Обещанията на едно рошаво момиче

Много съм изморена. Толкова съм изморена, че не мога да стана от леглото и да пусна пералнята или котлона. Та затова пускам пръстите да правят каквото си искат и ще си почина. Имам да си изпълянвам обещания, така че подред (един разбъркан ред):

  • Сукцесията – обещах на господин Графа (vascont.wordpress.com) да разкажа малко за един мой макет по биология. Ами ще да е било в 11 клас, когато ни се даде щедър шанс да се разделим на отбори от по 2-3ма и да си изберем по един урок за преподаване. Имахме всякакви права. В резултат се появиха уроци-приказки, уроци-комикси, уроци-кръстословици, уроци-уроци, уроци-неуроци и така нататък. Аз веднага си грабнах Анито (е, баща й е микробиолог, за какво си говорим?!) и уговорката беше тя да подготви теорията, а пък аз да построя макет. Темата – сукцесия. Накратко това е процесът на преминаване перз различни стадии, докато се постигне равновесие на дадено място. Понеже така и аз не си го разбирам, ето какво представляваше макетът. Отпред виждаш голи скали, през които тече река с ве-образно корито, после по тях се събира малко пясък, постепенно се появява трева, храсти и накрая стигаме до смесена гора (тук е краят за моята патриотично настроена-умереноконтинентална душа). Из цялата тая работа се шматкат какви ли не животни – гризачи, бозайници, хищници, земноводни, влечуги, насекоми и не на последон място птици.
Евентуално някой ще попита как съм постигнала това чудо. Отговорът е по-прост от очакваното. Винаги е така с отговорите. Макетът е от кутии прах за пране, скалите са от намачкани вестници, покрити със слоеве тоалетна хартия, напоена с брашно. Пясъкът е залепен, но останалото е нарисувано с темпер и акварел (щото запасите все някога се изчерпват). Дърветата са много забавни, щото дълго време майка ми обикаляше да ми събира клонки по улиците, после с Дамян ги оцветявахме и забучвахме на тел, а нея – в макета. Лелеееее – много е трудно да накараш едно иглолистно да стои изправено (за целта винаги имаше широколистни в кръг около него). Да не забравя и великите премеждия да забождам папур покрай реката – беше от един вид трева с много мека държка, та първо я заздравявах с безцветен лак за нокти. Гадинките са от пластелин, но понеже съм спъната в ръцете, направи ми ги пак Дамян. Имах заек, лисица, две змии, буболечета от стари мартенички, жаба. Естествено, че пропорциите не бяха спазени, но аз много талантливо ги разположих из макета в по-близък и не чак толкова близък план. Имах си и една черна ръкавица, от която провесих на конци различни хартиени птички (ей, тва оригамите са голяма работа).
Класът много ми се радваше как докато Анито говореше сложни неща, аз си бях подпряла брадата с едната ръка, а с другата размахвах птичките над макета. Цитирам и една изцепка: „Ето това е представител на влечугите, защото гризачите са тяхната естествена храна и те винаги се появяват, за да балансират хранителната верига“ – вадя змията и я слагам в храстите зад зайчето – „Опааааааааа, ъъъъъъм, това е майката на змията“ – и вадя по-голямата змия, която няма как да бутна по-назад по макета.
Накрая госпожата писа ше стици на всички отбори и по две шестици на трите най-добре справили се отбора. Имаше и по една бонус шестица, която се гласуваше анонимно от класа. Ами… аз и Анито имахме по 3 шестички =) Е, Анито имаше и синини, щото по едно време си забрави реда и така я сритах под катедрата, че г-жата на последния чин ни е чула ;)
  • Мими – това пък съм го обещала на Яна (yaneto.wordpress.com). Мими е моята братовчедка, която израсна в Лондон и съответно почна да учи българския на 11-12 годинки. Ем, Яна искаше да й разкажа за лапсусите на малката. Примерно един пролетен ден (убедена съм, че се случи под цъфнал кестен) Мимата ми изтърсва, че си има любима дума на български – „църпал“. Доста време и нерви употребих да се чудя що е то и накрая ми просветна – ПАРЦАЛ!!! В общия слечай братовчедките ми говорят мешано на англо-български, едно за по-добра скорост и друго, че така могат да си споделят разни тайни. Та. Вечер. Легло. Мария в пижама. Пижамата в леглото. И малката изтърсва, че би било хубаво хората да си слагат „гам на дупето“. Аз естествено чувам „гън“ и се чуя как така ще си слагат оръжия на дупето. Добре, че беше сестра й да ми обясни, че всъщност идеята била да си слагаш дъвка (gum & gun ) на задника и да правиш балончета при пърдене :) Друг любим момент е как казва на мама „Лело, не яж лутеница, че ме правиш гладна за лутеница“. Мама мнооооого се смя. А то е супер разбираемо, защото на английски „да правиш някого гладен за нещо“ значи „да му се дояжда нещо заради теб“. Да не мислите, че кака й е останала по-назад??? Водих ги на екскурзия в Рила с мои съученици и наш`та се връща с победоносна усмивка – Мамо, научих две нови думи – много ми харесват. Тук вече леля ми е изтръпнала, защото малко ли думи има в главата на тийнейджърите. А Иси се изтъпанчва напред и гордо изръсва на срички „фин-ти-флю-шка“ и „джун-джу-рий-ка“ :)
Със сигурност има и други „лапсуси лингва“, но в момента се сещам само за тея. При всички положения не смея да твърдя, че е скучно покрай брат`чедките ;)
  • табелите в близкото минало – ето сега и обещаното на Размисли (razmisli.wordpress.com), която всъщност се казва Елена :)
Става въпрос за една галерия със снимки на табели от годините преди да се родя. Мислителката реши, че е хубаво аз да разкажа „археологическите“ си впечатления от тях.
