Намерих най-накрая (и снимки и философия)

Ами то ми писна вече – в петък и Жоро (Хари) ми се скара, че блогът ми е скучен без картинки, та реших да си отмъстя на всички, които не го харесват. Начинът да им/ви се отще е просто да сложа няколко свои снимки :) Обаче моите снимки всъщност са на Яна и не ми е разрешено да се занимавам с тях :( Хитростта ми е, че надали ще има някакъв правен проблем, ако сложа линкове към нейната галерия (доскоро тя не работеше, не че сега бъговете са се свършили). Милите снимчици са от нашите тийн години, но пък така хубаво ме усмихнаха :)))

Ето ме мен за начало:

 

VC 025.jpg

 

Тук намерих и една много мила снимка с Янчето :)

 

DSC00096.JPG

И естествено снимка от едно наше шоколадово парти (тоест гости с ядене на течен шоколад с цел да се омажеш целия и да убиеш всичко, което трябва да се убие ;) )

 

DSC00356.JPG

И като за финал снимка на самите трима глупаци – Яна, Дамян и аз :) Ехххх, така да ми липсват тези съ бирания…

 

DSC00107.JPG

Оф, много е неприятно да си разделен с любимите си хора. Чудя се дали пак някога ще се съберем да пием плодово мляко, да цапаме с червено покривката на мама и да лежим на единично легло, неискайки да знаем коя ръка чия е и кой (по кравите) крак ти се е забил в ребрата. И тримата сме променени, но тези моменти си остават между нас и ни липсват и ни карат да се усмихваме, а понякога и да заспиваме неспокойно. Случвало се е да се обадя на Дамян, само за да му кажа, че го обичам или че ми липсва. Писала съм хиляди идиотски смс-и на Яна…

Нееееее, не искам да си мисля такива неща. Днес Янчето пътува към София, надявам се, че скоро и ще се видим. Не искам да съм тъжна. Наистина не исакм. Може би не трябва да създавам силни приятелства. След всички адреси, които смених, всички познати, с които се разделих, всички лица, които не помня… не е ли време да се сетя вече? САмо наранявам приятелите си, а и те ме нараняват. Късмет е, че Яна сега е при мен. Ами ако я нямаше? Какво щях да правя? Да си посипвам главата с пепел? Най-вероятно да.

Но пък може това да е животът. Да създаваме неща (факти, пердпоставки, смс-и), които в даден момент да ни носят изпитания и болка и ако не успеят да ни убият, да ставаме по-силни, по-себе си, по-истински, по-живи. В такъв случай не излиза ли, че животът всъщност е самонараняване с цел самоизвисяване? През цялото време ми е било пред очите! Ами, че да – ние сме като растенията – трябва да обелиш кората, да изхвърляш ценните й витамини, да човъркаш все повече, да пускаш сокове… и накрая да стигнеш до малката семчица по средата. Но това съвсем не значи край – нееееееее! Трябва да намеря сили в изчовърканата си душа и да посея семенцето отново. Да – там в калта, там откъдето идвам, там, където трябва да ида, там, където винаги е било моето място.

Лелеееееееееей, какви работи пиша като се назакусвам в 12 часа…

Advertisements

7 Коментари on “Намерих най-накрая (и снимки и философия)”

  1. Радо каза:

    Не, едва ли това е животът. Поне не моя или на повечето ми познати. Това сигурно е животът на Светлина. Животът на Светлина през последните няколко години. Част от животът на Светлина през последните няколко години. Е, ако така и така си достигнала семенцето може да се възползваш. Но след всяко изчовъркване не само черупката става по – здрава и плода по-сладък. Човъркалото обикновено успява да нарани и семенцето, да го деформира до толкова, че не знаеш след следващото му засяване какво ще поникне.

  2. Svetlina каза:

    Ох, прекалено съм любопитна… май затова съм ровила към семенцето… затоа и ще искам да го посадя… в момента си търся къде ;)
    Е, това на бъзик, но иначе – наистина исакм да посадя себе си и да се изненадам от поникналото…

  3. Мицева каза:

    Всъщност точно това е живота, колкото и жестоко да звучи понякога… Но ако не ни оставаха спомени нямаше да сме нищо, само тлен…

  4. Svetlina каза:

    Сега като се замисля… спомените не са ли пектинът на семенцето? Това, което го държи здраво, което има свойството да сгъстява, това, което прави семенцето семе.

  5. Мицева каза:

    бе… може и така да се каже… не разбирам от биология…

  6. Svetlina каза:

    Лъжееееееееш – твойта маминка правеше най-хубавите сладка на света! (желетата от пектин се правят)

  7. Мицева каза:

    това че тя парвеше хубави сладка не значи че аз съм разбирала…


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s