Не забравяй камшика

Една нелитературна интерпретация на една наистина завладяваща книжка на Анхел де Куатие…

Четох я през лятото по време на детегледаческите си месеци и още ми е мило да си спомня как малките караха колело и играеха на криеница, докато се бях свила на шарена сянка на пейката и четях ли четях…

Да се разберем – тея неща съм ги писала в маргините на книгата с червеничко, така че сега пак така ще ги напиша, а коментарите ми към днешна дата ще са в някакъв друг цвят (в болд или потъмнено са цитатите от автора).

Сърцето на човек тупти, а туптенето е деяние. То учи на това тези, които са готови да се учат… Смисълът на живота е в живеенето. Не думи, а дела. Не изречения, а свои собствени мисли. Душата на един човек може да предложи някакво знание единствено на този човек. Другите трябва да търсят в своите души. Офффф – не помня кой беше казал, че одобрява само един начин на живеене – „да търсиш стенейки“. Важно е самото търсене, защото намирането е просто начало на следващото търсене.

02,8,2007

Интересното е, че сега мисля по един почти противоположен начин. Съгласна съм само с това, че душата може да предложи някакво знание единствено на теб и то донякъде. Защото тя предлага познание, а не знание. Но много хубаво е казано пък, че тя го предлага, може да не чуеш нейното предложение, може да го отхвърлиш, но така или иначе не можеш да се опознаеш, ако го искаш само с главата – някои неща идат от душата. Другите не „трябва да търсят в своите души“. Не може да се каже, че съществуват неща, които трябва и не трябва да се правят, освен това така поднесено изречението предполага, че аз+другите (=всички) имат души. Още повече, че не е реалистично само да „търсиш стенейки“, не е и човешко и полезно. Какъв живот е този, който е изпълнен само от недоволтво и търсене на нови и нови хоризонти? Не само нещотърсачите намират неща. За да стигнеш, там където ти е добре, не е задължително да знаеш къде отиваш или пък да имаш карта. Не е и възможо през целия си живот да търсиш. Просто защото отначало трябва да знаеш какво търсиш, а това първо знание го придобиваш от някой друг. Т. е за да търсиш тиква, някой трябва да ти е казал какво е тиква, да ти е казал, че съществува тиква или поне да ти е дал някаква причина да тръгнеш да я търсиш. И това няма да е твоя причина, просто ти ще знаеш единствено думата тиква и ще стенеш търсейки я. Така и ще намираш само това, което търсиш и няма да забелязваш останалите неща. А това е гадно – определено ще си на загуба и дори и да си намерил тиквата, може да си порпуснал делвата с мед…

Формата не променя съдържанието.. наличието на идеология е също толкова лошо като отсъствието й. Формата не променя ли концентрацията и скоростта на взаимодействие?

Да и да.

Колкото до идеологията… дали ен на брой души ще имат ен собствени светогледа (идеологии) или една обща си е все тая. Все си е форма на заблуда. Всеки вярва в нещо. Каквото и да е. Някои като мен дори стигат до нахалството да вярват в себе си. Но така или иначе… идеологиите си ни остават. Да не сме еноти, че да се радваме на слъчицето без да мислим?! ;)

Ако искаш да докажеш нещо, ти вече знаеш, че това е така. Тогава защо трябва да го доказваш? На практика става така, че ти не живееш заради себе си, а заради чуждото мнение. По-просто казано, ти умираш.

Ми тука няма какво да добавя. И през лятото не съм имала, сега пък съвсем.

Оскърбен и самодоволен, пасивен и слаб, но при това смятащ себе си за център на вселената – ето какво е човек. Човекът се изправя гордо и заявява, че е човек, че е важен, че го има, че е готов да взема решения и да живее собствения си живот. Дори и да не успее в тази си мисия, важно е изявеното желание…

02,08,2007

Ммммм – тия дни по-скоро клоня към мнението, че човекът е песъчинка от вселената, която е изпаднала в дисхармония с всички останали и размества всичко. Ние сме като крилете на пеперудата, чието треперене предизвиква колапси тук и там. Не защото сме важни, а защото така. Без причина. Излезли сме тот мястото си и се опитваме за овладеем функции, които не са ни заложени. Би било хубаво да се върнем към хармонията с природата. И утопично също би било…

Навремето я обичах като майка. После я обичах като човек. После станах тийн. Намерих й недостатъци като майка. Започнах да я презирам като провален човек. Пак пораснах. Затърсих в нея нещо човешко, което да обичам, но тя бягаше от мен. Сега на моменти ме избива носталгия и отново търся у нея майката, но тя изплашено не ми вярва. Да – обичам я, но дали като майка, като човек или просто по навик или необходимост?