Та дай сега да поразгледаме тук. Доказателството, че не са от моето време е, че в стаята ми може да се изгуби и слон, а пък . Смятам се за културна и донякъде възпитана, но явно някои не смятат така, защото . Дори си мислят, че трябва да събирам сметта в подходящи съдове ( ). Айде, то е ясно, че в Студентски град тея неща се събират по дърветата и върху главите на минувачите. Под моя прозорец е по-спокойно, но така и не отговарям на тея изисквания за гражданин. Събирам си хартиите на голяма топка на земята, изрезките от кофички кисело мляко в хмммм ковьорчето на леглото (брей каква дума измислих) и от време на време, когато вече не ми стига шпагатът на дължина и няма къде да си разперя крилете, за да прелетя на височина, се прежалвам да сваля хилядите торбички до контейнера. Съвсем културно си ги хвърлям там и още по-културно се моля някой ден да се появи разделното събиране и при нас. Не знам как е било преди да се родя, но след това (демек сега) чистота НЕ носи здраве на трудещите се (). Дори е опасно да приближаваш до , защото там виреят най-различни биологични видове – от котки и скитници, през гъби и зарази, та чак до тайландски масажистки и аптекари-дилетанти.
От онова време има още цял куп интересни табелки, които дават добри идеи, но надали някой сега би ги спазвал, ако все пак ги изровя от някой склад за скрап. Не вярвам просто. На нашата къща още стои приветливото „Образцов дам“ и отдолу на бял фон „Домоуправител“. То е ясно, че домоуправителите определят кои домове са „образцови“, но пак си обичам табелката. Малко ми липсва тоя пост доомуправител, щото имаше кой да те изслуша като ти разбият мазето и ти източат виното или когато комшийката от горния етаж щрака със сабо в 3 през нощта. Сериозно – в момента из блоковете е пълна анархия и не говоря за липсата на контрол над живущите, а за това как хората почти си издират очите за 50те стотинки за асансьор, стълбищно осветление, счупен прозорец и други такива ключови неща.
От друга страна пък табелите с имена на растителни жилищни блокове не ме разсмяха, а направо си ме размекнаха. Винаги съм искала да живея на улица Незабравка – чувам има във Варна и Шумен, че и в гадната София. Обаче е вярно, че сега ЖК-тата си нямат имена или поне си нямат табелки с имена. Лошо ли е да свързваш дома си с някакво име? Лошо ли е да слагаш красиви думи по улиците? Хубаво ли е, че са ги махнали? И защо? Хората ли сме станали по-лоши, вече не ни ли интересува поезията на това да живеем в жк Надежда, Любов, Полски мак? Трябва ли да разрушаваме старите неща и на тяяхно място да не поставяме нищо ново? Добре ли е да се отричат предишните порядки без те да се обясняват на следващите поколения (визирам това, че половината ми набори сигулно и не знаят що е то РПК, АПК, Кореком, ГУМ, ЦУМ…)?
Уф, не аз съм геният, който хем може да отговори на тея въпроси, хем може да промени нещата. Тук трябват здрава ръка, ред, чук, пирони…
И все пак защо да не припомня един девиз от „онова време“:
Да превърнем живота в мечти, а мечтите – в реалност!
  • защо мъжете харесват тъжно/изморено момиче? – това съм си обещала да напиша сама за себе си. Та винаги съм се чудела защо мъжете и някои момчета ме гледат мило в моментите, когато съм най-изморена. Не говоря за хора, които ме познават, а за редовите минувачи, които имат “ щастието“ да ме видят размазана от умора, рошава, недоспала, със зареян поглед между свитите очета и черните кръгове, влачеща се и дори намусена. Защо ме поглеждат така? Не, не е съжалително. Има разлика от поглед до поглед. Хич не се и изненадах, че любимият комплимент на една приятелка е „днес си хубава“. Била болна и вървяла по улицата след училище. Вървяла – не, влачела се и съвсем не се чувствала добре. И срещнала някакъв далечен познат, който й казал тея простички думи и я излекувал. Аз си вярвам в силата на думите и на добрите намерения, но едновременон с това продължавам да се питам какво толкова виждате в изтощено, безсилно, беззащитно момиче…
  • картофено руло – това пък го дължа на картофеното руло. Сериозно. Според ООН 2008ма е годината на картофа и по този поовд във вестник „Трета възраст“ бяха поместени две великолепни рецепти с картофи. Веднага хванах едната, поизмених я и я приготвих на шефа. В момента чакам отзиви, но само като си спомня вида на рулото и ми потичат лигите. Буквално.
Манджата представлява руло на фурна, приготвено от картофено пюре с пълнеж от задушени в масло лук и гъбки. Отгоре има и настърган кашкавал. По принцип и аз бих сложила вътре и наситнени кисели краставички, но шефъ т си е шеф. Иначе това, което махнах от рецептата, е магданозът, естрагонът и останалите подправки. Стига ми само черното пиперче. А, да – добавих кашкавал и в пюрето, за да не се разпадне и за да е перфектно, го направих с прясно мляко :) Оххх, това руло има просто идеалния цвят – жълтичко със запечено оранжево отгоре. Разказах на сестра ми, та в неделя и тя ще го готви. Мама май също (тя обаче настояваше, че без яйце в пюрето рулото няма да се стегне, е – стегна се). Още една скоба: аз, майка ми и сестра ми живеем в различни градове.
Айдееее, стига толкова съм позволявала на пръстите си да тичат по клавиатурата! Отивам да си изям супичката (мдам, нямах парички за картофено руло, но определно събрах за зеленчукова супичка със застройка :) )

