Познайте къде се загуби детето

Такаааааааааааааа: и аз видях животец, и моя д***** път видя и мойта глава на свят се порадва. Ама уморително, ей! И едно такова – мислително се получава, ама мислително, та чак чувствувателно и няма как да го напишеш. Глупости! Даже няма как да го кажеш!

Ами прибирах се при мама и тати… По сто причини ми е психо-изморително да съм там – красивата природа ме зарежда, въздухът ме държи на нокти и все тичам насам-натам, имам дед-лайн и бързам да се видя с много хора, да направя много неща и освен това отвсякъде ме заливат спомени и сравнения, слънца и ветрове, луни и облаци…

Една камара неща съм надраскала за Вършец, за това как сега бравата на вратата ни вече не ми стига до главата, а до под кръста, за терасата… Има и цял куп неща, които искам да споделя, ама не знам как – джанката на комшиите, зимната ябълка, която тати отряза, костенурките, които така и не успяхме да завъдим, котките за общо ползване, бабите, които те целуват лигаво, но пак ти липсват, всички непознати, които те поздравяват на път за пазара, бабата, която продава прясно мляко, чичкото, който носи боза, дядо Благо, който има операция някаква и има дупка на врата и не може да говори, но нито едно дете не се плаши от него и не на последно място реката… Ах, тая река! Не говоря за Ботуня, която минава през парка и прави красиви каскадки по калдаръменото си корито, а за малката баричка Раковица, която минава на 20 минути от нас. Помня как веднъж като кака заведох тайно 3-4 от лапетата на реката и трябваше да подскачам по едни камъни да гоня изпуснати барбита и какво ли още не. Да съм била на 7-8 годинки :) Оооооооооо, и нашите семейни излети – четиримата заедно ходехме из гората – тати ловеше риба и раци (хвърляше ги в тревата и сестра ми ги събираше), мама береше билки, а аз – аз помня как гонех някакви пеперуди и пеех. Смеех се. Много се смеех. Ха – търкалях се в тревата, нищо че мама носеше постелки за пикник и си имахме наше си място, където се беше събрал пясък и си правехме плажове. Аз предпочитах 15 минути там, отклокото 15 дни на минерален басейн. Все още го предпочитам, но ако ида без нашите сигурно няма да е същото и може да нараня спомена.

Въобще сега като се прибирам, ми е малко неловко – градът се е променил, но има неща, от които не мога да избягам, колкото и да заобикалям старото си училище, единственото, в което успявам, е да не влизам в двора – просто когато там живеят 7500 души, няма как емоциите да не те задушат. Не е естествено за един-два дни да наваксам годините, които съм пропуснала и хем искам, хем знам, че не мога.

Оф, дай да мина на по-весели теми:

Излезе, че в Нета няма актуални снимки на Вършец, а разни рекламни сайтове предлагат снимки от преди години или от специално избран неолющен ъгъл на градската баня. Е, аз открих тази зеленина, която май даже знам къде точно се намира. Ох, толкова е хубава снимката :)

Вижда се цяла гама от настроения и аромати. Става ти едновременно ефирно, топло, настръхнало, меко, иде ти да тичаш, да пееш, да мълчиш, да прегърнеш някое дърво, да береш трева или цветя, да гледаш как мравка пълзи по гъбката, да търсиш птици по клоните, да се изкачиш по слънчевите стълбове… Иде ти да се разпръснеш на хиляди части, да се разадваш, да те погълне гората, да я погълнеш и ти, да не се разделяш с гледката, да е спира този вълшебен миг, косата все така да ти е влязла в очите и оня камък все така да ти ръби в лявата обувка. Ароматите… мирише ти на пролет, ама и на есен, мирише ти на зелено, но и на вечно, на вятър, донесъл пръски от реката, но и на камъни, стояли там от векове, мирише на страст, но и на някаква вяра в утрешния ден, в това, че нищо лошо не може да се случи… Мирише ти на истинско.

Сега да се похваля и с другата си находка – тея табели са от новия век – нали имаше проекти Красива България, кандидаткметски и кандидатнеквидруги кампании… Покрай тях изникна кафе на единствения площад, после камбанария, после фонтан, после свъшиха финансите и той стана паметник, после чешма-жаба, после бюст на Висоцки… И това са само главните! О, да! Какво ли не в името на благоденствието на милия турист… Даже забраниха козите и овцете да минават на незнамколкоси пресечки от центъра ;)

Другото интересно на табелите е, че сочат по главните ми направления – долните две показват началото на пътя към сестра ми, а горните четири – е, те ме доведоха тук – не само в гадния Студен град, но и при ****, както и при новото семейство на Яна и пеперудите в зоопарка. Много хора може да съжаляват за присъствието ми тук, самата аз понякога си мечтая за семейство и семейно огнище, но… с тая моя шамандура – ту носталгична, ту мечтателна… май ми е рано още. Ми че аз до Иванчова поляна не можах да ида без да се разчувствам и без да си взема шишарка за спомен…

–––––––––––––––––––––––

Кекле, съжалявам, че не можах да се свържа с теб, за да честитя ПЪРВИЯ имен ден на бебе Теди, но явно така е трябвало или пък това ми наказанието, че не дойдох лично. Затова пък може към май да ви „изненадам“ ;)

Advertisements

4 Коментари on “Познайте къде се загуби детето”

  1. keklanka каза:

    Ех, че хубаво си го казала. и намен ми стана много хубаво.. нашата гора тук и тя беше много красива.. беше, поне тази близката… Не бях ходила сигурно поне година там и преди седмица някъде нарабих бебе Теди на слинга и отидохме.. е.. гледката беше потресаваща, ама аз имам някаква защитна стена в тиквето, та дори и не можах да кажа ах.. старата гора, къдетопреди се разхождах и където имаше много зелена трева, минзухари, сенки.. беше станала едно сечище… реката беше станала на вада с разни храсталаци в нея, абе грозна картинка.. поне нагоре май си е останало същото.. налии тук измислиха туристическа забележителност – Мегалита.. аз си му казвам Бузово кале.. Не бой се за именния ден..
    п.п. Не бой се за именния ден.. аз телефона го бях оставила в другата стая и видях едно пропуснато повикване от една адашка на Теди от Шумен, с която не се бяхме чували няколко месеца и която стана мама месец и половина преди мен и пощурях малки и й звъннах. а ти наистина гледай да дойдеш, ама да не изпуснеш едно друго бебе :)

  2. Svetlina каза:

    Аз бебета не изпускам!!!

  3. razmisli каза:

    Каква хубава картинка :)
    Но да знаеш от опит, няма да може да се върнеш на същите тези места, защото те не са места, а всъщност моменти в миналото. Може да се преповторят, но вече ще са различни. Всъщност и ти си го усетила вече това. И да знаеш, че имаш прекрасни такива моменти, като малко други хора.

  4. Svetlina каза:

    Ха – оказа се, че на сайта на работата на баща ми има галери с актуални снимки – доволна съъъъъъъъъъъъъм :))))
    http://electrostart.com/e107_plugins/my_gallery/my_gallery.php


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s