Количествено

Ми да – от доста време не съм писала разпиляни публикации, та ето ви една сега суууууууууууупер, та чак дууууууууууууупер смислена :)

Първо да си се оплача, че снощи преядох. Ама лошо преядох. Бях на гости на Яна и готвихме за малките (брат й и братовчед й) – страшни домакини сме – имаше и баница, и ориз с гъби, и торта, и салата, и пиле, и шоколадови вафли-стик… И най-важното – имаше сок ябълка. А още по-важното :) е, че днес нямат вече сок ябълка :D Това, което на мен ми направи впечатление обаче, бяха две наши изречения.

Светлина: Ето това е богата трапеза!

Яна: Мислиш ли? – с оня глас на енциклопедията, за която бих се оженила.

Едно такова… уверено го каза, та чак ме накара да се замисля толкова ли съм глупава. Ама не, както и да го гледам, трапезата си беше богата. А да не би Яна да е визирала, че една трапеза става богата, когато хората се наредят около нея и й придадат и духовен смисъл? А дали капката любов се слага по време на готвенето или ефектът се получава по време на хапването? Също така възможно ли е сестра ти да ти наготви нещо невкусно, когато не сте се виждали от много време? И колко струва да наготвиш нещо за любимите си хора – като време и усилия?

Аз още си мисля… Ще светна из блога, ако намеря някой отговор… Засега само казвам, че още ме боли тумбачето ;)

Нещо прясно от днес:

Доцентът по физика даваше някаква дефиниция и употреби „предпоставки“ и „предположения“ като синоними. Никога, ама вервайте ми, никога не ми беше хрумвало да се замисля за морфологията на пред-полож-е-ние. Както биха написали философите от деветдесетте – пред-положение или предПоложение :) Ами тогава какво е „да те поставят на мястото ти“? Нещо като да те следПоложат, нали ;) Вече са те опознали и са те дефинирали. Всъщност е близо до акъла, че „поставям“=“полагам“, но… то моят акъл е по-скоро близо до минус безкрайността ;) А предпоставаката не може ли да е и някакво условие (за философите – ФАКТОР)? Тогава излиза, че факторите са предположения.

Ха – в час по физика преоткрих Айнщайн – аз съм зъл гений явно :D От друга страна, нали Човекът е факт+фактор=фактотум. Тоест излиза, че част от нас е предположение. Мухахаха – харесва ми. Човекът – най-несигурното животно!

Сега ако взема и да плета теореми за колебателните движения, имате право да ме биете до посиняване :)

Ама това беше само първата лекиця по физика :) После имаше още две, през които се опитвах да чета книжка. Ама само се опитвах. Аз имам странната способност като съм изморена да си представям някакви картини – малко като дей-дрийминг. И понеже тая седмица изоставам вече с десетина часа сън, Светлинка взе да си представя как изглеждаше **** като я видя с оная жълта рокличка. Не е нарочно. Случвало се е да се опитам да му разказвам какво виждам. Ама те картините са абсолютно алогични и неканени. Лежа си и виждам как влак се извива успоредно на краката ми. То не са къщи, баири, полянки, ветрове… Ама това днес май беше прекалено. 2х45 минути съм си представяла статична картина с **** и ОНЯ поглед. Опитах се да я изгоня. Четох книга, повтарях някои редове, чат-пат записвах и по нещо физично, последната лекция дори се наложи да бягам от един колега с маркер, който все пак успя да ми надраска врата (дългия) със зелено. И нищо. Пак **** в главата. В отчаян опит да го изгоня от там, му се обадих – хахахха – кооооооооооофти идея. Започнах да си представям гласа му. Обадих се и на Яна – не, и тя нямаше лекарство за мене. Добре, че изпих някакво капучино и се посъбудих, та преживях математиката. Тоя път госпожата почти само задачи коментираше и ме държеше заета с нещо. Ей така обичам – математика, задачи, предизвикателства, интересни методи, алгоритми и тарикатлъци. Е, имаше и едни идиотски забележки на колегите, ама почвам да свиквам вече – викам им и толкова. Не че ме чуват, ама поне на мен ми олеква. И си мисля аз, че вече съм окей и какво??? Свършва упражнението и аз почвам да си визуализирам как съм с **** на клуб и танцувам около него (и друг път съм имала де жа ву, ама това не беше такова – просто много подробен и истински спомен). Дoбрата новина е, че се ограничих само с танцуването и не продължих с представата за края на същата тая нощ :D

МАни, чудо е! То и без това цял ден си пея някакви ретро песнички, ми и после си танцувах по коридорите в блока и дори и в автобуса. Мисля, че се нуждая от изчукване, почистване, смазване и после мирис на горещ асфалт и звук на бягащи птици…

Друго… увяхнаха ми клоните и ги изхвърлих :( Сега шарената ми ваза стои празна и тъжна, а стаята мирише на скука, на телевизор, свирещ „Планета“, на уморени момичета, на миналогодишни снимки… Едно такова не съвсем празно, не съвсем тъжно, не съвсем скучно, не съвсем неприятно и все пак – поне малко от всичко това и още нещо :( Поне в неделя успях да си закача всички мартеници на един полухраст на Витоша :) Като бяхме малки, го наричахме „котенце“ – едно такова пухкаво нещо, ама не мърка :)

Може би отделна публикация трябва за последната ми мисленица, но съм прекалено изморена да я обхвана напълно, така че…

Всъщност не, мързи ме, а и тая тема прекалено много ме ядосва и ако я започна сега, рискувам да я свърша чак вдругиден :( Предпочитам сега да задам някои въпроси и като се поуспокоя, да си я напиша като техен отговор.