 

 

 

МНОГО СЕ ИЗВИНЯВАМ, АКО СЪМ ПРОПУСНАЛА ДА СИ ИЗПЪЛНЯ НЯКОЕ ОБЕЩАНИЕ – ПРЕЗ СЕДМИЦАТА МНОГО СТАРАТЕЛНО СИ ЗАПИСВАХ ТУ-ДУ-ТАТА И СЕ НАДЯВАМ ДА НЯМА ЗАСЕГНАТИ ИЛИ ИНФАРКТИ СЛЕД ТАЯ ПУБЛИКАЦИЯ :) АЙДЕ, БОН АПЕТИ!

 


10 коментара on “Обещанията на едно рошаво момиче”

  1. Радо казва:

    Е това е – инженера си е инженер. Дали ще ходи с омазани с лак пръсти, дали ще шашка хората, като използва думи, като „реле“ въпреки пола си, дали ще прави проверка на променливата още при декларирането или змии от пластелин… То е като да си поп – работно време – 24/7.
    Това с твоята братовчедка ми напомня как ситуация с бърборещо на италиански хлапе и авторитетното „си дедо, си“ на дядо му могат да завършат с голяма кутия швейцарски бонбони в шкембето на кучето. Сещам се и за една табела, 90’s revision на „високо напрежение“ – „Маа ток, пайсе!“
    Припомни ми и шока, когато за първи път видях блок с име! Града май беше Козлодуй а блока – „Космос“. Сигурно така се чувства всеки човек от провинцията, когато за първи път чуе „Овча купел“ или „Дървеница“.

  2. Svetlina казва:

    Те това е – сега искам да живея не само на улица „Незабравка“, но и в блок „Космос“ :D
    Имаше един такъв момент във „Вилервале в Южно море“, където той премята един капитан, незнаещ френски, с простото „Нали нямате нищо против да…“, на което разумният капитан отговаря с „Найн, найн“ (става въпрос за това дали да се разходят двама тийнейджъри из остров с канибали).

  3. Лудогорският Владика казва:

    You have a peralnq?!

  4. Svetlina казва:

    Well. i do have one ;)
    Ем, какво да ти кажа, попе – имам си и в момента си готвя и мусака. Аз откога те каня, ти все ми се дърпаш :) Време ти е да вземеш бу тилка ром и да си довлечеш мързела у нас (зависи от марката ром, може и да ти дам да изпереш нещо ;) )

  5. Мицева казва:

    А, благодаря за църпал-а! Много си ми е любим на мен!

    Във Варна има улица Мечтание… От години си мечтая да открадна табелата… но и това ще стане! :P

  6. Svetlina казва:

    Ааааааааааааа не лишавай света от толкова хубава табела!
    Макар чееееее… ако е зад някой казан/контейнер/кош/кон/клозет… давай, вземи я, спаси я, нека поне твоето дете я чете! :)

  7. Лудогорският Владика казва:

    Мусака ядох днес, защото видях, че зад института по антропология на БАН продават по 1.80 :)

  8. Svetlina казва:

    Хахахаххаахахаахахахаххахахахахахаха – ама не си пил ром, нали?! айде в събота у нас на втори дубъъъъъъъъъъъл! Който не знае как, повтаря!

  9. Мицева казва:

    Да не повярваш, ама на тая улица има повече от една табела… Надявам се някой ден да са с една по-малко благодарение на мен! (скрито вандалче съм аз, знам! муахахахахаха!)

  10. Графът казва:

    Благодаря за удоволствието! (с извинение за закъснението)
    Една шестичка и от мен. :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s