Всичко започна с една катастрофа

Ех, май ще излезе, че много телевизия гледам. Та в някакъв непознат за мен сериал едно момиче се опитва да убеди майка си да си дари старите дрехи за благотворителност. Тя обаче като класен вехтошар си пази дрехи с пискюли и изкуствени перли и диаманти едновременно. И не й се дават. До тук – прост американски филм. И изведнъж дъщерята казва:

Изхвърли всичко, с което ще те е срам да си облечена при катастрофа.

Мисля, че това ще е вариант на някаква американска или английска поговорка, защото и друг път съм го чувала (май пак във филм майка казваше на дъщеря си винаги да си сменя бельото, защото нищо не се знае и може да попадне в болницата). Айде, това с болницата е прекалено… конкретно, за да ми допадне, но „ Изхвърли всичко, с което ще те е срам да си облечена при катастрофа“ не ми излиза от главата.

Навярно извиква в мен спомен от хм… 6 клас (е, добре де – там някъде – сега с числа ли ще си занимавам единствената мозъчна клетка). Помня, че много исках една раница за Нова година – жълта с черни мрежички на страничните джобчета (естествено не знаех къде се продава такава, просто си исках). И видиш ли – била съм послушна, щото мама и тати ми подариха точно каквато си я представях, бонус имах и пижамка със зайче (имаше към нея едни смешни чорапки). Като прибавя и паричките и торбичките с портокали, орехи, шоколад… тъкмо всичко ми се събираше в раницата. Толкова си харесвах нещата, че повече от седмица спях с раницата до леглото и всяка вечерлягах с мисълта за земетресение. Да! Земетресение! Мислех къде ще трябва да изляза при земетресение, как всичко ми е готово приготвено в раницата, как сестра ми си няма такава раница и е по-вероятно да остане затрупана вкъщи (очевидно и като малка съм била голям мислител). Даже си визуализирах как целият блок живеем на палатки и само аз си имам раница и резервна пижама (щото с новата не спях – стоеше в моя „имърджънси кит“). Абеееееее непременно щях да оцелея – с толкова шоколад (накрая се оказа, че всичкият се е разтопил в тая чанта, но пък пак си беше вкусен).

Та “ Изхвърли всичко, с което ще те е срам да си облечена при катастрофа“. Ами мен няма да ме е срам да ме намерят с раздърпана тениска или риза размер ХХХL, нито пък с измачкани дрехи. Обаче определено не искам да ме намерят с чорапи, коита не си подхождат с другите неща по мен. Общо взето с това се изчерпат огромните ми пертенции. Може да съм без бельо или сама да съм си ушила потника, може да съм си боядисала жълтата блузка на червени петна, може да съм излязла рошава… Но нямам нищо против да ме намерят така. Изглежда напоследък съм щастлива, доволна от себе си, чувствам се ужасно добре, дори да не съм си обръснала краката. Вчера примерно получих мейл от онова човече, в който ми казва горе-долу „не съм мечка, но и аз спя зимен сън – дай ми време“, аз някаква такава си скачах и се зарадвах и се усмихвах… Май истерична почвам да ставам – прекалено съм доволна от себе си. Добре е нещо да ме удари по главата. Сега! Сериозно – постоянно мисля за хиляди неща, ставам хаотична и предишната ми енергичност започва да се превръща в хиперчувствителност, хипервъзбудимост и хиперквотодругосищете.

И все пак на темата – какво ми трябва при катастрофа? Ами предполагам, че документи и това е. Все пак е добре лекарите да знаят на кого да се обадят или примерно, че не съм раждала, че не съм алергична или пък кръвната ми група (тея неща естествено в сините книжки ги няма, но се надявам някой ден да се изимсли някаква национална база данни, до която да има достъп примерно чрез ЕГН и номер на ЛК). Тази база естествено ще е мчного тредно да се направи – нали в България лесни неща няма – та поне се моля здравните картони да ни се пренесат в електронен вариант, достъпен за всички лекари. Абе, мечтая си май да оцелея при някоя евентуална катастрофа. Мечтиииии…

Advertisements

11 Коментари on “Всичко започна с една катастрофа”

  1. Мицева каза:

