Хаос

В главата ми е хаос. Ама абсолютен. Отплеснала съм се в мисли за какао и хоп-стоп (микадо). Така съм се занемарилаааа, но понеже утре ще ходя да ми правят козметични тестове, държа да драсна две три-неща “ джъст ин кейз“ (=за всеки случай). Не се знае дали ще оцелея – дали от тестовете, дали от налудничавия си начин на живот=препускане от връх на връх, редувано с гмуркане в течности с неопределен цвят (спокойно – винаги си ползвам синия пояс на рибки). ТА ТРИТЕ НАЙ-ХУБАВИ НЕЩА НА СВЕТА СА:

  1. Бебе да заспи в ръцете ти (сърцето ти толкова силно бие, че те е страх, че ще събуди бебока) (само едно ми звучи по-хубаво от това – в ръцете ти да заспи собственото ти бебе);
  2. Да се събудиш след няколко дни преработване и недоспиване и да откриеш, че а) слънчице пече краката ти или б) навън е натрупал първият сняг;
  3. Дрехите ти да миришат на прах за пране (в оптималния случай са прани в пералня и с омекотител) (особено важно е пижамата ти да мирише на прах за пране)
Който не е бил студент, не знае за какво говоря – той просто не е живял!!!
ДРУГОТО, КОЕТО ИМАХ ЗА КАЗВАНЕ, Е, ЧЕ МИ СЕ ВЪРТИ ЕДИН ВЪПРОС ИЗ ЧУТУРАТА:
Гледах филма „Тигър и Дракон“ и там един човек умря и каза, че винаги е обичал една жена и не иска да иде в Рая без нея. Естествено аз се питам: ДАЛИ ОТИАВШ В РАЯ, АКО НЕ СИ (ПО)КАЗАЛ НА ОБИЧАНИЯ ЧОВЕК, ЧЕ ГО ОБИЧАШ? Е, ако обичам краля на Йордания и съм застаряващ плешив гей от англо-саксонски произход, надали е уместно, но говоря за общия случай. Нали трябваше да се раздаваме, да сме открити, да споделяме щастието си… Тук въпросът вече е дали да обичаш е щастие. Ами аз не знам. Красиво е да обичаш, приятно е, истинско е, човешко е, завладяващо е. Ако се придържам към дълбоката си вяра в теорията на Катеринка (уотърфеъри.уърдпрес.ком), че ние сме щастливи по дифолт и че истинското щастие е това, което не осъзнаваш, то да обичаш значи да си щастлив в началото и след това да се загубиш. Да, да се загубиш – ти вече не принадлежиш само на себе си, зависиш емоционално и донякъде и физически от някого… Навремето бях писала в едно писмо, че може би любовта е да загубиш себе си, намирайки някого. Излиза, че колкото и да ни изглежда така, несподелянето на тези чувства не е престъпление или грях. Можеш да раздаваш на околните своето щастие, можеш да ги заразяваш с ентусиазъм, но не винаги можеш да направиш добро с признаването на една обич.
Умишлено не говоря за любов, щото за мен тя е утопия (пфу, за утопиите Размисли вече е писала, но нищо – не й се сърдя и без това аз нямаше да го напиша така интересно). Дълги спорове съм водила за това, но засега нямам последователи. Защо по дяволите всички вярвате в тая любов??? Аз се ограничавам само с обичта. Толкова ли съм глупава?
Отделно ме тормози и мисълта, че **** е с мен, само щото му готвя (особено зелева салата с ала-бала и копър). На моменти пък ми хрумва, че той даже не е с мен, ами само аз така си мисля. Друг път ме терзае идеята, че не може да ми е чааааааааааак толкова хубаво и че сигурно съм се объркала нещо и пропускам някоя гадна подробност.
Нещото, което днес ме развълнува най много (изключвам новата жълта дунапренена топка и червеният будилник-усмивка), е, че Галето се е омъжила! Не мога да повярвам още! Първо се зарадвах, после се сетих кой е щастливецът и ми стана гадно и накрая чух и някои подробности за новия й живот и я съжалих. За справка – Галя е момичето, в чието кошче съм спала и освен това само и единствено заради нея харесвам руси, къдрави, ниски, бели момичета с трапчинки и сини очи!!! Веднага се обдих на Дамян да му докладвам, пък и да изклюкаря, че Янето (.уърдпрес.ком) ще има момче и той 35 минути ме бъзика, че е време и аз да се женя или да забременея или и двете. То не че не искам…
Това ме върща към началото на поста и утрешното ми ходене на тестовете. В гражданския договор за тях пише, че съм задължена да не забременявам по време на изследванията. Давай вече да приключвам с глупостите и да минавам на същината:
  1. завещавам жълтото меко топче на бебето на Яна (ако то се казва Георги, завещавам го на племенника на Антон) ;
  2. завещавам на **** задължението дори и без мен в четвъртък да отиде на реката и да си пусне фенера (нали е Празникът на фенерите). Добра идея е и да си пожелае да го обичам и в следващия си живот;) ;
  3. заклевам феновете си да не ми слагат в ковчега звукова карта, ряпа, репички, розови неща, както и части от животни;
  4. завещавам на Радо (сещате се – оня синия с многото коментари) книжката си с приказки от Карел Чапек;
  5. Янче, първата завършена дрешка от мен за твойто бебче е прибрана под бюрото ми в дясното кашонче (лесно ще я познаеш – жълта, плетена, шантава);
  6. бебе Теди наследява всичките ми ластички, фиби и шноли, както и оцелялата част от картонените ми кукли+техните дрехи, аксесоари и къщи;
  7. предсмъртното ми желание: Яна да намери време и да публикува снимки на моите купчинки от жълти монети, закачалките ми в нейния нов гардероб и посещението ми в зоопарка.
Те това беше, мили приятели, стискайте палци ракът на кожата, трамваите и случайните куршуми да ме подминат тая седмица!

