Празникът на фенерите и светлинките (1, 2 и 3ти смисъл)

Еммм, четвъртък 21ви февруари 2008 година. София. Температурата през деня е около 14 градуса по Целзий, но вечерта знаменателно пада. ПАМЕТЕН ДЕН, ВЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!
България празнува Празника на фенерите в мое лице!
Лелеееееей, разтопих се от кеф. Мойто смешното веднага се нави да празнуваме и тоя празник и един ден не отиде на лекции. Няколко часа ровил из нета, търсил легенди за фенерите, сайтове за йероглифи и така нататък, дори си купил черен маркер. Чувам слухове за борба с принтера и тонера (щото може и да е умен, ма явно не знае за функцията за паус). Чувам още за мъж, нанизващ мъниста. Общо взето – ТРОГНАТА БЯХ.
После обаче се прибрах и аз (много дълга беше тая седмица, ей) и видях снимки на фенера. О! У! Оу!!! Няма друго такова чу да на света! Влюбих се в тоя фенер. А се предполагаше, че и аз трябва да си направя един, да си ги пуснем в реката и да си намислим желания. Никога, ама никога някой не беше правил нещо толкова мило за мен (За мъж говоря, де – иначе Яна и Дамян, че и Антон постоянно ме радват). Няма по-красив фенер от тоя. И **** реши да ми го подари. ПОЛАСКАНА БЯХ. Аз имах план моят да е от кофички кисело мляко, но… как можех да го сравнявам с тая прелест…
Та за фенера ми. Той представлява китайска баржа (от най-малките), плетена в кафяво и бяло, с навес за китайчето (големите не се събират), навесът с ламаринено изрисуано покривче, а на носа – тежести/баласт против преобръщане :)
Докато се бамбаня да направя моята грозотия моичкият направил още един фенер – жълт и много китайски :) Просто ни беше жал да пуснем оризовия в реката и този беше специално за това.
Най-тържествено обещавам да намеря как да сложа и снимки!!! И то скоро!!!
Иначе днес какво станаааааа? Идва **** у нас и понеже не успях да го приспя с тестове, той не успя да ме приспи с друго, излязохме :) НДК, тъмно, реката-канал, пътечка, палене на фенери, навеждане, пожелаване, пускане, снимане. Огрооооооомно удоволствие от пуснатите на воля мечти, от това, че милото същество е до теб, от това, че си се преборил със скапания град, неееее, направо, че си го победил!!!
Как да позволим на такава вечер да си отиде??? Направихме си разходка до едно павилионче, където продават СЪЛЗИНИ НА КИЛОГРАМ и си взехме половин кило – за информация на неинженерите това е около една торба :D И къде, къде, право в Южния парк – лампа, пейка, сълзини, сокче, замръзнали задници…
Накрая си се из пратихме културно и аз седях на спирката и гледах как автобусът го носи. Нееееееее, той не го отдалечаваше от мен, просто си го носеше нанякъде и аз се усмихвах и знаех, че още е мой, че ще се върне, че ми е било хубаво и пак ще ми е хубаво. Знаех, че ако иска, може да ми прочете мислите. Беше ми топло вече. А той ли? той си имаше приказка за четене. Надали е мислел за мен. Така ме устройва. Трябва ли на печката да й е топло, когато на мен ми е топло? Може някой ден пък аз да седна върху нея или да я гушна и да я стопля…
Та, да – фенер в реката определено сбъдва желанията. Жалко само, че **** забарви да си намисли нещо. Може пък да не му трябват неща. Може така да си е добре. Надявам се, де.

________________________________________

ПП: 1) светлинка – от фенерите;

2) светлинка – АЖ :D ;

3) светлинка – **** все не можеше да запомни какво сме яли и официално го прекръсти на светлинки :)

Advertisements

One Comment on “Празникът на фенерите и светлинките (1, 2 и 3ти смисъл)”

  1. Мицева каза:

    Може да си е имал до себе си, това, което е искал да си намисли…

    Толкова миличко ми стана, че неща снимки, щото ще ми развали картинката, която си представям… А кой знае… може пък да са по-хубави…


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s