    Аз пък съм си представяла какво първо ще си взема, ако трябва да се евакурима бързо… Обикновено времето ми стигаше само за папагалите! [дебилен смях]

    Все ми е тая с какво ще съм облечена, важното е да ми е топло…

  2. Мицева каза:

    А сега се сетих… как аз мога да си разчистя гардероба…
    Като изхвърля всичко, което не би ми било от полза при катастрофа! хахахахахахахахахахахаха

    Май почти всичко ще замине, като се почне с бельото…

  3. Svetlina каза:

    Ами давай бе, но си остави бельото – от него ще стане идеален парашут, че нещо трудно се евакуира човек от твоя осми етаж…

  4. Shaft of Light каза:

    И аз като теб като бях малка си представях, че ще стане земетресение и ще трябва да се евакуирам бързо. Хаха, притеснявах се ужасно, че едни сувенири (които очевидно бяха много важни за мен тогава) най-вероятно ще се счупят, ако не ги опаковам внимателно заради бързането. Сега като се сетя дори имах един сън, в който живях по време на турското робство и започнаха турците да блъскат по вратата. Защо било? За да ми отнемат албумите с картички и календарчета! Такъв рев съм ревала да не ми взимат картинките… Детска му работа :)

    Колкото до това с какво облекло би ме било срам да катастрофирам – тогава бих се притеснявала за по-важни неща. Може би с тениска на Уинкс? Шегата настрана, не дай си Боже да се случва.

  5. Svetlina каза:

    Аааааааааа, не, не е истина просто – ти събираш календарчета!!! Ффллууббееннаа съм фф теб! Честно!

  6. razmisli каза:

    Ама това изключва повечето дрехи!
    И най-интересното е, с какви дрехи е подходящо да бъде погребан някой?
    Да спи зло под камък.

  7. Svetlina каза:

    Ааааааа аз и да това си имам предишно мислене. Бях чела една книга, където една от вторичните героини беше на 15 и беше дебела и искаше да се самоубива и си беше откраднала шише сини хапчета (впечатли ме това, че ги беше крала едно по едно). Та момичето (Бони май) си беше планирало всичко – къде ще ги изпие, как ще легне и най-важното – любимата й бяла рокля. Даже имаше идея как да се ггримира, как да си подреди косата и да легне да зачака да подействат хапчетата. Всички други смърти й изглеждали грозни.
    Та и аз после доста време си мислех колко красиво би било да ме погребат в бялата ми дантелено-прозрачна пижама. След това я скъсах и спрях да си го мисля. Сега като ме питаш, ами нямам претенции, но ме устройва черен чарлстон панталон с тиранти и жълта риза с остра якичка.
    Общо взето май за подходящо аз считам облекло, което и приживе бих си облякла (или пък който там е умрял) и не мисля, че една жена, която е облякла рокля на бала си, на сватбата си и на новобранската на първородното си чедо, трябва да се погребе с рокля в тъмен цвят и неголямо деколте.

  8. Радо каза:

    Аз пък си имам няколко дрешки, които са ми от осми клас някъде и с тях няма да искам да ме видят и на прозореца, камо ли да ме разпознават в моргата. Но ми е толкова уютно и удобно да се мотая с тях вкъщи, че не мисля да ги изхвърлям, докато евентуалната ми бъдеща зла, властна, досадна и мърмореща съпруга не ги запали :)

  9. Svetlina каза:

    Хахахахаххаха – аз днес бях цял ден с патето си от седми клас (пате=жълта пухкава дрешка с цип)

  10. mbb каза:

    Мислиш ли че ще ти пука за модата или благоприличието, ако в катастрофата имаш разкъсана аорта и детинското ти комбенизонче или гащички се оцветяват в наситено кръвно червено?
    Последното което гледат докторите са дрехите и също дали са подходящи за обстановката- повярвай те са свикнали на доста по-неблагоприлични неща и облекло. А и на теб няма да ти е до дрехите когато здравето или живота са ти на косъм.

  11. Svetlina каза:

    Ми то май си зависи от сериозността на катастрофата. Примерно като ми вадиха кърлеж от крака, много ме беше яд, че не съм се обръснала. Успокоявах се, че докторът е дърт и с дебели очила и евентуално или няма да забележи или няма да му пука – то на неговата възраст…


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s