Мишмаш от приказки

/* имам някакво странно желание да разказвам приказки и реших да сложа само фрагменти от любимите си, пък който иска, да ме разбира*/

Имало едно време една принцеса. Тя била много щурава и целият двор се чудел какво да я прави. Постоянно се спускала по парапета на стълбището, тичла, викала и въобще, ама въобще не се държала като принцеса. Един ден пред двореца срещнала една баба, която й казала гатанка: кое има ножове, но си ги прибира в джобчета, черно и лъскаво е като нощта, но на тъмно свети. Царят чул гатанката и накарал съветниците си да му отговорят, но те не знаели и извикали бабата..

[тука има как тя ги измамва да й платят много пари за отговора]

..накрая бабата донесла на принцесата своята котка Юра – черна, с остри нокти и наелектризирана и с лъскав поглед..

[който иска повече – да пита Карел Чапек]

..та кучето пренесло мишката на гърба си, а котката плувала до тях. Когато стигнали на края на морето, видели прекрасен замък – хитрият измамник си бил пожелал от пръстена наааааай-красивия палат. Котката се покатерила на стената и пуснала въже за мишката. Вечерта хитрецът заспал с пръстена под езика си, но мишлето си потопило опашката в червен пипер, бръкнало в носа му, той кихнал и изплюл пръстена..

[ясно е, че после бедният момък пак си построил палат, но вече не оставял тайни между себе си, жена си и майка си]

..дъщеря му му донесла на нивата гърненце с манджичка. Починал си, хапнал си и тя си тръгнала. По пътя обаче тя била изцапала бялата кърпа и се спряла да напълни гърнето със сълзи, за да я изпере. Докато плачела, срещнала една змия, която я помолила да й направи венче от цветя, щото била канена на сватбата на сестра си. Момичето веднага скочило да бере цветя и направило чудесен венец. От благодарност змията направила така, че вески път, когато момичето се засмее от устата й да падат рубини, а когато плаче – от очите й да валят бисери. Освен това кърпата отново станала бяла и мащехата й нямало да й се кара. На другия ден доведената й сестра тръгнала по същия път, но не внимавала и изцапала цялата кърпа. Навръщане срещнала същата змия, но не само че не й направила венче, но и я замервала с камъни. Когато се прибрала..

[да не ви пука – хепи енд не ми се пише]

..погледнала през прозореца и видяла как един човек стои на купчина отсечени дървета и яде нещо бяло и нещо черничко. Попитала го какво е това и той й отговорил, че е домашно сирене и черен хляб. Тя поискала да си веме и той я поканил да слезе. Скоро докладвали на царя, че неговата дъщеря е оздравяла и седи навън с онзи странен лекар д-р Вар, д-р Восекач и д-р Воделец и яде..

[така де – болна била, бледа била, не ядяла, а баща й си имал огромна екзотична градина]

..той нямало какво да прави и пратил майка си за ягоди. Бабата вървяла дълги дни през снега, вървяла, вървяла и стигнала до една огромна палатка.Вътре имало 12 човека – първият бил стар и намусен, вторият – млад, но пак му бил студен погледът, трета била една едра жена, след това момък бил прегърнал агънце… Старецът веднага я покнил да си почине при тях и й издал, че те са месеците. Тя пък казала, че снаха й я е пратила за ягоди и е казала да не се прибира без тях. Месеците я попитали за живота, за хората, за нравите и тя заразказвала. Дълго време говорила за това как мекият сняг завива семената и хората си стоят вкъщи на топло и пеят песни, как после заедно с първите птици излизали отново да се трудят, как… Скочили месеците, напълнили й кошницата, а Голям Сечко направил така, че когато бабата се усмихва, от устата й да падат жълтици. Прибрала се тя, но снаха й веднага пратила собствената си майка за още жълтици. Тя също стигнала до палатката с месеците, но започнала да се оплаква, да хули хората, времето, съдбата… Месеците я изгонили без плодове. Когато се прибрала, се зарадвала, че вижда дъщеря си, усмихнала се и от устата й започнали да падат змии и гущери, които ухапали и двете.

/*стига толкова за тая вечер. Наприказвах се май и сега ще заспивам – методът с кравата помогна, така че съвсем скоро ще съм доволно тичаща по есенна полянка в Страната на сънищата :) */

Advertisements

9 коментара on “Мишмаш от приказки”

  1. Асен каза:

    Ахахаххахахахха. Добреееее… беше истинско предизвикателство да се опитам да навържа откъсите, но когато стигнах до докторите вече едва дишах от смях.

  2. Радо каза:

    Един по-специален откъс от по-специална книжка… мила програмистке :):

  3. Радо каза:

    уф…
    img alt=’shtarkel v kletka’ src=’http://glavatanasvetlina.com/stariknijkiskartinki/CaliphStork/poslednastranica/storkincage.jpg’ /

    (заградено в „по-голямо“ и „по-малко“)

  4. Svetlina каза:

    Абракадабра – симсалабим!
    :D
    Мерсим, много мерсим!

  5. Графът каза:

    Такова нещо коментира ли се, само се консумира с наслада! :))

  6. Мицева каза:

    това не го прочетох защото ми се спи вече, а е дългичко за моя нискокапацитетен акъл… може би утре… ще видим…

  7. Svetlina каза:

    хахахахахахахахахахах- някой ден ще умра. То ще е от задавяне. то ще е от смях. той ще е от тебе. Абе, мацко, я поспи ден-два-три и после ела пак да си говорим :)

  8. Мицева каза:

    Хахаха! Че аз всеки ден спя… по много… и за това бързо ми седоспива…

  9. Мицева каза:

    добре де… сладко е…


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s