2,8,2007

Имам напредък. Сега тя ми е колежка в професията жена. Така погледнато вече имаме доста сходни черти и до огромна степен я разбирам. Затова и се примирявам с някои изблици на паника у нея или пък с голяма част от неразбиранията й. Е, не съм идеалното търпение, но определено имаме напредък в отношенията. Аз поне имам, де ;)

..да бъде открит и искрен.. подобна проява на човешката природа за сила, а не за слабост. Не защото истината е най-силното оръжие, не защото тайните са най-големият враг, а от любов. Не към истината или към другите. От любов към себе си. И уважение. Но то е просто следствие…

2,8,2007

Абееееееееееее и двете болят, к`вото и да ме убеждавате, и искреността и лъжата болят. Любовта към себе си… много малко от нас я владеят. Ако я имаше, нямаше да виждам гримирани ученички или пушачи. Точка.

Когато отиваш при жена, вземи със себе си камшик! А ако тя сама ляга под теб, трябва да я зарежеш. Това е задължително условие! Иначе ти ще се унижиш и ще престанеш да бъдеш мъж. А престанеш ли да бъдеш мъж, ще загубиш всичко!

Ницше срещу Фройд:

Ама нали всеки е и мъж и жена?! Следователно ако въобще някой легне под другия, единият престава да бъде точно себе си. Но пък остават техните противоположни половинки и заедно правят едно цяло! Красиво, ново, по същността си невинно начало.

2,8,2007

Мммммм мисля, че тука вече слънцето е почнало да ми препържва суроватката. За да има малко смисъл в коментара, ще добавя, че човек не пренася качествата си във връзката си, а си създава нови. Като какавида. Смилаш всичко и се получава нещо качествено ново. Количеството обаче си е константа.

Състраданието към другите хора.. създава в теб илюзията, че ти си по-силен от тях, че те зависят от теб, че все нещо им трябва от теб, но на практика всичко е обратното – ти имаш нужда от тях.., защото истинската ти сила не е в агресията, а в помощта, в потребността да помагаш.

Така си е, де – дори бедите, които ни постигат, са си „по наша поръчка“, те са в наша угода, защото всичко, абсолютно всичко, случващо се с нас, си е наша главомислица и впоследствие главоболка.

Нямам избор.., но затова пък имам шанс.

Винаги имаш или избор или шанс – не може да загубиш и двете. Те не са твои, че да ги губиш. Те са живи… хм… творения. И понякога едното си тръгва. Но само за известно време. Все пак светът е кръгъл. Животът е игра на куклен театър, в който ти си марионетката, а конците се казват ШАНС и ИЗБОР. Няма кукловод. Има само желаещи. Сценарият ли? Рано сутрин го знаеш, но по времето, когато си миеш зъбите, вече си го забравил. Затова и в живота има само три вида роли: играещ на сляпо, суфльор и плагиат. Затова пък маските са много ;)

Ето защо понякога забравям да си мия зъбите :D Еммм, да речем, че сега мисля, че шансът оз си го правя, а изборите винаги са повече от тези, които ти виждаш.

Оскар Уайлд: „Ако боговете искат да накажат човека, те изпълняват неговите желания“.. в края на краищата не е важно какво говориш или какво говорят. Важното е това, че те слушат и ти слушаш… Думата е като молитва, като свързваща нишка, идваща от Христос по водата, от вечността на една самота към вечността на друга.

С добрините си се отплащам на Бог за стореното ми добро, а не се опитвам да заслужа нещо.

Ей за това изречение мога да си пиша отличен шест и да си простя останалте летни глупости!!!

Колко е просто да бъдеш щастлив!.. всичко, което правиш и всичко, което се случва с теб, е подарък! Ти постоянно получаваш подаръци! Ти или виждаш това и тогава си щастлив, или не, и животът ти се превръща в мъчение, изпълва се със самота и губи всякакъв смисъл.

„Животът“ , „щастието“, „деянието“ били различни неща! Пфу!

2,8,2007

Явно на тая дата съм била особено продуктивна, но нещо съм заяла с мисленето. Не ща това да го коментирам. Вече на сто места из блога има мнението ми за щастието. А горе вляво има и търсачка даже ;)

––––––––––––––––––––––

Съществува Световна асоциация на приятелите на детството с президент принцесата на Монако Каролин Хановерска :)

Advertisements

5 Коментари on “Не забравяй камшика”

  1. Мицева каза:

    –––––––––––––––––––
    пфу! смотани дами!

