Защо учениците учат, а прасетата ядат

Днес за пореден път се случи нещо, което ме кара да се чувствам доволна от инатлъка си. Най-накрая си предадох курсовата по механика и асистентката се втурна да ме хвали. В стаята бяхме само ние и един колега и тя изтърси, че само аз от нейните 199 студента я разбират на момента и мислят в крак с нея. Пита ме дали съм завършила математическа гимназия, а като чу шуменското ПМГ, всичко й се изясни. Колегата също се намеси и каза, че аз съм била така добра във всичко и че съм си взела всички изпити от първия път.

По-късно на работа се размислих за това, че всъщност аз не съм някакъв луд гений, не седя по цял ден да уча, не посещавам всички лекции, даже като се замисля, посещавам половината лекции и уча по 2 часа месечно. Да ама – ама аз съм завършила с отлична диплома и имам някакви основи по всички предмети и освен това имам навици. Полезни навици – мога примерно да стоя 8 часа на едно място и да попивам нова информация, мога да разчитам математичске запис, мога да си визуализирам повечето теореми и въобще – май не ми е проблем да намирам логиката в нещата.

Ама не мисля, че янкой се е родил логик, просто в училище 12 години Светлинка сама си е писала домашните, системно си е учила уроците и ключовото е, че е задаавла въпроси в час. Оказва се, че тези години са развили в мен много качества – доста повече от знанията, които са ми останали. Имам познати, които имат също добри дипломи, но това не са техните собствени оценки, а резултат от усилено преписване, методично подсказване и голяма доза късмет. Мисля, че моят карък винаги да ми се пада единственият неподготвен въпрос и скуката от нямането на кабелна, Интернет и приятели са ми дали само хубави неща. Не говоря само за това, че така се развива самостоятелност, а предимно за това да преодолееш мързела си и нежеланието да правиш нещо, което очевадно не ти е нужно (примерно да учиш видовете червеи) и разбира се да развиеш паметта и способнтостта си да задаваш точните въпроси.

Сега много рязко се отличавам от колегите си. Когато преподавател попита дали сме учили това или онова, аз мога да кажа дори в кой клас е било и донякъде да го и възпроизведа. Имам колеги, които твърдят, че не са учили фактуриел или вълновата теория (голяма скоба: даже роптаят, че съм го казала или че питам нови неща и така материалът се увеличава – винаги гледат да се скатаят и да минат тънко, после ще станат инженери и няма да могат да кажат дименсията на ускорението). Имам колеги, които учат за изпит, само ако са чули клюка, че не може да се препише. Имам колеги, които купуват абсолютно всяка курсова. Имам колеги, които не знаят кой поток са. Имам ли колеги?

Най-страшното, което откривам у тях, е липсата на желание за развитие, на любопитство, на ентусиазъм, на уважение към академичността. Но предимно любопитството. Помня как съучиници са си тръгвали с унила физиономия, щото г-жата не била доказала еди-коя-си теорема (което би й отнело над час примерно). А моичките сега – бягат от нови знания като дявол от тамян. Сериозно – ще учим петте математики, но те преписват на първата и не желаят да я разберат. Обясних, че тя ще ни трябва после по всичко – информатика, физика, механика, дори химия. Преподавателите също се опитват, но явно няма смисъл. Тъжно е така.

Та накратко по темата – исках само да кажа, че ако като ученик си знаеш мястото и си вършиш работата, като студент ще можеш да не си сядаш на д-то и да си гледаш работата. За прасетата ако питате – просто ми красят заглавието. Нямам какво да кажаза тях – мили и к расиви, особено с ябълка в устата и картофки наоколо.

–––––––––––––––––––––

В петък се прибирам и съм си поръчала пилешка кашичка, а за събота – пържен лук с малко свинско. В неделя рано рано ще стана и ще изненадам мама с вита баница, щото имам да наваксвам от осми март :)

Advertisements

11 Коментари on “Защо учениците учат, а прасетата ядат”

  1. Мицева каза:

    „Въпрос на вкус!“ – казало кучето и си облизало задника.

    С техните камъни по техните глави после. Щото природата си знае работата (и не ми излизай тука сега, че природата нямала мялсо вцялата работа).

  2. mbb каза:

    да не си във ВИАС>

  3. mbb каза:

    …тъй де упражнявам се да задавам точните въпроси, а дали са коректни е друг въпрос …;-)

  4. razmisli каза:

    Въпросите са най-важното нещо. Можеш ли да ги задаваш половината работа ти е свършена. Но ме тормози факта, че нямаш колеги. Да, нямаш. (Тук си спомням една наша дискусия за образованието и си се подхилвам ;)

    Момиченце, защо не вземеш ти да кандидатстваш в един американски университет? Да, като ученик трябва да си вършиш работата, но това не следва, че като студент да не си я гледаш. Просто в университета тези хора преповтарят наученото в училище (а ти вече си го знаеш) с много малко нови елементи. Кандидатствай сега, защото докато се огледаш и четирите години се изтърколили и ти съжаляваш.

