това чакане? Сериозно, повече от 4 месеца връзка не съм имала и това сега с тебе по нищо не се различава от връзка, освен мижавия факт, че нищо не признаваме и че приятелите ми те познават само задочно.
Преди време (преди месец) мислех, че не искам повече връзки (мислех и за Смешко, но се оказа, че е много лесно да го забравя). Единственото, което не се е променило в мен, е заричането ми да не се влюбвам повече (наблягам, че има разлика между влюбване и обичане). Това не е проблем…
Ти… ти ми носиш сигурност, заразяваш ме със спокойствие, караш ме да живея за петте минутки, когато съм твоят Брайън Адамс. Ти… ти ме променяш. Правиш ме дива и несериозна, караш ме да танцувам без музика, да тичам 3 етажа, караш ме да ям къдрави макарони.
И така пропускаш някои мои страни. Вероятно никога няма да разбереш, че аз мога да плача, да спя свита като ембрион, да се гримирам с единствената цел да си повдигна духа… Няма да можеш да си представиш как две седмици поред аз единствено чета книги или решавам судоку. Имаш ли идея колко съм скучна понякога? И как ме променяш? Знаеш ли, че има дни, в които не се смея, даже не дишам – понякога се чудя защо изобщо същестувам. И въобще съществуавм ли? Свикнал си да четеш блога ми. Да се усмихваш заедно с мен. Но всички просто хвалят някакъв въображаем стил, който предполагат, че притежавам. А аз? Аз само се опитвам да записвам усмивките си. И така какво се получава? Мислите ме за винаги щастлива, винаги скачаща, винаги готова да покорява върхове, докато аз самата често си препрочитам редовете и се стремя отонво да ги постигна. Да – тея неща наистина са ми се случвали, но дали знаеш колко често губя опора? Мне, понякога си мисля за един ник, който срещнах в бглог – Слънчевка. Доста време ме беше яд, че не съм се сетила да се пиша така, но сега знам. Знам, че светлината може да бъде много видове, а Слънцето – не. То все си свети, все е жълто, все е общо… А Светлина си има много лица и цветове. Светлина е различна всеки ден. Аз съм като попивателна.
Сериозно. Лепят ми се чуждите настроения. Дете плаче на улицата… аз се прибирам и плача. Яна ми казва, че ще се жени… аз скачам от радост. Цветелина е в депресия… аз също се намусвам. **** е ленив… аз се изтягам до него и се глезя… Рядко можеш да отделиш мен от чуждите настроения. Затова и е малко трудно да се запознаеш с всичките ми лица. Когато си наблизо, ми е много трудно да съм нещастна или пък недоволна от нещо. Не мога дори да ти се сърдя, че ми отказваш офертите. Ти просто дишаш вместо мене. Мммм – Вовата или пък Тош сега ще кажат, че това мойто е любов.
Трънки! Няма такова нещо. Когато си набилзо, мен ме няма. Това, че искам да ти кажа, че те обичам, значи, че „искам да те обичам“ , значи, че заслужаваш да те обичам, значи, че ми е хубаво. Дали си струва да се плашиш? Сигурно. Но така или иначе вече ме имаш. Цялата – с всичките пера в косата, сламки в подгъвите, миришещи на пластелин пръсти и премрежени очи.
..Ти ме докосваш с очи,
твойто мълчание в мен се роди..
Хайде – аз се разказах. Надали има какво повече да опознаваш от мен. Евентуално може да подплътя твърденията с някакви исторически факти, но защо не ми позволиш да ги изживеем заедно? Изчакай малко, някой ден все ще завали дъжд и аз ще тичам през него, после може да се спра и да заплача. Лошо ли е да искам да си там и да ми изпиеш сълзите? Или да ме увиеш с кърпа, миришеща на лавандула и розмарин…
Толкова върхове покорихме заедно, толкова пропасти прескочихме вече. Не ми е за пръв път да ти изброявам в колко неща те направих пионер. Тъжно ми е, че не вярваш. Време. Време ти е нужно. Аз и се опитвам да ти го давам. Не, че успявам, но поне се опитвам. Честно. Просто не е толкова лесно да стоя далеч от скайп, когато знам, че си там и се мъчиш над скапаните лекции… И това няма как да знаеш.
Втори извод: не е възможно да научим всичко за другия. Не е възможно да разберем всичко, което все пак сме научили.
..питам има ли власт,
която да дава живот и на нас..
Трети извод: тъжно ми е. Сигурно пак се лигавя. Може утре да се смея на тоя пост и да се чудя дали да га изтрия. На теб най-вероятно в момента ти се спи. Нищо друго. Евентуално като се разсъниш и изтрезнееш (пусти вили, бе ееееей, как карат студентите да се пропиват!!!) ще се стреснеш още овече и няма да ме заведеш на театър. Или ще решиш, че се усъвършенствам в манипулирането. Ами, ок, ама аз наистина не можех да не ти го напиша. Като го казвам, не вярваш. Сега само ще избягаш. Разликата не е особена… Пак ще ми е тъжно.
За спомен от мен ще ти оставя рецептата за какаото днес:
  • 2 препълнени чаени лъжички какао на прах (от онова най-обикновеното, дето ни го даваха в детската градина (хммм… не знам дали си ходил на детска градина… тъжно)) ;
  • щипка кафе (съвсем нормално кафе – важното е да мирише и да даде дълбок вкус на нашето какао);
  • половин или четвърт ванилия на прах (не се тревожи – във всеки магазин ще те разберат, това да не са боксерки в петък???);
  • 1/3 есенция с аромат на ром (евентуално може и да пробваш с друг алкохолен аромат, но за мен този е знаков);
Видя ме как го приготвих. Някак нямам сили да обяснявам и как се вари, как и кога по колко се отлива… Предполагам, че ще си спомниш или че след десетия опит ще уцелиш. Спокойно – дозата е за 1 чаша (забравих да спомена, че се слага вода – някъде към 300 милилитра).
Хайде, спинкай сега :-*
_______________________________
Ез Брайн Адамс сез:
„Can’t stop this thing we started – no way
I’m goin’ your way!
You might stop the world spinnin’ round
Might even walk on holy ground
I ain’t Superman and I can’t fly
But if you wanna stop me baby – don’t even try
I’m goin’ one way – your way
It’s such a strong way – let’s make it our way“

7 коментара on “Извинявай, но мечка страх, тебе що също???”

  1. Мицева казва:

    хлъц… напоследък много често ме оставяш да си глътна граматиката!

    и честно, кажи му че не го мразя… поне за сега :)

  2. Svetlina казва:

    eeeeeeeeeeee, сега да не ти се допи какао? Ех тез бременни, бееееее – ужасни сте! :-Р

    Сега поне мен мразиш ли? ;)

  3. Мицева казва:

    извинявай, ама ти да знаеш да мразя някого? (иначе думата си я използвам често)

    всъщност много ми се ядат ягоди :(

  4. Svetlina казва:

    Има ягоди, бе! В Дианабад има! Към 16лв килото, ама са грамадни като круши!

  5. Мицева казва:

    а, днес видях в едно магазинче до болницата – 60 костички 100 гр., ама бях останала вече до пари… А на нашите магазини тук няма… утре ще си намеряу обаче… ако трябва до болницата ще ида пак…

  6. Svetlina казва:

    държа да преведеш горното!

  7. Мицева казва:

    кое по точно? костичките ли? костички=стотинки
    до пари = без пари… както казах днес заради теб си глътнах граматиката…

    Добре де, няма да го мразя и прочие негативни мисли…


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s