4 коментара on “Хаос”

  1. Радо казва:

    Добре де – не можеш да имаш цялото щастие на света – избери едното в крайна сметка – бебе или прана пижама ;)
    Аз пък мисля, че най-хубавото нещо на света е сутрешна освежаваща бира на терасата след купон на вила през май, когато слънцето изгрява, разни пилета пеят, музиката е спряна и всички спят, освен теб и най-добрия ти приятел, с когото си приказваш тихичко.

    Иначе забележи – написала си, че който не е бил студент не е живял. Сигурно всеки от тия, които вярват в Любовта би ти казал същото за тези, които не са я изпитвали. Не че взимам страна, просто мисля, че любовта е като извънземните – уж не вярваш в нея, уж я няма, ама в един момент идва, завлича те в някоя си галактика и си прави експерименти с половата ти система. После ходи обяснявай на някой, който не е бил там…
    Пък съмненията ти за **** са сладки. Ееех младини :)
    На госпожа .уърдпрес.ком да поздравления за юнака! Щях да пиша пожелания ама то май не можеше още сега. Пък за твоя проектоюнак е, ще го отложиш с едни тестове. Между другото разбирам, че сигурно е ужасно скучно да ги правиш и се чудиш с какво да се разсейваш, ама чак пък да забременееш… :)
    Бих ти пожелал да ги преживееш ако не ми беше написала такова тлъсто завещание. В тоя смисъл, пази си гърба… :)
    Пък ако някой се сети да снима как **** пуска сам два фенера в перловеца, на фона на облачно небе и сълзлива музика оскара му е вързан в кърпа :)

  2. Svetlina казва:

    Пазя си гърба, идея си нямаш как го пазя – само кръстът не влиза в защитената територия, та тия дни все плаче за масаж :(

  3. Мицева казва:

    Добре де, че оцеля, оцеля…

    Амо коя купчинка искаш да публикувам? Оная от свърталището ни в Шумен или оная от хола в София докато двамата с Антон правехме секс в другата стая?

    По останалите теми – тет-а-тет (не помня как се пишеш на френски, ама беше нещо подобно май)…

  4. Svetlina казва:

    ми пише се с повече т-та, това знам аз. Иначе – ами всичките купчинки – шуменските ги обичам повече, но пък софийските снимки са по-хубави, щото не ги правих аз :)