  5. Svetlina каза:

    Ами от липса на финанси, но и от голяма доза мързел – мен ме устройва да уча само от време на време и да си отговарям само на собствените въпроси – те са достатъчно много ;)
    Колкото до старата ни дискусия, ами аз още тогава бях впечатлена от това, че е имало хора пред библиотеката в 6 сутринта и че сте работели над чисто нови статии, но не одобрявам това да е всеобщо и задължително, някакси ви задължават да учите, учите и още да учите. Аз лично бих си избрала да уча като теб, но не мисля, че това е подходящо за всеки и с ледователно не е добре да се въвежда като повсеместна практика.
    Аз съм любопитна. Нагледах се на хора, които не са, но и те трябва хляб да ядат… Скапано, но си е така. Навремето г-жата по математика хвърли много усилия да ме убеди, че преподавателите трябва да се съобразяват със средното, че даже и с най-ниското ниво. Е, не успя съвсем, но определено на места имаше резон…

    ВИАС, не. ХТМУ е мойта мъка. Инженерна ни работа ;)

  6. razmisli каза:

    Ами когато си научен да мислиш от училище, да го правиш по-нататък става някак естествено, а не мъчително. И става естествено като придобивка от студентството си да отделяш по два часа учене за всеки учебен час, в който влизаш (но нормалното е да имаш максимум 15 учебни часа на седмица). Нещо като рутина, отработен механизъм. А, освен това не за всеки предемет се готвиш така интензивно, просто за някои си приемаш една по-ниска оценка. Също не всички университети са така взискателни. Но и в най-добрите има студенти, които откриват успешни начини да се скатават. А и за последните нелюбопитни има какво да правят в живота. И те изкарват някакси, а после намират някаква си работа да си натискат парцалите. Но тези възможности стават все по-малко по целия свят.

    Това за стоенето в 6 сутринта пред библиотеката е било от някой друг – моите библиотеки работят денонощно ;) Не за друго, а за да бъдат достъпни по всяко време на деномощието, когато на студентите им скимне и им е удобно. (Това е сериозно, защото се оказва, че много предпочитат нощта.)

    Когато в една образователна система стане правило преподавателят/родителите/обществото да се съобразява с най-ниското ниво, можеш направо да я отпишеш.

  7. Svetlina каза:

    E, тя го беше казала в смисъл, че трябва да се опитва да повдигне средното или най-ниското ниво, вместо да се опитва да огтоваря на въпросите на любопитните.
    А иначе и аз бих предпочела да чета през нощта, стига да имах шанса :)

  8. Svetlina каза:

    Яяяяяяяяяя, какво си намерих :)

    „В наше време хората четат твърде много, това им пречи да бъдат мъдри.” (Оскар Уайлд)

    „Съвсем не е необходимо да четете всичко. Трябва да се чете само това, което отговаря на възникналите в душата въпроси.” (Л. Толстой)

  9. Kyky каза:

    След изпит по математика тук в Германия, няколко колеги българи бяха смъртно обидени, че нито една от задачите не е била давана на упражнение или лекция. Те бяха следвали някакво време в България…

  10. Svetlina каза:

    Йеееееееееей, познато ми звучи – и моите се обиждат от същото, но още не се е случило да имаме решавана задача (по информатика не се брои – там имахме конспект от 50те възможни задачи :) )

  11. razmisli каза:

    Това, което са казали Оскар Уайлд и Толстой е страшно вярно и да знаеш как съвпада с американската система! В България ми се е случвало преподаватели да ми казват: „Вие не може да напишете нищо свое, докато не сте изчели първо десет книги за всеки ред, който ще напишете“. Креативността и въпросите нямаха никакво място за изява на студентите в учението си, а по това, което виждам, и досега е така. Затова и самото учение е наизустяване на учебния материал преди изпита, а не задаване на въпроси. Докато тук е обратното. Трябва да се чете, да, но вместо няколко дни преди изпита четенето е по малко преди всеки час. Разликата не е само във времето, а защото точно по този начин в часа студентите имат възможност да обсъждат, разглобяват, критикуват, обръщат наопаки с хастара навън и задават въпроси на прочетеното, вместо да им диктуват лекцията. Което е най-скучното нещо, което ми се е случвало, да не говорим за безполезно, след като има откъде да си го прочета.

    А ти виж как стои въпроса с Американския университет в Благоевград, мисля, че не се плаща такса при кандидатстване. Трябва да се плати само изпита по английски. Иди им на гости в Благоевград (за един ден само става), срещни се лично с някой американски преподавател (те са много отворени за такива срещи), виж дали би ти харесало…


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s