  2. starshine77 каза:

    Много ти благодаря за това! :) Точно нещо подобно имах нужда да прочета напоследък… Не с всичко съм съгласна, но голяма част от тези мисли, изказани с толкова простички думи (винаги съм се възхищавала на хората, които умеят да говорят така ) са ми били по някакъв начин близки, но не съм могла да ги премисля толкова ясно :)
    „Душата на един човек може да предложи някакво знание единствено на този човек.“
    „Сценарият ли? Рано сутрин го знаеш, но по времето, когато си миеш зъбите, вече си го забравил. Затова и в живота има само три вида роли: играещ на сляпо, суфльор и плагиат.“
    „В края на краищата не е важно какво говориш или какво говорят. Важното е това, че те слушат и ти слушаш…“
    страхотно :)
    П.П. Обожавам бележки в полето на книгите (правят ги някакси по-живи) и затова ми беше двойно по-интересно да прочета това ;)

  3. Svetlina каза:

    Ех, Полинка, Полинка, ти да не си за бравила, че и ти пишеш так, само че една идея по-хубаво? Ела ми, де! Веднага ще ти припомня! МОже и тук. Просто си кажи с кое не си съгласна ище напишем нова философия. Ние с теб можем. ДВЕТЕ.

    Да се оплача нещо: съквартирантката ми е записала магистратура хартия и целулози и тоя емсец ще ходят в националния исторически да реставрират някаква стаар хартия, но мен няма да може да ме вкара :(
    НИщо де – аз ще си пиша в полето и след някой век, някой ще реставрира моите книги…

  4. Радо каза:

    Много интересно.
    А дали всяка душа може да предложи едно и също знание? Ясно, че не може да предложи неограничени знания (или….?) и че не всеки извлича едно и също, но дали сами по себе си са „заредени“ с едно и също? Пък за останалото съм възмутен – откраднала си ми мислите :) Е, може би търсенето на тиквата е малко изключение. Защото хората си имаме инстинкти. На тях не им трябват входни данни за да работят, а пък сами по себе си са предостатъчни за да управляват едно търсене. Храна, подслон, компания, партньор, пари, щастие, любов… ю нейм ит :)
    Но пък за идеологиите и формата няма какво да добавя. „Брех, как не се сетих!“, сещаш се :)
    Не съм съгласен за доказването. Най-вече защото никъде не се казва, че нещата задължително се доказват само на другите. Или този, който го е написал е бил сигурен във всичко което мисли и знае и не се е съмнявал в нищо? Друго – това нещо може да не е факт а идея. Ланс Армстронг доказва, че човек преживял рак може да спечели тур дьо франс седем поредни години, това прави ли го умиращ?

    И аз не съм съгласен, че човека трябва да прекарва живота си срамувайки се от себе си. Дори и да не сме център на вселената, ние сме най-близкото до център, което можем да намерим без много уговорки. А за хармонията ако се погледне по-философски всъщност не е чак толкова страшно. Ние, като част (функция) от природата (да, човекът е продукт природата; не е внесен от „Китай на природите“) сме естествено явление. Природата си е причинявала и много по-лоши неща от нас – например преди фотосинтезиращите организми да наситят атмосферата с кислород, той е бил силно токсичен за всичко живо, че и сега е една от основните причини за стареенето. Много са загинали, малко са се приспособили ама очевидно нещата са се закрепили. Та няма защо да се бием по гърдите, че имаме силата да унищожаваме, най-много да се прецакаме сами.

    Искам и аз да дам едно примерче за мъжа и жената което си измислих :) Кислородът е едно, водородът е друго, пък водата съвсем различно. С всичко съм съгласен иначе. Иха – престанах да бъда мъж :)

  5. Svetlina каза:

    Предполагам, че всяка душа може да предложи еднакво количество знание, но под различна форма, така както и останалата енергия се мери на кванти и може да перминава само на определени порции. Нали Е=mcc и все нещо в нас трябва да носи енергията…

    „Ланс Армстронг доказва, че човек преживял рак може да спечели тур дьо франс седем поредни години, това прави ли го умиращ?“
    Ама не съм запозната той дали преди това е заявил убедено или вярвал, че го може. Така няма как да изкоментирам адекватно :(

    Бтв, водата е прозрачна като водорода и кислорода. Мисли нов пример!


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s