петък 22ри и събота 23ти – трябва ли да ги има в календара?

И такааааааааааааа – може ли да се случи нещо такова, а?!

Петък планът ми беше да дочакам 00 часа и да честитя рождения ден на Мирелка. Да, ама не. Вечерта в кюто ми се включва една позната (тука няма как да я спомена – не е човешко просто) и ми казва как понеделник ще й махат бебето, щото имало много малформации. Ревах като прасе. Спирам да твърдя, че не съм плакала от август. Дойде **** и уж ме поуспокои, ама не съвсем, щото през цялото време си мислех как на мен сега ми е почти щастливо, а тя плаче, бъдещият тате – също. По някое време наистина звъннах на Лелка (краткото от Мирелка, което е галено на Мирела) и се подсетих, че стават 4 години от смъртта на баба ми (любимата ми баба и на тва отгоре съм кръстена на нея и във всеки свой аспект съ м се метнала на нея, като отбележим факта, че тя като набор на Лили Иванова вече се беше научила да се самоконтролира и да си насочва енергията само в една посока без да се натрапва на другите). Може ли едновременно да стават толкова хубави неща и толкова лоши неща? То е вярно, че едни умират, за дасе родят други, ама… ами много тъжно ми стана. Гузно такова.

И ето наааааа – днес съквартирантката ми казва, че на нейната бивша съквартирантка (познавам я – супер красива и мила) петък срещу събота в 24:30 й се родило синче – Васко – 52см, 3 и 700 килца. Вече не знам къде да си блъсна главата. Толкова ми беше хубаво с **** (айде, понеже си се уморил вече от комплименти, тая част се направи, че не си я прочел), толкова исках да зарадвам малката на 17ия й рожден ден, хем ми се ревеше.

Ами наистина не е честно. Нямам нищо портив да имам и черни дни, даже да са повече от белите+жълтите. Амааааа… не ме кефи да съвпадат. Тъпо е така. Ще ми побелее косата вече.

Advertisements

7 Коментари on “петък 22ри и събота 23ти – трябва ли да ги има в календара?”

  1. Mirelka каза:

    :(((( qvno vsichko losho ne moje da ne me podmine…nadqvam se za 18tiq mi Rojden Den da nqmash nepriqtni prejivqvaniq :)

  2. Svetlina каза:

    Аз пък се надявам на 18ия ти ден ден да те поканя на сватба – знаеш, жени ми се вече, пък и чувам, че имало некви франзели… и мъже нямало… май ме е яд, че пропуснах…

  3. Mirelka каза:

    oo da,beshe jensko party i mojeshe da se zoslovi sreshtu myjete.. a vinagi se namira kakvo :) posle gledahme i strashen film kym 1 prez noshta :) sledvashtiqt pyt obezatelno trqbva da prisystvash

  4. shemet_neznaen каза:

    E… аз какво мога да кажа… освен пази боже от такива годишнини и информации.. особено защото когато си виждаш детето живо и здраво и само през очите ти мине мисълта какъв ад щеше, ако не е… приятелката ти дано е силна, защото са й нужни сили… и да благодари на технологиите пак, защото ако го родеше и се изправеше пред въпроса – ами сега?! Нека рождените дни и тортите са повече..и да съвсем възможно е да има такива дни и те съвсем не са толкова малко…например аз като разбрах, че моята любима баба умира и аз няма да я видя, цяла нощ трябваше да сервирам на разни пиянки и да им слушам подхвърлянията… хубавото в тази нощ беше, че барманът ми пя в 5 сутринта „Зайченцето бяло“ и ми танцува, нещо което каза, че не е правил до сега… и сега не знае какво ми е имало, но му казах, че това няма да го забравя цял живот, макар че той вече едва ли ме помни :) а баба ми почина същия ден… живот какво да го прайваш…цветен, горчив, бодлив и многообразен…

  5. Svetlina каза:

    Лошото е, че понякога имам чувството, че и той не знае какво да ни прави. Това за баба ти е… меко казано тъжно. Аз на това „Зайченцето бяло“ направо бих се разревала… А пък и съм убедена, че съответният барман ще те помни цял живот. Май така става с любимите баби – както и да си отидат, не е по любимия ни начин…
    Приятелката ми… трябва да е силна за двама. Вече бившият бъдещ тате се нуждае от нея. Силно. Но си мисля, че окж не трябваше да се грижи за него, тя самата щеше да полудее. Вчера, като й звъннах в Майчин дом, едва я познах. Никога не съм я чувала толкоа спокойна. Опитваше се да спаси целия свят и вместо ние да сме с нея, тя беше с нас. Абеее… то и това май е вид депресия, паника, скрита болка, изгърмял бушон и най-вече метод за самозащита, но…
    Пази Боже…

  6. Мицева каза:

    Ми… Това е живота мамка му! И на мен ми беше гузно че сме добре и че съм щастлива, а на нея й се случва това… Но пък каквото почукало, такова се обадило… И за това си говорихме с теб, не ми е удобно да го коментирам тук…

    Ама това е положението, що аз да се тръшкам за тоз и оня… И без това тия дет биха се тръшкали за мен се броят на пръстите на едната ми ръка…

  7. Svetlina каза:

    да ама се събирам в много повече от шепата ти :D


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s