  • Добре е, че в големите магазини има детски кътове, но трябва ли гледачките там да имат някакво образование?
  • А дали трябва да внимават да се грижат=пазят децата или да се грижат=правят им компания? Все пак става дума за деца от 2 до 12 години…
  • Защо в кътовете за игра на разните заведения никой не поема отговорност за децата под 4 годинки и ги пускат да си играят само с придружител? Помня и някакъв случай на дете, бръкнало в счупена лампа-глобус в точно такова място. В съдебното дело спечелиха родителите май, но…
  • Съществува ли място, където децата да са абсолютно защитени? Ми те нали могат да се задавят и от собствения си пръст?
  • Ако училището е мястото, където се учиш да учиш, какво е детската градина? Място, където градиш детето? А трябва ли да го градиш? То нали си е дете и преди това? Или се опитваш да го направиш дете на обществото и затова? Даже може да го нарека и „градското общество“ :)

–––––––––––––––––––––––

Вчера с Яна си четяхме мислите. Отдавна не го бяхме правили. Май откак се надпирказвахме за необходимото съдържание на една дамска чанта. Лелеееееееей, страхтно е чувството :) :) :)

Advertisements

9 Коментари on “Количествено”

  1. keklanka каза:

    Оооо.. ама че заразително пишеш бе :) я пак за на четирите звездички погледа :) Тюйййййй… че интересно… относно децата.. абе я си ги гледай ти, че така поне и да стане фал, което е впъти по-малко вероятно, ще се караш на себе си.. а и фалът по всяка вероятност няма да е много фален.. дано да няма такъв де. Айде.. както каза Влади, отивам на плантацията, ще пия задници, ще сменям памперси и ще давам кашичка от елда с ябълки.. добре дошли в настоящето! Готин ден ти желая и дано си се наспинкала

  2. Svetlina каза:

    Бе Кекле, това на един дъх ли го написа? Викам другия път да си спинкаме заедно, че май и на двете ни липсва по някой и друг месец сън :) Или на килограм ли се мереше… Ммммм не помня вече, ама беше нещо хубаво май…

  3. mislidumi каза:

    Много ми беше забавна светлозелената част от текста :-)
    А наставките са също и насложения… каквото и да значи това
    :-)

  4. Svetlina каза:

    Ами аз никога не съм правела разлика м/у наставка и окончание, така че разчитам сама да се сетиш ;)
    А да знаеш само как скролвах като луда да видя кое е това светлозеленото и колко ми беше трудно да осъзная, че то е по-светло от черното и по-зелено от оранжевото, щото то няма друго зелено, с което да го сравнявам :)

  5. Deneb_50 каза:

    това светлозеленото и колко ми беше трудно да осъзная, че то е по-светло от черното и по-зелено от оранжевото, щото то няма друго зелено, с което да го сравнявам :)
    Ей,ти си направо нещо средно мужду Салвадор Дали(без мустаци) и Пикасо ;-)

  6. mislidumi каза:

    ох, бе, светло синьо, или там такова. Нищо, поне си поразмишлявала върху цвеетовете :-)

  7. Svetlina каза:

    ХАх – сега пък какво направи? Тъкмо си признах, че имам светлозелено и ти реши да ме обвиниш в светлосиньо :D

  8. Greta каза:

    част от мислите ти ме наведоха или по скоро асоциирах с мисли които ме тормозят напоследък а именно какво е богата трапеза и трябва ли децата да ходят на детска градина не бих могла да обясня каква е точно връзката между тези твои и моите сегашни размишления за това само ще кажа че в момента чета Дзен – изкуството да управляваш мотоциклет – една невероятна книга която искрено ти препоръчвам да прочетеш а на себе си да препрочета в нея са засегнати много важни теми които всеки от нас поне веднъж е срещал в своето тикве но умело е прикривал спирал или притъпявал по някакъв начин защото е усещал себе си навлизащ в безизходно положение . Какво е качеството ? то съществува независимо от това дали може да се дефинира или не и все пак какво е замислиш ли се повече от повърхностно за него рискуваш да изпаднеш в един безкраен лабиринт система с безброй разклонение които привидно имат крайна спирка но уви не стигат до никъде ами до още и повече разклонения .. мненията ми относно посещаването на учебни заведения са противоречиви и не изчистени според мен трябва да учиш нещо което вътре в себе си знаеш че трябва да научиш да разбереш защото само тогава ще учиш с страстта необходима на теб самия за да го научиш „качествено“ както ти е угодно на теб самия но .. това което искаш да знаеш уви разбираш какво е след като завършиш своето образование когато ти предстоят съвсем други занимания и открития от които готов или не не можеш да се измъкнеш тоест прекалено късно блажени са тези който от най ранно детство имат мечта и значт че пътят който следват неизменно ще ги доведе до осъществяването и или поне си мислят че знаят ( което не е непременно лощо) и друго мое любимо което няма пряка връзка с казаното досега но то само по себе си няма връзка със себе си .. “ невежеството е блаженство“ Кой е по смахнат?

  9. Svetlina каза:

    Невежият със сигурност не е смехнат, както и блаженият (щото той може да не е невеж, а примерно страдащ или низш духом или каквото там още беше). Аз не се имам за смахната, а само за пре-махната от определението за „нормален човек“ – излизам извън неговите граници и оспорвам валидността му (на определението, де). Като гледам и ти не си смахната. ДАже толкова внимателно гледах, че ми се ще да покажеш още малко от себе си – примерно в частта с детските градини. А колкото до Дзен – Яна ми е разказвала части от книгата – определено е добра и ми е в плановете за четене.


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s